Джон Наш
американски математик
Джон Форбс Наш младши (англ. John Forbes Nash, Jr., р.1928) е американски математик, работещ в областта на диференциалната геометрия и теорията на игрите. За разработените от него математически модели получава Нобелова награда за икономика за 1994 г. Дълги години страда от параноидна шизофрения. По някои моменти от неговия живот през 2001 г. е създаден филмът "Красив ум".
| Джон Наш | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
- В момента изглежда отново се мисли рационално в стил, който е характеристика на учените. Обаче въобще не е въпрос на радост, ако някой се върна от физическо увреждане на добро физическо здраве. Един от аспектите на това е, че рационалността на мисълта налага лимит върху концепцията на човека за неговата връзка с космоса. — из автобиографичното му есе от 1994 г, под редактицята на Tore Frängsmyr
- At the present time I seem to be thinking rationally again in the style that is characteristic of scientists. However this is not entirely a matter of joy as if someone returned from physical disability to good physical health. One aspect of this is that rationality of thought imposes a limit on a person's concept of his relation to the cosmos.
- Ние все още се възприемаме като Голиати.
- …We're still perceived as being Goliath.
- Преди година, когато започнахме, ние не бяхме готови. Но днес ние сме в действие. Ние сме готови, склонни и способни да отворим място за вас, за да продължите.
- A year ago when we started, we weren't ready yet. But today we are in operation. We are ready, willing and able to find a place for you to go…
- Най-накрая ще се откажа от моите измамни хипотези, ще се върна към представите за себе си като човек на по-конвенционалните обстоятелства и ще се съсредоточа върху математическите изследвания.
- I would finally renounce my delusionally hypotheses and revert to thinking of myself as a human of more conventional circumstances and return to mathematical research.
- Въпреки че съм имал успех в изследванията си и когато бях луд, и когато не бях, в крайна сметка чувствам, че работата ми би била по-уважавана, ако мислех и е действах като "нормален" човек.
- Though I had success in my research both when I was mad and when I was not, eventually I felt that my work would be better respected if I thought and acted like a 'normal' person.