Марк Манилий

Марк Манилий (лат. Marcus Manilius, нач. I в.от н.е.) е римски поет и астролог, живял по времето на Август и Тиберий. Става известен с нескончаемата си поема "Астрономика" в 5 песни (общо 4258 стиха), посветена на астрономията и астрологията. В нея се застъпва тезата, че съдбата и характерът на човека са определени от небесата, т.е. боговете, а самият човек е лишен от свободна воля и има правото само да се допитва до звездите, за да научи отредената му участ.

• Всичко се подчинява на определен закон.

  Certa stant omnia lege.

• Човек не цени това, което има.

  Homo, quit habet, non numerat.

• …Краят от началото зависи (се предвещава - бел.цит.).

  …Finisqu(e) ab origine pendent.

• Истината е скрита дълбоко.

  Verum in caeco est.

• Трудът е сам по себе си дори удоволствие.

  Labor est etiam ipse voluptes.

• Дори върху неблагоразумието се изсипва успех: благорзумето често мами, а фортуна, която почти нищо не разбира от заслуги, не винаги благоприятства достойното дело. Винаги непостоянна, тя преминава от едното към другото, без да прави никакво различие.

  Et male concultis preti(um) est: prudentia fallax,
  Nec fortuna probat causas sequiturque merentes;
  Sed vaga per cunctos nullo discrimine fertur.