Борис Пастернак

Борис Леонидович Пастернак (рус. ru:1890–1960) е руски поет и писател от еврейски произход, автор на романа "Докторо Живаго", издаден десетилетия след кончината му. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1958 г.

Борис Пастернак
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

• Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.

  Будущее - это худшая из всех абстракций. Будущее никогда не приходит таким, каким его ждешь. Не вернее ли сказать, что оно вообще никогда не приходит? Если ждешь А, а приходит Б, то можно ли сказать, что пришло то, чего ждал? Все, что реально существует, существует в рамках настоящего.

• Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

  Все мы стали людьми настолько, насколько научились любить и понимать других.

• Да обичаш другите е тежък кръст.

  Любить иных — тяжелый крест…

• Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.

  Единственным признаком благородства есть пальцы чернилами пятна.

• За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.
• Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.

  Предмет нашего обожания тем больше кажется нам жертвою, чем более мы его любим.

• Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали.

  Сила слова такова, что, предсказав вы сами логически поведете себя к предсказанному.

• Социалистическият реализъм така често маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без съдържание, безполезно за хората и морално подозрително.

• Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.

• Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и живота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само с хрян.

  По-моему,философия должна быть скупою приправой к искусству и жизни. Заниматься ею одною так же странно, как есть один хрен.

• Стадността винаги е била убежище за бездарните.

  Стадность всегда убежищем для бездарных.

• Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.

  Тишина — ты лучшее из того, что слышал.

• Целта на творчеството е самоотдаване,
  не шумотивица или успех.

  Цель творчества - самоотдача,
  А не шумиха, не успех.

• Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее.

  Человек рождается жить, а не готовиться к жизни.

• Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума…