Йордан Костурков

Йордан Костурков
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Йордан Костурков (р. 1948) е български писател и преводач на художествена литература.

От него

Аз се родих читател и досега текстовете просто ме радват, без да правя разлика между национални литератури. Осъзнавах високото качество на английската литература, когато я изучавах: тридесетте – до шестдесетте години на ХХ век, след това и заедно с това деветнадесети век, после осемнадесети, напоследък най-новата литература, издавана на островите.

Честно казано, Хемингуей, Стайнбек, Селинджър са ми били добри приятели в четенето, без изобщо да ги осъзнавам като американци. През последните години вярвам, че Филип Рот е най-великият жив писател.

Аз много ценя и италианските автори, френските класици, Томас Ман, руската литература – класическата и тази на ХХ век, днешната познавам слабо. Не мога да спра дотук – не мога да пропусна блестящите полски романисти. Всъщност, ще спра, но ще подчертая, че въпреки възхищението ми от англофонските литератури, не съм склонен да се откажа от другите прочетени автори.

Струва ми се, че съм превеждал по-често жени-романистки, възхищавам им се, толкова са подредени. Разбира се, най-голямо е интелектуалното напрежение да се превежда Стърн. Опитвали са се да го превеждат и творци като Лермонтов и Толстой, все пак.

Аз съм така устроен, че се опитвам каквото правя, да го правя професионално, да го изпипвам, да си свърша добре работата. Да, имало е епизоди от романите, които съм превеждал, които са ме вдъхновявали. Талант трябва за работа с родния език.

Аз дори не помня най-първите си награди, които много са ме радвали и са ми давали надежда, че от мен ще стане нещо. Винаги помнех, че баба ми, начетена, образована жена, вероятно за да ми спестява разочарования, ме предупреждаваше, че е трудна работа да стана писател.

Аз публикувах може би към петдесетина стихотворения, всички, които съм написал от 14-15 годишна възраст. Но някъде на 18-19 години реших, че не съм сигурен в това, което правя, въпреки че имах успехи, награди, няколко много известни днес поети ме насърчаваха, насърчиха ме Цветан Стоянов и Ефрем Каранфилов. Не знам. Тогава имаше и неприемане на автори, които пишат едновременно поезия и проза. След толкова години ми се струва, че поне някои от написаните неща бяха доста добри. Но така съм се оценил. И ако това е грешка, не е единствената в живота ми.

Първите ми произведения са стихотворения, първото, казваше се “Стъпките”, беше публикувано в пловдивски вестник. Само че редакторът – той не беше поет, а журналист, пишеше и проза, и публицистика, доста ми беше променил произведението – вероятно да го направи по-идеологически правилно, по-ясно. Минавах малко за неясен тогава.

Има хора, за които ми се струва, че природата не бива да позволява да дращят. Никога не бих им прочел дращенето. Това е така сега. Но когато започвах да чета, боя се, че четях всякакви книги.

През последните двадесет години има необикновени явления в българската литература. Мисля да напиша статия, за да обобщя наблюденията си върху автори, които сега са, примерно 25-45 годишни. Много интересни. Но почти всички не приемат писането професионално. Отказали са се много рано да спечелят читателите. Това е много лошо. Надявам се да се осъзнаят. Смешно е сто години по-късно да се връщаме към херметизма.

Младите творци трябва да бъдат честни, професионални писатели, които да дадат най-доброто от себе си, да пишат отговорно пред читателите, да се опитват да се състезават само със себе си. Аз съм бил професионален спортист – напълно възможно е да надскочиш себе си. Макар и рядко.

Йордан Костурков: „Напълно възможно е да надскочиш себе си“, Галя Младенова, Интервю с Йордан Костурков, Public Republic, 17 юли 2010

Нормално е да разказвам живота си с носталгия. А читателят, полюбопитствал да сравни своя живот с моя, при цялата бъркотия на големия разказ, ако изпита и той Носталгия, в себе си и към себе си, достатъчно ще е.

"Носталгиите на Йордан Костурков", Владимир Янев, LiterNet, 09.11.2008

За него

"На Международния панаир на книгата в НДК от злачните подмоли на пловдивския интелектуален живот изплува книгата “Носталгия. Разкази т. ІV”. Авторът Йордан Костурков, който е един от най-значимите ерудити у нас, в професионалния си бит успешно се прикрива с работата си на преводач и преподавател по английска и американска литература в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”."

"Но истината е, че особено с последната си книга “Носталгия. Разкази т. ІV Йордан Костурков може да бъде определен като един от най-проникновените съвременни белетристи и майстор в експеримента с новелата и късия разказ. Традиционният за средното поколение интелектуален херметизъм, чиито блестящ представител беше покойния Рашко Сугарев, тук е надмогнат с лекота и става обект на онова писане, което не е просто разказване, не е дори писателско писане, а се определя като белетристика. Изключително полезна книга. Най-вече за младите мераклии на литературното поприще. За онези “чукчи”, които изповядват максимата от известния виц: “Чукча не читатель, чукча писатель"

"Не е достатъчно да се показваш ден-през ден по телевизията, за да станеш писател. Трябва и да се чете. А за онези привърженици на “импулсивната” литература, които разхождат своите “проекти” по жълтите плочки, ще съобщя, че авангардът не трябва да се размахва, а да се овладява и преодолява. Това именно прави Йордан Костурков. Поради тази причина повечето от разказите в “Носталгия…” звучат подобно онези забравени по гаражите, демодирани, осемцилиндрови “Jaguar JRX”, които винаги палят от раз и усещате в цилиндрите им не само бензин, а поредица от сподавени експлозии. У нас не са много хората, които не просто пишат, а показват как се пише."

"Стара риба няма или Апология на Йордан Костурков", Живко Желев - писател

"Така или иначе - в края на 60-те години ние бяхме достатъчно тъжни, за да хванем влака. И вероятно не съвсем тъжни, защото този влак ни стовари в столицата, където... То е дълго за разправяне, а казано накратко - там с Данчо се виждахме по-рядко. Различните специалности, различният бит, различните жени... При това перчещият се като спортист момък с оредяващ и посивяващ перчем сериозно се отдаде на англицистиката и по-рядко се мяркаше в студентските литературни (естествено бохемски) компании. Някъде по това време ще да е настъпило пренасочването от поезията към прозата и преводачеството на родения в Пазарджик през 1948 г. Йордан Костурков."

"Трудолюбив, прецизен, интелектуалец, бляскаво владеещ словото, Йордан Костурков достига до шестдесетгодишнината си като автор на достойни белетристични и литературоведски книги. Неговите сборници с разкази и новели “Малка е Троя” (1982), “Без условности” (1985), “Откриването на сезона” (1994) показват високия професионализъм на творец, предразположен към изследване на психологическите дълбочини на човешките проявления."

"„Носталгиите” представят умен, житейски и ерудитски изострен поглед към нещата от живота, винаги съдържащ повече отколкото си представяме, че е. Затова имам чувството, че самият автор се самоизненадва от ставащото в творбите му. Не че то е небивало фантастично, че звучи гротескно или като зла измислица, но това „ставащо” вече се задвижва от иманентните енергии на герои, освободени от диктата на авторовата преднамереност. В този смисъл предпочитаната „аз-форма” като че ли има двойствена природа - от една страна, тя внушава достоверност, автентичност, но от друга, е явна играта (гаргарата) с елементарните представи за жизнена истинност."

"Той е загърбил пиршествата на емоционалната фразировка така, както категорично се разграничава от претенциозната интелектуалничеща мода, безуспешно налагана от нашенските постмодернисти. Стремежът му е към пределна функционализация на езиковия материал, включващ в себе си традиционни и модерни конструкции. Творческата зрелост на Костурков се проявява в художествената мяра, която е постигната от интуитивното ерудитство на изначално даровития човек."

"Носталгиите на Йордан Костурков", Владимир Янев - писател

"Изкусителят Йордан Костурков чрез почти апокрифната си хроника от житейски събития намира съмишленици сред поклонниците на героите от галерията на "Английската Валхала". Читателят, потискал (нездравословно) желанието си да омаловажи величията, да ги приземи, да се изживее като воайор, посяга към тази книга, потапя се в нея и изплувайки от другата страна, установява, че, изкусен и информиран, просто се е доближил до тях и произведенията им."

"Тайният живот на великите английски писатели" на Йордан Костурков, Милена Кацарска - учен