Цицерон

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero, 106-43 г.пр.н.е.) е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилистик на латинската проза.

Марк Тулий Цицерон
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Без дружба животът е нищо.

  Sine amicitia vita nulla est.

• Благото на народа е най-големият закон.

  Salus populi — suprema lex.

• Влюбеният в себе си няма съперници.
• Всичко прекрасно се среща рядко.

  Omnia praeclara rara.

• Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.

  Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare.

• Всяко изследване е свързано с много трудности.

  Omnis cognitio multis est obstructa difficultatibus.

• Във време на война законите немеят.
• Гладът е (най-добрата) подправка към яденето.

  Cibi condimentum est fames.

• Гневът е враг на съвета.

  Iracundia est inimica consilio.

• Гъбата израства за една нощ. — злото се появява бързо

  Fungus una nocte nascitar.

• Да живееш значи да мислиш.

  Vivere est cogitare.

• Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.

  Vi opprimi in bona causa est melius, quam malae cedere.

• Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.

  Historiam nescire, hoc semper puerum esse.

• Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.

  Brevis nobis vita data est, at memoria bene redditae vitae sempiterna.

• Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

  Quosque tandem abutere, Catilina, patientia nostra.

• Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време.
• Дръж се с достойнство и изящество.

  Agere cum dignitate et venustate

• Изхвърли копията, които друг ти приготвя!

  Hastas iace, quas alius ministrat!

• Историята е учител в живота.

  Historia magistra vitae.

• Като мълчат, крещят.

  Cum tacent, clamant.

• Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?

  Ubi rerum testimonia adsunt, quid opus est verbis?

• Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.

  Levis est consolatio ex miseria aliorum.

• Между добри хора всичко се нарежда добре.

  Inter bonos bene.

• Миналото време никога не се връща.

  Praeteritum tempus numquam revertitur.

• Навикът е втора природа.

  Consuetudo est altera natura.

• На всеки човек е свойствено да греши, но никому, освен на глупака, не е свойствено да упорствува в грешката си.
• Най-висшето право е най-висша несправедливост.

  Summum ius, summa inuria.

• Най-сладките неща в живота са най-тихи.

  Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.

• На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.

  Mendaci homini ne vera quidem dicenti credimus.

• На никого не е позволено да греши!

  Peccari licet nemini!

• Не всичко подхожда на всички.

  Non in omnes omnia conveniunt.

• Не можем да изменим миналото.

  Praeterita mutare non possumus.

• Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.
• Неясно е.

  Non liquet.

• Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
• Никой не може да избяга от смъртта.

  Mortem effugere nemo potest.

• Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие.
• Нищо не цъфти вечно, век века сменя.

  Nihil semper floret, aetas succedit aetati.

• Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.

  Nihil est simul et inventum et perfectum.

• Няма нищо по-сладко от светлината на истината.

  Nihil est veritatis luce dulcius .

• Няма смъртен, който да не е познал някога болка.

  Mortalis nemo est, quem non attingat dolor.

• Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.

  Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.

• О, времена, о, нрави!

  O tempora, o mores!

• О, измамна човешка надежда!

  O fallacem hominum spem!

• Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!

  Cedant arma togae, concedat laurea linguae!

• От огъня — огън.

  Ab igne ignem

• Паметта е запис на нещата, установени с мисълта.

  Memoria est signatarum rerum in mente vestigium.

• Парите са нервът на войната.

  Nervus belli pecunia.

• Писмото не се изчервява — в писмото можеш да се обясниш свободно

  Epistola non erubiscit.

• Плодът на услугата е самата услуга.
• По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
• Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.

  Turpis fuga mortis omni est morte peior.

• По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.

  Facilius est apta dissolvere, quam dissipata connectere.

• Природата е винаги непобедима.

  Natura est semper invicta.

• Приятелят е като второ аз.

  Amicus est tamquam alter idem.

• Приятен е завършеният труд.

  Iucundi acti labores.

• Приятен е споменът за отминали несгоди.

  Iucunda memoria est praeteritorum malorum.

• Равните с равни най-лесно се разбират.

  Pares cum paribus facillime congregantur.

• Разточителността подражава на щедростта.
• Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.

  Soli hoc sapienti contigit, ut nihil faciat invitus.

• Само родната земя е скъпа на всички.

  Patriae solum omnibus carum est.

• Свидетел на миналото.

  Testis temporum.

• Стая без книги е като тяло без душа.
• Съдбата е сляпа.

  Fortuna caeca est.

• Сълзата изсъхва бързо.

  Cito inarescit lacrima.

• Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.

  Tanta vis probitatis est, ut eam etiam in hoste diligamus.

• Тук спира водата. — тук е пречката

  Hic haeret aqua.

• Храбростта води, а щастието върви редом.

  Virtute duce comite fortuna.

• Често под бедния плащ се крие мъдрост.

  Saepe est etiam sub palliolo sordido sapientia.

• Често човек няма друг враг, освен самия себе си.

  Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse.