Тиберий

Тиберий
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Тиберий Юлий Цезар Август (лат: Tiberius Julius Caesar Augustus, 42 г.пр.н.е. – 37 г.сл.н.е.), роден като Тиберий Клавдий Нерон, е осиновен син на Август, станал впоследствие втори император на Римската империя.

Макар че не се колебаел веднага да поеме върховната власт и да я упражнява и макар че се оградил с военна стража, опора и знак за еднолично господство, все пак дълго отказвал, разигравайки безсрамна комедия: ту на подканите на приятелите си отвръщал укорно, че не знаят какво чудовище е властта, ту със своите съмнителни отговори и лукава нерешителност държал в неизвестност сенаторите, които го умолявали коренопреклонно, така че някои дори загубили търпение и сред шума се чул глас: "Или да управлява, или да се маха!" А друг в очите го укорил, че другите бавно вършат това, което са обещали, а той самият бавно обещава това, което вече върши.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 24

Накрая уж по принуда и със съжаление, загдето се обвързва с жалко и тежко робство, [Тиберий] приел властта. Но все пак давал надежда, че един ден ще се откаже от нея. Ето неговите думи: "Дотогава, докато ви се стори справедливо да дадете почивка на старостта ми."

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 24

Причина за колебанието му [да поеме властта] бил страхът от опасностите, надвиснали над него отвсякъде; затова често казвал, че "държи вълка за ушите".

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 25

Сенатът предложил да нарекат месец Септември на името на Тиберий, както това било направено с неговите предшественици Юлий Цезар и Август, а той отвърнал:
— А какво ще правите, ако имате тринайсет цезари?

Уважаеми сенатори, неведнъж съм казвал, казвам го и сега, че добрият и полезен владетел, на когото сте поверили толкова голяма и неограничена власт, трябва да служи винаги на сената, често – на целия народ, а понякога – дори на отделни граждани.

— така говорел Тиберий в ранните години на своето управление — според думите на Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 29

Веднъж в курията, спорейки с Квинт Хтерий, му казал: "Моля те да ми простиш, ако като сенатор кажа нещо по-откровено срещу тебе."

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 29

Запазена е една твърде любопитна реч в сената: "Ако някой изрази друго мнение, ще се постарая да му изложа принципите на моите дела и думи. Ако продължава да упорства, и аз на свой ред ще го намразя."

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 28

...Хули, клеветнически слухове и оскърбителни стихове за себе си и близките си понасял твърдо и търпеливо и често заявявал с гордост, че "в една свободна държава трябва да има свобода на словото и мисълта"...

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 28

На управителите, които го съветвали да обложи провинциите с по-голям данък, отговорил, че "добрият пастир трябва да стриже овцете си, но не да ги дере".

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 52

Управниците са като мухите – веднъж заситят ли се, престават да хапят повече. Да изгоня едни, за да сложа на тяхно място други, е все едно на мястото на охранените мухи да доведа рояк гладни.

Оскърбяването на боговете си е работа на самите богове.

Бащинска любов не изпитвал нито към родния си син Друз, чиито пороци ненавиждал, нито към осиновения Германик; понеже Друз водел лекомислен и разпуснат живот, дори и кончината му не го засегнала много и едва ли не веднага след погребението се върнал към обичайните си задължения, като забравил продължителния траур. Малко по-късно, когато троянските пратеници му изказали съболезнованията си, отговорил им шеговито, като че съвсем бил забравил скръбта си: "И аз скърбя за вас, нали и вие сте загубиил знаменития си съгражданин Хектор."

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 52

Когато загубил двамата си синове, Германик в Сирия, а Друз в Рим, потърсил усамотение в Кампания... След като прекосил Кампания ... после се отправил към Капри: харесал острова най-вече защото до него имало достъп само на една малка крайбрежна ивица и отвсякъде го обграждали много високи стръмни скали и дълбоко море. ... След като се върнал на острова, изоставил всяка грижа за държавата.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 39, 40, 41

И понеже поради уединението си [на малкия остров Капри] имал неограничена свобода и сякаш бил скрит от очите на обществото, най-сетне проявил всичките си пороци, които едва прикривал толкова време.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 42

С течение на времето започнал и да граби. ... Конфискувал имуществата на първенците в Галия, Испания, Сирия и Гърция въз основа на безсмислени и безсрамни обвинения: така единственото обвинение срещу някои било, че част от имуществото им е... в налични пари (Според тогавашните разбирания наличието на парични средства в брой внушавало подозреднието за подготовка на преврат – Бел.ред.). Също на много общини и частни лица отнел старите привилегии, правото да използват рудниците и да събират данъците. А изгонения от поданиците си партски цар Вонон, който, мислейки се за закрилян от римския ноарод, тръгнал с огромно богатство да търси убежите в Антиохия, ограбил и убил коварно.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 49

Това [природната му жестокост] изпъкнало още по-ясно, след като станал император – дори в самото анчало, когато все още се мъчел да спечели благоразположението на хората с привидна умереност. Веднъж пред погребално шествие един шегобиец високо поръчал на починалия да предаде на Август, че подаръците, които е завещал на народа, още не са раздадени. Тиберий заповядал да го довлекат при него, да му дадат дължимото и да го убият, за да съобщи на баща му истината.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 57

...Постепенно този род клеветнически обвинения достигнали дотам, че за углавно престъпление се смятало дори и това, че някой е бил роба си или се е преобличал пред статуята на Август; че е внесъл в отходно място или в публичен дом монета или пръстен с негово изображение; че с някаква преценка е засегнал негово дело или слово; накрая човек загинал само защото не отказа да бъде почетен от града си в същия ден, в който тук бил почетен и Август.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 58

Много неща извършил уж от строгост и за поправяне на нравите, а всъщност подчинявайки се на своята природа; сторил ги с такава жестокост и свирепост, че някои дори в стихове осъждали настоящите му злодеяния и предсказвали бъдещите...

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 59

Неколко дни след пристигането му на Капри, както се разхождал сам, неочаквано един рибар му поднесъл огромна барбуна: заповядал да натрият лицето му снея, понеже се изплашил, че рибарят успял да се промъкне откъм задната страна на острова презстръмни и непроходими места; а когато по време на наказанието рибарят благодарил на боговете, че не е донесъл и хвантия огромен рак, Тиберй наредил с рака да раздрарат лицето му; един преториански войник, който откраднал паун от градината му наказал да го убият. При едно пътуване пред носилката му се изпречили храсталаци: прснал на земята центуриона на предната кохорта, който проучвал пътя и го пребил почти до смърт.

— Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 60

...Проявявал най-необуздана жестокост, за която никога не липсвали обекти: отначало преследвал близките и дори познатите на майка си, после на внуците и на снаха си и накрая – на Сеян. След неговата кончина станал още по-свиреп. ... Да се изброят едно по едно всичките му жестоки дела, е прекалено дълго; достатъчно ще бъде да ги посоча по групи като примери за жестокостта му. Без наказание не минавал и ден, дори забранен от религията и свещен; даже на Нова година се изпълнявали присъди. Мнозина били обвинени и осъдени заедно с децата си, а някои и с внуците си. На близките на осъдените на смърт било забранено да жалеят за тях; на обвинителите, а понякога и на свидетелите, били присъждани специални награди. На всички клеветници се вярвало.