Достатъчно време за любов

Достатъчно време за любов (Time Enough for Love) е роман на Робърт Хайнлайн от 1973 година.

Интродукция

редактиране
  • Отношението на историята към истината е същото като това на теологията към религията, т.е. никакво. [I изд. 1]
  • Колонистът, който се интересува прекалено много от статистика, сам се превръща в статистическа единица – когато умре. [I изд. 2]

Прелюдия I

редактиране
  • Всеки човек има право на смърт. [I изд. 3]
  • Още преди векове осъзнах, че няма тайни в общество, достътъчно многолюдно, за да са му необходими удостоверения за самоличност. [I изд. 4]
  • Няма добродетели в старостта, само дето отнема много време. [I изд. 5]

Прелюдия II

редактиране
  • Едно от малкото неща, които съм разбрал, е, че хората почти никога не се учат от опита на другите. Те се учат – когато изобщо го правят, а това не се случва често – по свой собствен, труден начин. [I изд. 6]
  • Възрастта не носи мъдрост. Тя просто превръща обикновената глупост в арогантна самонадеяност. [I изд. 7]
  • Знам това-онова от собствен опит. Но вяра в мен няма. Тя прегражда пътя на познанието. [I изд. 8]
  • Бебетата и малките деца живеят в настоящето, за тях има само „сега“. Зрелите хора имат склонност да живеят в бъдещето. Само старците обитават миналото... [I изд. 9]
  • Нито един разказвач не е и няма да е способен да измисли нещо толкова фантастично, колкото е случващото се в тази безумна Вселена. [I изд. 10]

Вариации на тема I: Държавни дела

редактиране
  • Ако сред популация от повече от милиард души, толкова задоволени, толкова еднообразни, толкова самодоволни, за две десетилетия не изкласи нито един убиец, значи цивилизацията е сериозно болна, без значение колко здрава изглежда. [I изд. 11]
  • Прогресът се движи не от ранобудниците, а от мързеливците, които търсят лесните начини за вършене на работата. [I изд. 12]

Вариации на тема II: Разказ за човека, който беше прекалено мързелив, за да не сполучи

редактиране
  • Но Дейвид, както всеки истински гений, имал само прагматичен интерес към правилата, създадени от други хора – той се ръководел от единайсетата заповед и съответно никога не го хващали в нарушение на първите десет. [I изд. 13]
  • Да се говори е второто от трите истински удоволствия в живота, само словото ни отличава от маймуните. Макар и не кой знае колко. [I изд. 14]
  • Някои хора са мравки по природа; те трябва да работят, дори ако работата е безполезна. Значително по-малко на брой са притежаващите таланта за градивен мързел. [I изд. 15]

Вариации на тема III: Битови неуредици

редактиране
  • Едно от най-странните неща в животното, наречено човек е, че мозъкът му пораства години след тялото. [I изд. 16]
  • Когато предадох Секундус на фондацията, целта и беше да установя евтино и просто управление, а именно – конституционна тирания. Което значи, че на правителството повечето неща са му забранени... а благословеният народ, поради своята слабохарактерност, няма никакво право на глас. [I изд. 17]
  • „Time Enough for Love“. Heinlein, Robert Anson (1973). „Достатъчно време за любов“. Превод: Васил Велчев. Издателство „Квазар“ (2002).
  1. 8 стр.
  2. 10 стр.
  3. 24 стр.
  4. 41 стр.
  5. 42 стр.
  6. 45 стр.
  7. 45 стр.
  8. 46 стр.
  9. 53 стр.
  10. 60 стр.
  11. 83 стр.
  12. 90 стр.
  13. 103 стр.
  14. 107 стр.
  15. 123 стр.
  16. 124 стр.
  17. 166 стр.