Лудвиг Уланд (нем.Johann Ludwig "Louis" Uhland, 1787-1862) е късен немски романтик - автор на балади, драми, езиковедски съчинения и политическа публицистика. Много от любовните и пейзажни стихотворения на Лудвиг Уланд са послужили за текстове на песни, композирани от Йоханес Брамс, Ференц Лист, Феликс Менделсон Бартолди, Франц Шуберт, Роберт Шуман и др. В чест на поета град Вюртемберг през 1992 г. се учредява литературната награда "Лудвиг Уланд".



  • Запяват те за младост, за обич, за копнеж,
    За свобода и гордост, за вярност и стремеж;
    Възпяват всичко сладко, вълнуващо кръвта,
    Възпяват всичко светло, надигащо гръдта.
Из "Проклятието на певеца", 1814
превод Венцеслав Константинов


  • О, полъх свеж, о, припев нов!
    Сърце, надай победен зов,
    Без страх промяна пожелай.
Из "Пролетна вяра", 1812
превод Венцеслав Константинов


  • Защото истинска е само тази жар,
    Картината е по-значима от предмета,
    Илюзията властва над реалността.
Из "В един споменик", 1825
превод Венцеслав Константинов