Ювенал

Децим Юний Ювенал (лат. Decimus Iunius Iuvenalis, 60-131) е древноримски поет-сатирик, чиито произведения са пълни с нравоучителни сентенции и остри нападки срещу всякакъв вид несправедливост.

Saturae, 1535

• А кой ще пази самите пазачи?

  Quis custodiet ipsoscustodes?

• Бедният пътник ще си припява пред разбойника. — няма да се страхува

  Cantabit vacuus coram latrone viator.

• Въздържай се от спор – спорът е най-неизгодното условие за убеждаване. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкова повече се забиват.

• Възрастните трябва винаги да помнят – да не дават на децата пример лош.

• Да обръщаш черното на бяло.

  Nigra in candida vertere.

• Да посветим живота си на истината. — фразата се е превърнала в последствие в девиз на Ж.-Ж. Русо.

  Vitam impendere vero.

• Добродетелта я хвалят, но тя самата страда.

• Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха. — популярни перифрази: "Негодуванието създава поета.", "Възмущението вдъхновява поета", "Гневът прави поета."

  Si natura negat, facit indignatio versum.

• Едва ли ще се намери дело, в което причина за спора да не е жена.

• Единствено добродетелта ни показва пътя към спокойния живот.

• Езикът е най-лошата част на лошия слуга.

• Заради живота забравят за жизнените цели.

• Здрав дух в здраво тяло.

  Mens sana in соrроrе sano.

• Злото на мир продължителен ние търпим:
  връхлетял ни е луксът,
  дори от война по-жесток.

• Знатността е само и единствено в доблестта.

• И каквато е тя, нека се осмели такава и да изглежда.

• И някакво си там джудже да го наричаме Атлант.

  Nanum cujusdam Atlanta vocamus.

• Какво е славата, дори и най-голямата, щом е само гола слава?

  Gloria quantum libet quid erit, si gloria tantum est?

• Кой би търпял Гракхите, оплакващи се от бунт? — т.е. кой би търпял човек, който не прощава на другите грешките, които сам има

• Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание. — т.е. да не му се дават лоши примери

  Maxima debetur puero reverentia.

• Лошите хора се опасяват от простъпки, боейки се от наказание; добрите – заради любовта си към добродетелта.

• Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.

  Crescit amor nummi, quantum ipsa pecunia crescit.

• Мъдрият има граници дори за добродетелта си. — т.е. съблюдава мяра във всичко

  Imponit finem sapiens et rebus honestis.

• Мъдростта не би казала нещо, което е противно на природата.

• Мъдростта побеждава съдбата.

• На този възмездието за престъплението беше (разпъване на) кръст, на другия – диадема (царска власт). — т.е. за едни и същи престъпления, различни последици

  Ille crucem sceleris pretium tulit, hic diadema.

• Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави достоен за подражание.

• Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави човека смешен.

• Не е ли благосклонна съдбата към тебе, каква полза от големия ти пенис?

  Si tibi sidera cesent, nil faciet longi mensura incognita nervi?

• Народ от комици е този.

  Natio comoeda est.

• Никакво доверие на външността.

  Frontis nulla fides.

• Никога не можеш да приведеш толкова отблъскващи и срамни примери, че подир тях да няма още по-лоши.

  Nunquam adeo foedis adeoque pudentis utiumr exemplis, ut non pejora supersint.

• Никой не се задоволява да греши само толкова, колкото е позволено.

  Nemo satis credit tantum delinquere, quantum permittas.

• Нито един зъл човек не е щастлив.

• Нито една добродетел не изкупва пороците.

• Нищо, което не е приятно за слуха или зрението, не трябва да пристъпва прага на къщата, в която има дете.

• Няма по-противно чудовище от развратния скъперник.

• Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето.

• Отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа.

• Печално е да се крепиш на чужда слава, защото с падането на тези устои се разрушава и цялата сграда.

• По-здрав е от риба. — съществувало е поверие, че рибата никога не боледува

  Sanior est pisce.

• По-лесно се понасят нанесените оскърбления, отколкото нанасяните.

• По-рядко и от бял гарван. — употребява се в смисъл на нещо рядко, на човек, отличаващ се рязко от другите, подобно на: "черната овца", "бялото магаре", "бяла лястовица" и др.п.

  Corvo quoque rarior albo.

• Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, за да състави от тях добродетелния човек.

• Порокът е толкова по-забележим, колкото по-знатен е порочният.

• Преструват се на курии, а живеят като вакханти. — курии – образец на воинска и гражданска доблест, от името на Марий Курий Дентат (IV-III В. пр.н.е.), герой от войните; вакханти – според митологията: спътници на бога на виното Вакх, олицетворение на разгулен живот и порочност

• Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.

  Lucri bonus est odor ex re qualibet.

• Първото наказание за виновния е това, че не може да се оправдае пред собствения си съд.

• Рядка птица.

  Rara avis.

• С глух (безшумен) камшик бие. — за съвестта

• С пръст затисни си устата. — израз на замълчаване, на въздържане от приказки

  Digito compesce labellum.

• Съдът прощава на гарваните, а наказва гълъбите. — в смисъл: човек е безмълвен пред големите престъпления, а при дребните е направо безмилостен

  Dat Veniam corvis, vexat centura columbas.

• Така искам, така повелявам, вместо доводи – да бъде моята воля.? — за женското своеволие

  Sic volo, sic jubeo, sit pro ratione voluntas?

• Трудно е да не се пише сатира.

  Difficile est saturam non scribere.

• Хляб и зрелища! — основните искания на римската тълпа

  Panem et circenses!

• Често в името на живота губим самият смисъл на живота.

  Et propter vitam vivendi perdere causus.

Източници

• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
• "Латински сентенции", д-р Хуго Баракуда, изд. "Сребърен лъв", София, 1993
• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006
• (рус) Ювенал: Сатиры, из Хрестоматии по античной литературе