Отваря главното меню
Мери Уъртли Монтегю
Мери Уъртли Монтегю
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Letters of Lady Mary Wortley Montague, 1800

Мери Уъртли Монтегю (англ. Mary Wortley Montagu, 1689–1762) е английска аристократка и писателка.


  • Докато съвестта е наш приятел, всичко е в мир, но когато бъде засегната, сбогом спокоен ум.
    While conscience is our friend, all is at peace; however once it is offended, farewell to a tranquil mind.


  • Единствената мисъл, която ме утешава донякъде, че съм жена, е че така не ме грози опасност да се оженя.
    It goes far towards reconciling me to being a woman, when I reflect that I am thus in no danger of ever marrying one.


  • Едно лице е твърде слабо основание да ни направи щастливи.
    A face is too slight a foundation for happiness.


  • Животът е твърде кратък за дълга история.
    Life is too short for a long story.


  • За да бъде винаги обичан, човек трябва да е винаги съгласен.
    To always be loved one must ever be agreeable.


  • Истинските знания се състоят в познаването на нещата, а не на думите.
    True knowledge consists in knowing things, not words.


  • Както бракът произвежда деца, така и децата произвеждат грижи, спорове и препирни.
    As marriage produces children, so children produce care and disputes; and wrangling.


  • Крайната цел на вашето образование е да ви направи добра съпруга.
    The ultimate end of your education was to make you a good wife.


  • Накратко: аз ще се разделя с всичко заради вас, но не и вас.
    In short I will part with anything for you but you.


  • Не започвайте нищо, преди да имате представа как ще свърши.
    Begin nothing without considering what the end may be.


  • Не казвам, че нагъл човек не може да се издигне в света, а че е по-вероятно да напредне среден човек с голяма доза наглост, отколкото такъв с големи умения, но без никаква наглост.
    I don't say 'Tis impossible for an impudent man not to rise in the world, but a moderate merit with a large share of impudence is more probable to be advanced than the greatest qualifications without it.


  • Ние, пътешествениците, сме в много трудно положение. Ако не разкажем занищо друго, освен това, което е разказано пред нас, считат ни за скучни и все едно нищо не сме видели. Ако кажем нещо ново, присмиват ни се като на фантазьори и романтици.
    We travellers are in very hard circumstances. If we say nothing but what has been said before us, we are dull and have observed nothing. If we tell anything new, we are laughed at as fabulous and romantic.


  • Никое забавление не е толкова евтино като четенето, нито някое удоволствие, така трайно като него.
    No entertainment is so cheap as reading, nor any pleasure so lasting.


  • Никой скромен човек никога не е правил или ще направи състояние.
    No modest man ever did or ever will make a fortune.


  • Но плодът, който може да падне без да се раклати, е наистина твърде мек за мен.
    But the fruit that can fall without shaking, indeed is too mellow for me.


  • Няма друго такова лесно средство като книгите, които ако не дадат бодрост, поне възстановяват спокойствието и в най-размирните умове.
    There is no remedy so easy as books, which if they do not give cheerfulness, at least restore quiet to the most troubled mind.


  • Общите понятия са общо взето грешни.
    General notions are generally wrong.


  • Писателите на романи и романси като цяло носят двойна загуба на своите читатели: ограбват ги откъм време и пари, представяйки им хора, маниери и неща, които те никога не са били и вероятно няма и да бъдат.
    Writers of novels and romance in general bring a double loss to their readers; robbing them of their time and money; representing men, manners, and things, that never have been, or are likely to be.


  • Пороците често биват скривани под името на добродетели, но от това на практика произтичат най-лошите последици. Виждала съм дами, отдали се на лошо си настроение, да говорят грубо и безочливо, но да си мислят, че заслужават одобрение само защото казват: "Обичам да говоря истината."
    Vices are often hid under the name of virtues, and the practice of them followed by the worst consequences. I have seen ladies indulge their own ill-humor by being very rude and impertinent, and think they deserve approbation by saying, "I love to speak the truth."


  • Предпочитам свободата пред вериги от диаманти.
    I prefer liberty to chains of diamonds.


  • Презирам удоволствието на приятните хора, които презирам.
    I despise the pleasure of pleasing people that I despise.


  • Природата рядко греши, обичаите – винаги.
    Nature is seldom in the wrong, custom always.



  • Склонни сме да гледаме на Шекспир само като на поет, но той със сигурност е един от най-големите морални философи, които са живели някога.
    We are apt to consider Shakespeare only as a poet; but he was certainly one of the greatest moral philosophers that ever lived.


  • Това е своеобразно задължение да бъдете богати, за да имате могъществото да правите добро; богатството е друга дума за могъщество.
    'Tis a sort of duty to be rich, that it may be in one's power to do good, riches being another word for power.


  • Трябва да се допитавме не до който е най-учен, а до който е най-добре научен.
    We should ask, not who is the most learned, but who is the best learned.


  • Учтивостта не струва нищо, и купува всичко.
    Civility costs nothing, and buys everything.


  • Хората никога не са така близо до глупостта, както когато се мислят за мъдри.
    People are never so near playing the fool as when they think themselves wise.


  • Хората често образоват децата си по същия начин както градят домовете си – съобразно някакъв план, който считат за хубав, но без да се съобразят с предначертанията, за които са създадени.
    People commonly educate their children as they build their houses, according to some plan they think beautiful, without considering whether it is suited to the purposes for which they are designed.


  • Човек никога не може да надживее собствената с суета.
    One can never outlive one's vanity.


  • Човек, който се срамува от страстите, които са естествени и разумни, обикновено се гордее с тези, които са срамни и глупави.
    A man that is ashamed of passions that are natural and reasonable is generally proud of those that are shameful and silly.