Български пословици и поговорки
Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него.
Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен — съществуват по цял свят в различни преводи.
Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст.
В тази статия ще се стремим да цитираме тези пословици и поговорки, които са типично български или традиционно утвърдени в българския бит.
- Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
- Агне в чувал не се купува.
- Агнето го гледай по опашката, а ярето по гърдите.
- Агнешките кожи са по-много на пазар от овчите.
- Адет не е закон, ама закон става.
- Аз баща си не вярвам, че тебе ли?
- Аз бога мъчно вярвам, та че дявола ли ще ти вярвам?.
- Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
- Аз го карам на чаиря, а то бяга по баиря.
- Аз го кръщавам, то пърди.
- Аз го оставям, тютюна, ама той нe ме оставя.
- Аз го тегля към озата, то се тегли към гората.
- Аз го уча на ум, а то си трън вади.
- Аз да те питам, ти да не знаеш.
- Аз да ти казвам, ти да не вярваш.
- Аз ѝ казвам дюгеню, тя дозема иргеню.
- Аз казувам на дякона и той на клисаря.
- Аз казувам на котката, а тя на опашката си.
- Аз ми са космите свиват на главата, а той му кефат иде.
- Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
- Аз може да съм дребен, ама като си седна на портфейла и ставам по-висок от всички.
- Аз му казвам: добр' утро, а той - що ма попържаш? Казва се за опак и неразбран човек.
- Аз му казвам: "Скопен съм", а той пита колко деца имам. - Кога някой не разбира или не раче да вникне в положението на другиго.
- Аз му са разправям, а то ма и не керти.
- Аз на теб заповядвам, а ти на комуто мож'.
- Аз на хайваните хака не зимам - т.е. вода не пия, а все вино.
- Аз не ща попа, че тропа.
- Аз от зеле бягам, те ми зелник полагат.
- Аз пия, тебе хваща (виното).
- Аз са отмичам, то са намича.
- Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
- Айран няма за пиене, а с кон ходи да пикае.
- Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
- Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял.
- Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
- Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
- Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
- Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
- Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно.
- Ако денят е къс, годината е дълга.
- Ако е гарга, да е рошава!
- Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
- Ако живеем на село, трева не пасем.
- Ако има грешка, има и прошка.
- Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
- Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
- Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
- Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
- Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
- Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
- Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
- Ако не съмва рано, ти подрани.
- Ако не щеш мира, на ти секира!
- Ако няма ум, крака няма ли?
- Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
- Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
- Ако работата имаше край, още дядо ти да я беше свършил.
- Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
- Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
- Ако си богат, всякому си сват.
- Ако си мома, стой си дома.
- Ако си овца, вълци все ще се намерят.
- Ако ти даде яйце назаем, и то е без жълтък. (стиснат)
- Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
- Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
- Акъл — море, глава — шамандура.
- Акъл до коляно, ум до глезени.
- Апетитът идва с яденето.
- Ахо-ихо гладно ляга.
- Бабини деветини.
- Балък лозе копа, юнак вино пие.
- Бащина поука — синова сполука.
- Без захмет не се яде мед.
- Без мокри гащи раци се не хващат.
- Без наука няма сполука.
- Без труд почивката не е сладка.
- Бели кахъри.
- Бели пари за черни дни.
- Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
- Бистра водица, мирна главица.
- Бий самара, да се сеща магарето.
- Блага дума железни врата отваря.
- Благословено вино, проклето пиянство.
- Бог високо, цар далеко.
- Бог помага, ала в кошара не вкарва.
- Бог търпи, ама не спи.
- Богат е, който е здрав.
- Боднеш пръчка, пиеш вино.
- Болен здрав носи.
- Бостанджията иска дъжд, а керемидчията — слънце.
- Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
- Буря в чаша вода.
- Бърза като теле пред майка си.
- Бързата работа — срам за майстора.
- Бяга като дявол от тамян.
- В механата бил, вино не помирисал.
- В него хляба, в него ножа.
- В нужда се другар познава.
- В окото ти да бръкнат, пак няма да видиш.
- В отворена ръка голяма пара не се пуска. — на просещия дават съвсем малко
- В царството на слепите едноокият е цар.
- В чужда манджа сол не туряй.
- Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
- Вечерната работа не оставай за сутринта.
- Взетото назаем брашно, тъпкано се връща.
- Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
- Виното влиза, думите излизат.
- Виното и баба подмладява.
- Виното и дядо разиграва.
- Виното седи кротко само в бъчвата; излезе ли оттам - големи поразии прави.
- Власите накрай Дунава се давят.
- Вместо вежди да изпише, очи извади.
- Вода гази, жаден ходи.
- Водата изпира всичко освен позора.
- Времето е пари.
- Всеки си хвàли своето, а не чуждото.
- Всичко хубаво си има и край.
- Всяка жаба да си знае гьола.
- Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.
- Всяка работа си хвали майстора.
- Всяка циганка си хвали своите метли.
- Всяко дърво си има червей да го яде.
- Всяко зло за добро.
- Всяко чудо за три дни.
- Вчера ни грош, днеска цял кош.
- Вълк в овча кожа.
- Вълкът козината си мени, но нрава — никога
- Върви му като на бито куче тояга.
- Вържи попа, да е мирно селото.
- Върти се като муха без глава.
- Вятър го вее на бял кон.
- Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив.
- Гарван гарвану око не вади.
- Гайда къща не храни.
- Глава има, ама в главата няма.
- Главата не е само за калпак.
- Глад не види нищо освен хляб.
- Гладна кокошка просо сънува.
- Гладна мечка хоро не играе, ама като се нахрани и ляга да спи.
- Гладни очи не заспиват.
- Гладно куче и гол кокал гризе.
- Глас народен — глас божи.
- Гледа като теле в железница.
- Гледа, ама не вижда.
- Гневен става, бит сяда.
- Големи хвалби, ама малки торби.
- Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
- Госта гощавай, на врага си прощавай.
- Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
- Гузен негонен бяга.
- Гъз глава затрива.
- Гъз дъно няма.
- Гътнала му се е циганката, та за това се хвали сам.
- Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
- Да би се яло, не би стояло.
- Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
- Да запретнем ръкави!
- Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб.
- Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите.
- Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
- Да ти е обеца на ухото!
- Да хванеш бика за рогата.
- Дава колкото за Бог да прости.
- Дават ли ти — еж, гонят ли те — беж!
- Дави се, но не умира.
- Два бика и една каруца зад тях.
- Двама се карат, третият печели.
- Ден година храни.
- Ден да мине друг да дойде.
- Денят се познава от сутринта.
- Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува.
- Дето комин, там и дим.
- Дим да го няма.
- Днес трябва да го купим, та да го живеем.
- Днешната работа не оставяй за утре.
- Добра дума железни врата отваря.
- Добрият кон сам си изкарва зобта.
- Дойде гост, развали пост.
- Докарва го откъм хвалби.
- Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
- Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
- Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
- Донеси си, да ти сложа да ядеш!
- Дума дупка не прави,само хабер праща!
- Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
- Дървото се превива докато е младо.
- Доброто се забравя, злото — никога.
- Добър кон и под съдран чул се познава.
- До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
- Дойде умът, ала пойде кумът.
- Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
- Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
- Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
- Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.
- Дърт пръч млада върба кърши.
- Дума Дупка не прави, но за дума се гони до дупка.
- Дявол от тамян не се плаши.
- Евтин на брашното, скъп на триците.
- Един грош да имаш, ама като чорбаджия да го дадеш.
- Един камък триста гарги пропъжда.
- Една птичка пролет не прави.
- Езикът кости няма, ама кости троши.
- Евтиното месо и кучетата не го ядат.
- Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
- Един гледа сватба, друг — брадва.
- Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
- Един държи рогата, друг дои кравата.
- Един зяпа, друг лапа.
- Един пие, а друг плаща.
- Един сее, друг жъне.
- Един се родил да сее, друг да пее.
- Един ум — за зиме ли, за лете ли?
- Един яде лимон, на друг текат лигите.
- Една лястовица пролет не прави.
- Едни копаят и режат, а други се нарязват.
- Едно мисли, друго казва, трето върши.
- Едно си баба знае, едно си баба бае.
- Желязото се кове, дорде е горещо.
- Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
- Живее на широка нога.
- Живот се с пари не купува.
- Животът е като стълба — едни се качват, други слизат.
- Жабата на сухо не кряка.
- Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
- Жадна мечка и росата лиже.
- Жадният кон и мътна вода пие.
- Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
- Жената знае „дай мъжо“, а не „дай боже“.
- Жена и кокошка синор нямат.
- Жена и съдран калпак лесно се добиват.
- Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
- Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
- Жената е най-скъпата покъщнина.
- Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
- Жената не казва сал което не знай.
- Жената си крие злината като котка ноктите.
- Жени ли се на шега, той ще носи рога.
- Жени мързеливи — деца въшливи.
- Женски език от турска сабя по-остър.
- Живее кат бълха в тъпан.
- Живее като сврака на драка.
- Живеем, колкото да не е светът без хора.
- Живее само да яде, а не и да работи.
- Живеят като котката и кучето.
- Живеят като снаха и свекърва.
- За всеки влак си има пътници.
- За всяка болка си има билка.
- За вълка приказват, и вълкът в кошарата.
- За да изкопаеш кладенец, копай на едно място.
- За две пари яйце ще снесе, пък за сто гюрултия ще вдигне.
- За дявола тамян не дава.
- За една бълха не изгаряй цялата черга!
- За прехвалена стока с каруца не ходят.
- За прехвалени ягоди с големи кошници не се ходи.
- Загладил косъма.
- Заедно с мръсната вода изхвърля и бебето.
- Зайци плаши.
- Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.
- Законът е за коня, не е за лъва.
- Залудо работи, залудо не стой.
- Залудо ходи, залудо не седи.
- Занаят да се учеше с гледане, кучето щеше да е касапин.
- Занаят не тегли глад.
- Запънал се като магаре на мост.
- Заради бълхата изгаря юргана.
- Заръчал да го закопаят под бъчвата.
- Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
- За умрелите или добро, или нищо.
- Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
- Здрав като камък.
- Зина, та продума, рече та отсече.
- Знае Господ чие масло гори в кандилото.
{{Цитат|Знанието е сила — силата е успех.|||} {{Цитат|Златна кокошка просо сънува.|||}
- И без петел се съмва.
- И вълкът сит, и агнето цяло.
- И гробарите имат своите гробари.
- И да бягаш, на пътя ори, сей.
- И да паднем, пак ще станем - да не сме грънци да се счупим.
- И лудият бяга от пияния.
- И на гърба си има очи.
- И сам войнът е войн.
- И стените имат уши.
- Игла в купа сено.
- Игра гърне не пълни.
- Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
- Измъкна се като пръдня из гащи.
- Изниза се като мокра връв.
- Изплю камъчето.
- Изскочи като дявол от шише.
- Имане без труд лесно се пилей.
- Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
- Истината излезе на бял свят.
- Кажи истината и бягай.
- Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
- Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
- Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
- Казана дума, хвърлен камък.
- Каквото мислят мишките, котката го разваля.
- Каквото повикало, такова се и обадило.
- Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
- Каквото селото, такъв и кмета.
- Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
- Каквото ти е на върлина, такова ти е на гърбина.
- Както и да сядате, не ставате за музиканти.
- Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
- Камъкът на мястото си тежи.
- Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара.
- Капка в морето.
- Капка катран бъчва мед разваля.
- Капка по капка вир става.
- Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
- Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
- Като две и две — четири.
- Като две капки вода.
- Като дупе и гащи.
- Като не щеш мира — на ти секира. — предполагаеми думи на хан Крум към Никифор II
- Като те удари горният таван ще се наведеш та да видиш и долния.
- Като се обърне каруцата — пътища много.
- Кефът цена няма.
- Клин клин избива.
- Кога човек умре, тогаз добър става.
- Когато атовете се ритат, магаретата теглят.
- Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
- Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано; когато нещо много го чернят - не бързай да го отричаш предварително.
- Когато си видиш ушите.
- Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
- Когато фактите говорят и боговете мълчат.
- Когато хвалиш, нищо не губиш; когато проклинаш, нищо не печелиш.
- Когато цъфнат налъмите.
- Което дяволът не може, вика жената да го направи.
- Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
- Който бърза бавно - далеч не стига.
- Който бърка в меда, той си облизва пръстите.
- Който бърка в меда, често забравя лъжицата.
- Който видял вълка — вика, който не видял — дваж вика.
- Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
- Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
- Който е работен, ще бъде имотен.
- Който завижда-не вижда.
- Който има крава пие мляко.
- Който копае гроб другиму, сам пада в него.
- Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
- Който много чете, той и много знае.
- Който много се хвали, той бавни пали.
- Който не работи, не трябва да яде.
- Който не се е родил, той няма да умре.
- Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
- Който нож вади, от нож умира.
- Който няма воля, всичко му е неволя.
- Който няма, не му е свидно.
- Който пее, зло не мисли.
- Който плаща зле, плаща два пъти.
- Който плаща, той поръчва музиката.
- Който работи честно, ще живее по-лесно.
- Който сам се хвали, все едно сам се кори.
- Който се мъчи, той се и пъчи.
- Който се смее последен, най-добре се смее.
- Който се труди, не губи.
- Който се учи, той ще сполучи.
- Който се хвали, не пали; който мълчи, той върши работата.
- Който се цапа, той лапа.
- Който седи на воденицата, той си смила брашното.
- Който си върви полека, той отива надалеко.
- Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
- Който шъта в двора, той играе на сбора.
- Кокошка, дето най-много кудкудяка, най-малко снася.
- Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!
- Колкото да не е без хич.
- Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
- Колкото толкова.
- Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
- Котка по гърб не пада.
- Краставите магарета през девет земи се подушват.
- Краставото куче всички го лаят.
- Крушата не пада по-далеч от дървото.
- Кръвта вода не става.
- Кръвта на всички е червена.
- Куче от грозде не умира.
- Кучетата лаят, керванът си върви.
- Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
- Кучето скача според тоягата.
- Къде си тръгнал и ти с мечките мед да ядеш?!
- Където не го сееш, там никне.
- Където не достига лъвска кожа, пришиват лисича.
- Където те мразят - не ходѝ, където те обичат - не честѝ. — не ходѝ често
- Лае песът да си брани комата.
- Лакардия довършек няма.
- Лежешката не можеш си хапна ябълка.
- Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
- Лете без аба, зиме без торба не ходи.
- Лете измекяр, зиме господар.
- Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
- Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.
- Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
- Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
- Лесно се обещава, мъчно се дава.
- Лете под сенки, зиме по седенки.
- Лице невиждано, скоро се забравя.
- Либи либе с кусура му.
- Лисица на пазар не ходи.
- Лисица два пъти в капан не влиза.
- Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
- Лисицата обича не курника, а кокошките.
- Лицето жени момата.
- Лозе не ще дядо попа, иска чичо пота.
- Лозето не ще молитва, а мотика.
- Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
- Лошото време се оправя, лошият човек никога.
- Лошата дума от лошо сърце излиза.
- Лоши сме си, ама наши сме си.
- Лошите се лесно сдружават.
- Лоши уста всичко могат да кажат.
- Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши.
- Лошият и от дявола не се страхува.
- Лошият човек и хаджия да е, пак е лош.
- Лошо правил, па добро никога не видял.
- Лошото иде с колата, а се отнема с иглата.
- Лошо се с лошо изпъжда.
- Лош човек ако се хване за дрехата ти, отрежи я и я остави в ръката му.
- Луд умора няма — само се поти.
- Луда мома по голямата китка се познава, а луд овчар — по голямата тояга.
- Луди направили, мъдри развалили.
- Лудите и несеяни никнат.
- Лудите нямат чорбаджия.
- Лудост се на пазар не продава.
- Лудостта е сват с белята.
- Луд свири, луд играе; който гледа, ум няма.
- Лъжа без катинар.
- Лъжа вода не гази.
- Лъжа се с лъжица не сърба.
- Лъжата върви по-напред, а истината — след нея.
- Лъжата върви по-напред, ама далеч не стига.
- Лъжата корен не хваща.
- Любов и кашлица не се крият.
- Лют човек приятел не държи.
- Любов хубост не гледа.
- Лятно време без аба, зимно време без храна не ходи!
- Ляга с кокошките, ама става с петлите.
- Лятоска царува, зимъска гладува.
- Магаре мътна вода не гази.
- Магаре от прякор не умира.
- Магаре от срам не мре.
- Магаре от срам не разбира.
- Магаре от тимар не проумява.
- Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
- Магарето, колкото да е кескини, ат не става.
- Магарето си продадох, от да карма магарета не се отървах.
- Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
- Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
- Магаре яхай, кон хвали.
- Магаре яха, магаре търси.
- Майка ми е веща, знае как се вари леща.
- Майка на чедо зло не мисли.
- Майка обича и келяв син.
- Майски дъждове плащат дългове.
- Малка е Янка за копане, а е голяма за тропане.
- Малко хитрувай, по-малко хортувай.
- Мара води хорото, котка яде брашното.
- Маха си опашката като котка за мръвка.
- Маха си пес опашката, дорде да грабне джигера.
- Маймуни с трици не се ловят.
- Малко говори, а много слушай.
- Малкото камъче колата обръща.
- Младост без любов — пролет без цвете.
- Много думи малко пари струват.
- Много приказки — на пазара.
- Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
- Мокър в бъчва влиза, ала сух излиза.
- Мокър от дъжд се не бои.
- Момата не е стока за пазене.
- Морето не е до колене.
- Мотика молитва не иска.
- Мъж под чехъл.
- Муж ко най-добра бабичка.
- Муж ко печурка — ритнеш га разлети се.
- Мъжка мръвка на женско не тежи.
- Мълчи като риба.
- Мълчи като блъснат.
- Мълчи като гроб.
- Мълчи като ибрик.
- Мълчи като кос на яйца.
- Мълчи като пукал.
- Мълчи като пън.
- Мълчи като фит.
- Мърдат му ръцете като на млада невяста краката.
- Мързеливата булка срещу празник преде.
- Мързеливата булка срещу празник се познава.
- Мързеливата жена по комшиите преспива.
- Мързеливите вечер се разработват.
- Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща.
- Махни се, страшно, юнак ще мине!
- Механата е капан за пияниците.
- Мечка с мравки не се насища.
- Мижи да те лажем.
- Мий колкото щеш катраника, той все си е катраник.
- Мий магаре да ти плати с удари.
- Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда.
- Миналото не се връща, само се прегръща.
- Мисли като кон на празни ясли.
- Много е лош; докато не го набият не му минава.
- Много за думане, нищо за ядене.
- Много занаяти, празни му ръце.
- Много думи пари не струват.
- Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
- Мнозина се раждат хора, а умират магарета.
- Мнозина философи пасат говеда.
- Молете се хора, дано Рада излезе мома.
- Мома гиздава, глава гнидава.
- Мома гиздосия, булка поразия.
- Мома наглед като тиква на плет.
- Морето с лъжица не се изчерпва.
- Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
- Музикант къща не храни.
- Мъж — като лайно на дъжд.
- Мъжът се познава по жената.
- Мързеливите жени в събота вечер се разработват.
- Мързи го да гледа.
- Мързи го, та го боли.
- Мъчи се да изкара от две баби мома.
- Мъчи се като грешен дявол.
- Мъчно е да напълниш съдран чувал.
- Мята се като заклана кокошка.
- Мята се като риба на сухо.
- На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
- На гол тумбак чифте пищови.
- На дрът гъз зелен бъз.
- На лъжата краката са къси.
- На сила хубост не става.
- На чужд гръб и сто тояги са малко.
- Нахалост труд, кога няма ред.
- Нашето гардже е винаги най-хубаво, нашата къща е най-подредена.
- Не се хвалѝ какъв си бил, а какъв си сега.
- Нов ден - нов късмет.5
- На краставичар, краставици да продаваш.
- Обикаля като простудена магарица.
- Обичат се като куче и котка.
- Обущарят бос ходи.
- Обущарят ходи със скъсани обувки.
- Обърна петалата.
- Озърта се като обран евреин.
- Ойде коньо у реката.
- Око да види и ръка да пипне.
- Око за око, зъб за зъб. — с библейски произход
- Омазал се като халваджийска тесла.
- Опекъл си работата.
- Оплел конците и хвърлил топа.
- Оплескал се като аджамия акушерка.
- Оплескал се като халваджийска тесла.
- Ори и сей, догдето спи мързеливият.
- Ори, копай, храни се, с грабене не богати се.
- Орташката работа вълци я яли.
- Орташка кобила псета я яли.
- Ослушва се като шопар в царевица.
- От всяка трънка заек не излиза.
- От всяко дърво свирка не става.
- От дъжд на вятър.
- От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.
- От инат няма по-лош занаят.
- От кон, та на магаре.
- От лош длъжник и кош плява е добре.
- От мен да мине.
- От много работа богат не се става - гърбав се става.
- От потури фрак не става.
- От работа не се хубавее, а се гърбавее.
- От работа тежко, без работа по-тежко.
- От ситни парици стават жълтици.
- От стара коза яре е.
- От студ кове клинци.
- От тиквени семки алабаш (брюкселско зеле) няма да поникне.
- От трън, та на глог.
- Отива му — като на свинче звънче.
- Отидеш ли в Рим, прави като римляните.
- Открил Америка.
- Открил накрая колелото.
- Открил най-сетне топлата вода.
- Откъдето дошло, там отишло.
- Откъдето мине, там трева не никне.
- Откъсна му се от сърцето.
- Откъснаха ми се ръцете.
- Очи пълни, ръце празни.
- Очи, които не се виждат, се забравят.
- Очите всичко виждат, ала себе си — не.
- Парен каша духа.
- Пари при пари отиват.
- Парите излъгват жената, а жената — мъжа.
- Пачавра леке не хваща.
- Песът лае, за да си пази кома̀та.
- Петима Петко не чакат!
- Пила коза вино, че търси вълка да се борят.
- Пили — пели, плащали — плакали.
- Пилците се броят наесен.
- Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
- Плюй си на ръцете!
- По дрехите посрещат, по ума изпращат.
- По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
- По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
- По-напред да добием, че тогаз да попием.
- Повлече крак.
- Под вола теле търси.
- Под голям камък — голяма риба.
- Под път и над път.
- Подадеш ли си кутрето — ще ти отхапе ръката.
- Поканил ме на гости, да ме учи на пости.
- Покритото мляко котките не го лочат.
- Помъчил се да лапне бивол, че лапнал муха.
- Пораснала му работата.
- Последна дупка на кавала.
- Посмали малко. — към някой, който много се хвали, обещава или преувеличава
- Потопи си езика в мозъка, тогава акъл давай!
- Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.
- Почнало магарето да реве и да се хвали как се е въргаляло в праха насред мегдана.
- Прав си кривчо.
- Празна хвалà кесия не пълни.
- Прати го за зелен хайвер.
- Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
- Пременил се Илия, погледнал се — пак у тия.
- Прескочи, пък тогаз викай „хоп“.
- Присмял се хърбел на щърбел.
- Пришива на копчето балтон.
- Приятел в нужда се познава.
- Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
- Пролетната песен не звучи наесен.
- Пуснали Тарльо под одъра, той се качил на одъра.
- Пусни го да пасе.
- По добре късно, отколкото никога.
- Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш.
- Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
- Работата му работи.
- Работата му сама го хвали.
- Работата на ум учи.
- Работата не грози човека, мързелът го грози.
- Работи без плата, че не ходи без работа.
- Работи като буболечка, яде като мечка.
- Работи като хала.
- Работи от тъмно до тъмно.
- Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
- Разлайва кучетата само. — т.е. вдига шум, разтръбява и предизвиква емоции, негодувание, възмущение за нещо несъществено, несериозно
- Разпасал се като ахиевски читак.
- Рано пиле рано пее.
- Рове ко црно магаре у падину.
- Рибата в морето, а ний туряме котлето.
- Рибата още в морето, той приготвил тигана.
- Рибата се вмирисва откъм главата.
- Ритна камбаната.
- Ръждясали му парите в кесията.
- Ръка ръка мие, за да бъдат и двете бели.
- С вълците вий като вълк.
- С единия крак в гроба.
- С една ръка дава, с две взема.
- С игла геран не се копае.
- С какъвто се събереш, такъв ставаш.
- С кървава пот.
- С мечките мед да яде е тръгнал и той.
- С пари в рая, без пари по края.
- С песен трудът е лесен.
- С питане и до Цариград се стига.
- С решето вятър ловят.
- С трън да се завъртиш, няма що да закачиш.
- С чужда пита помен прави.
- С чужди ръце горещо желязо да пипаш — не е трудно.
- Сабя се на война назаем не дава.
- Свърши работата като кучето на нивата.
- Свърши се ракията, прекъсна се лакардията.
- Сговорна дружина планина повдига.
- Силният мъж преполовява дните.
- Симидчията, ако сам не си хвали симидите, няма да ги продаде.
- Сирoмах човек — жив дявол.
- Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
- Сит на гладен не вярва.
- Ситият гостенин трудно се гощава.
- Скарали се врабчетата за чуждото просо.
- След добра работа — добро ядене.
- След дъжд качулка.
- Слòжи му рога.
- Смирена главичка сабя не я сече.
- Снесла кокошката яйце и окудкудякала цялата махала.
- Собствен товар не тежи.
- Сол се слага, но не се вади.
- Срамът се с вода не измива.
- Стана за смях на кокошките.
- Стара дъска боя не хваща.
- Старата любов ръжда не хваща.
- Стигнал е до под кривата круша.
- Стрелян заек е.
- Сто гледали, един видял и той бил сляп с едното око.
- Сух като чироз.
- Суха пола риба не яде, а мокра.
- Счу̀пи — ку̀пи.
- Слънцето не изгрява за едного.
- Сънуваш ли баница — яж!
- Сърдит Петко, празна му торбата.
- Със свещ да го търсиш.
- Със свой псалтир в чужд манастир недей да ходиш.
- Таман научих магарето да не яде и то умря.
- Тебе лъжа — мене истина.
- Тежко на умния между будалите.
- Ти работи, аз ще ти помагам — рекъл господ.
- Тихата вода е най-дълбока.
- Това, дето го няма и царят не го яде.
- Трай бабо за хубост.
- Трай, коньо, за трева зелена.
- Три пъти мери, един път режи.
- Три пъти режа и все е късо.
- Трудът е здраве и живот.
- Тръгнало море в река да се дави.
- Тънка като топола.
- Тъпанът е голям, но е празен.
- Тъща къща обръща.
- Тафра ме напиня — Голоча ме съпиня.
- У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
- У всекиго има троха чест.
- У всекиго се намира за една пара ум.
- У грънчар ново гърне няма.
- У девет възли вързва една пара.
- У зетя тъпан бие, а у невястата хабер нямат.
- У когото е питата, у него е и ножът.
- У краката лъснат, у главата блъснат.
- У момата тъпан тупа, у момчето хабер няма.
- Убиец не е който прави ножове, а който убива с тях.
- Увира се като конска муха под опашка.
- Угоил се като дунавска свиня.
- Угоил се като ялова крава.
- Удари го на бяг.
- Удари го на живот.
- Удари го на молба.
- Удари го през просото.
- Удари келепира.
- Удари кьоравото.
- Удари му брадва о камък.
- Ударил яйца на масло.
- Ударила му косата о камък.
- Уйдиса му на акъла.
- Уловил я за опашката.
- Ум да дават — много, пари — никой.
- Ум и разум с пари не се купуват.
- Ум прави, глава тегли.
- Ум с кола, памет с вила.
- Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.
- Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
- Ума му толкоз кескин — разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.
- Умей да пей, не умей да сей.
- Умен като попово прасе.
- Умен колкото девет улави.
- Умий си краката, че ще мине царят!
- Умила се лъжицата, та станала паница.
- Умира и в гърне надзира.
- Умирам от глад.
- Умирачката оправя всичкото.
- Умислил се като куче през велики пости.
- Умислил се, като че ли са му потънали гемиите.
- Умната жена струва повече от елмаз.
- Умните мъже си почитат жените.
- Умният и насън си изкарва хляба.
- Умният навсякъде си изкарва хляба.
- Умният човек в яда се познава.
- Умри, но не кради.
- Умри, но не се минавай; минеш ли се, не се издавай; издадеш ли се, да не ти пука.
- Умри, тате, да ям жито.
- Умря волът, развали се ортаклъкът.
- Умря с отворени очи.
- Умря тая циганка, що го хвалеше.
- Умрял кон не рита.
- Умрял кон от вълци не го е страх.
- Умрял съм за него.
- Умряла котката и пак за мишките мислела.
- Умрялото магаре от вълка не го е страх.
- Умрях си от смях.
- Умът ми не го побира.
- Умът му е в краката.
- Уплаши ми се окото.
- Уплашил се като вълк в хиляда овце.
- Уплел конците и ритнал топа.
- Урочасал от червеното.
- Усетила се Мара, че под нея е бара.
- Услуга за услуга.
- Уста защо са, ако ме не хвалят?
- Уста има, език няма.
- Уста кучешки, разядат се.
- Устата му като воденица.
- Устата му още на мляко миришат.
- Устата си затваряй, очите си отваряй.
- Утешавай болния, докле му изкочи душата.
- Утребила булката единия кът, а в другия се наместила.
- Утрото е по-мъдро от вечерта.
- Ухапала го пчела за езика — вика фефел.
- Ухилил се под мустак.
- Учен да те бие, прост да те не милва.
- Учен до прага, а умен до века.
- Учението край няма.
- Учението не е цяр да го изпиеш, та да станеш учен.
- Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.
- Уж умница,ама с ум на патка.
- Хабер няма от света.
- Хабер си няма, че земята се върти.
- Хапни си от фасула куме! — Добре ми е и от хайвера!
- Харчи се като топъл хляб.
- Хванала се царската дъщеря на работа, та й се изприщили ръцете.
- Хвани единия, удари другия.
- Хитрата сврака, с двата крака.
- Ходи обяснявай,че нямаш сестра
- Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
- Храната е спасила човечеството от гладна смърт.
- Храни куче да те лае.
- Хубава работа, ама циганска.
- Хубавите ябълки свинете ги ядат.
- Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
- Хукнал презглава.
- Царят дава, пъдарят не дава.
- Чаша пълна, жена гладна.
- Черен гологан не се губи.
- Човек знае и две, и двеста.
- Човек не живее само с хляб.
- Човек се учи от що му се случи.
- Чрез нахалство към прогрес.
- Чуждата кокошка — гъска.
- Чуждият хляб — зъби кърши.
- Шило в торба не седи.
- Широко му около врата.
- Шушу-мушу къща разваля.
- Юнак без рана не ходи.
- Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
- Юрганът изгорял, той жали конците.
- Яде като мечка, а работи като с клечка.
- Ядене върху ядене върви, само бой върху бой не върви.
- Яйцето учи кокошката.
- Як като бик.
- Я камилата, я камиларя.