Карол Ижиковски
Карол Ижиковски (пол.Karol Irzykowski, 1873-1944) е полски литературен и филмов критик, поет, прозаик и драматург.
Карол Ижиковски | |
---|---|
Вижте също | |
Материали в Общомедия |
- Ако в спор сте убедили противника, то най-накрая той непременно заявява: "Всъщност… и двамата говорехме за едно и също."
- Ако някой от някого (от човек, учреждение или правителство) е получил рушвет, топло място или друга благина, то той е благодарен на дарителя не само заради съглашението, от лоялност или вежливост, но дори и идеийно, по убеждение - за което въобще не му е заплатено.
- Ако хиляди хора говорят едно и също, то това е или глас Божи, или грандиозна глупост.
- Безпощадността при избавянето от съмненията или способността да не ги забелязваш се нарича сила на волята.
- Богатството на асоциациите не винаги свидетелства за богатство на въображението.
- Вие все още не сте си отишли от този живот, за да говорят за вас само хубави неща.
- Виж какво, приятел: за да те разведря, ще ти разкажа за последната си неприятност.
- Всеки човек е изключение.
- Да бъдеш искрен е изкуство.
- Да полемизираш с човек, стоящ на предишната ти гледна точка – в това има нещо смешно; както все едно при среща с новия съпруг на бившата си съпруга.
- Да живееш значи само да се приготвяш за живота. Ние си отиваме от този свят тогава, когато можем да започнем истински да живеем. Но Върховният съдия казва: "Глупаци, това беше самият живот".
- Действайки инкогнито, Господ не затваря устата на своите жертви – позволено им е да се самоизлъгват и роптаят.
- Добрите християни си въобразяват сякаш Господ Бог има най-внушителната картотека.
- Етиката е или активна, творческа, или пасивна и разкаяна - етика на нетърпимостта към и себе си, и към другите, която може единствено да се рови в така наречените грехове… и понякога да се оказва най-позорно права.
- Жените и държавните мъже обичат да ни поставят пред свършен факт – често от глупост, но още по-често от хитрост.
- За бога…, не пишете чак такива глупости, че иначе ще си въобразя, че аз съм и гений!
- Злото, като правило, отмъщава за себе си, но доброто не винаги възнаграждава. Злото… е доста по последователно.
- Идеалите служат и за шантаж. И благодарение на шантажа живеят.
- Имаше време, когато страшно завиждах на хората, които не отговаряха на писмата ми: считах ги за същества от по-висока категория.
- Искате да бъдете честни в отношенията си с живота? Обаче животът е такава свиня, че пак ще ни излъже.
- Колкото по-непрактичен е човек, толкова повече си пада по дребните изгоди.
- Котката не престава да лови мишки дори и след изобретяването на капана.
- Където двама се помиряват, там третият се оказва глупак.
- Към развлекателната литература се отнасят както например към проституцията: осъждат я, но се възползват.
- Любовта е взаимно светотатство.
- Мечтателят най-силно "усеща" реалността: той твърде често пада от небето на земята.
- На "днешния ден" принадлежи само този, който го запълва с дела, насочени към утрешния.
- На хората често им се струва като че ли по-голямата правда лежи редом с по-голямата непсраведливост.
- Най-тънки са тези инструмени, на които най-лесно можеш да се нараниш.
- Наказанието, когато то най-накрая постигне виновния, изглежда като обикновена несправедливост. И Господ Бог действа инкогнито.
- Нашите вчерашни противници са вече мили днешни спомени.
- Нещастието е най-тежко, когато нещата изглежда са могли да бъдат и поправени.
- Парадокс: в сравнение със самия себе си аз съм нищо.
- Политиците упрекват поезията, че е далече от живота; но поетите биха обърнали внимание на политиците, че тяхната политика е често още по-далече от живота.
- Полските литератори не ме четат – и аз не ги чета. Тяхната присъда е единодушна? И моята също.
- Пристрастността не изключва правотата. Гневът е лош съветник, но затова какъв проницателен аналитик.
- Реформа на изповедта: опитайте се да си спомните само добрите свои посъпки!
- Творец на нови невъзможности.
- Уважението и любовта са капитали и непременно трябва да бъдат вложени някъде. И затова ги отсъпват на кредит.
За него
- Големият полски литературен критик Карол Ижиковски бе известен преди войната с това, че винаги казваше: "Аз съм първият!" Ако някой напишеше или кажеше нещо интересно, Ижиковски веднага възкликваше: "Аз съм първият!" И след като направеха справка, наистина излизаше, че той е първият, който го е казал.
- Източници
- "Большая книга афоризмов", Константин Душенко, изд.Эксмо, 2006 г.