Отваря главното меню

Уикицитат β

Аристип
Аристип
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Аристип Киренски (Ἀρίστιππος, ок.435—356 г.пр.н.е) е древногръцки философ от Кирена, основател на школата на хедонизма.


  • Аристип бил любовник на хетерата Лайда. На тези, които го укорявали за това, философът отвръщал:
    — Лайда се покорява на мене, а не аз на нея. Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях, без да им се подчиняваме.


  • Аристип заявявал:
    — Тези, които са овладели обичайния кръг знания, но са пренебрегнали философията, приличат на женихите на Пенелопа, които успели да подчинят Меланто, Полидора и другите робини, но не достигнали до брак с господарката.



  • Аристип често казвал:
    — По-добре да бъдеш беден, отколкото невеж – ако първият е лишен от пари, то вторият е лишен от човешки образ.


  • Веднъж Аристип влязъл с млади момчета в дома на една хетера и едното от тях поруменяло. Философът отбелязал:
    — Не е позорно да влезеш, позорно е да не намериш сили да излезеш.


  • Веднъж Аристип минавал покрай Диоген, който в това време си чистел зеленчуци:
    — Ако умееше да се изхранваш със зеленчуци, нямаше да слугиваш в палатите на богатите.
    — Ако умееше да общуваш с хората, нямаше да ти се налага да чистиш зеленчуци — бил отговорът на Аристип.


  • Веднъж Аристип, застъпвайки се пред Дионисий І Старши за един свой приятел, се хвърлил в краката на тирана. Когато след твоа някой започнал да му се присмива, философът отвърнал:
    — Не съм виновен аз, а Дионисий, на когото ушите му явно се намират на краката.


  • Веднъж Дионисий І Старши предложил на Аристип да си избере една от три хетери, но Аристип отвел и трите, заявявайки:
    — Парис е направил голяма грешка, отдавайки предпочитание само на една.


  • Веднъж един се хвалел, че може много да пие, без да се напива:
    — Много да пие, без да се напие, това го може даже муле.


  • Веднъж като плавал на един кораб и разбрал, че е разбойнически, извадил парите си, преброил ги и сякаш между другото ги хвърлил в морето.
    — По-добре златото да погине за Аристип, отколкото Аристип заради злато.


  • Веднъж някакъв започнал да го хока на улицата, но Аристип отминал. Недоволникът тръгнал подире му и го запитал:
    — Защо ме подминаваш?
    — Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.


  • Веднъж някой казал, че винаги философите ходят при богатите, а не обратното.
    — Но и лекарите — отбелязал Аристип — винаги ходят при болните, само че всеки предпочита да е лекар, а не болен.


  • Веднъж някой предложил на Аристип заплетена задача:
    — Разгадай я!
    — Защо, глупако, — отвърнал Аристип, — искаш да развържеш възел, който, дори завързан, ни създава толкоз грижи?


  • Веднъж някой се хвалел със своето умение да плува, на което Аристип казал:
    — Не те ли е срам да се хвалиш с нещо, което го могат даже делфините?


  • Веднъж при Аристип дошъл софистът Поликсен и, виждайки го на богата трапеза в компанията на жени, започнал да го хока. Философът обаче му предложил:
    — А не можеш ли да останеш днеска с нас?
    След като Поликсен се съгласил, Аристип добавил:
    — И за какво недоволстваше? Явно не разкошът те притеснява, а разходите.


  • Веднъж, когато го упрекнали, за разкошния начин на живот, който води, Аристип отвърнал:
    — Ако разкошът беше нещо лошо, нямаше да присъства на пиршествата на боговете.


  • Когато Дионисий І Старши веднъж плюл върху Аристип, той изтърпял, но когато започнали да го укоряват за това, той заявил:
    — Щом рибарите могат да изтърпят пръските на морето, за да хванат дребната си риба, аз ли няма да изтърпя пръските на неговите слюнки, за да хвана по-голяма риба?


  • На въпрос с какво философите превъзхождат останалите хора, Аристип отговорил:
    — Ако законите бъдат премахнати, единствено философите ще продължат да живеят както преди.


  • На въпроса "На какво трябва да се учат добрите деца?" Аристип отговарял:
    Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.


  • На въпроса каква полза му е донесла философията, отвърнал:
    Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго.


  • На въпроса по какво се отличава мъдрия човек от глупавия, Аристип отговорил:
    — Ако искаш да различиш мъдреца от глупеца, прати ги и двамата чисто голи сред хора, които не ги познават, и тогава ще видиш.


  • Някой укорил Аристип, че живее с хетера.
    — Но нима не е все едно — казал Аристип, — дали обитаваш дом, в който са живели мнозина, или такъв, в който никой не е живял?
    — Все едно е.
    — И не е ли все едно дали плаваш на кораб, на който вече са плавали хиляди, или на такъв, който все още никога не е плавал.
    — Разбира се, че е все едно — отвърнал укорителят.
    — По същия начин е все едно дали живееш с жена, която мнозина са познавали, или с такава, която никой не е докосвал.


  • По адрес на човек, който много се хвалел с обширните си знания:
    — Както този, който яде твърде много, не е по-здрав от онзи, който взима от храната само най-необходимото, така и истински учен е не този, който чете много, а този, който извлича полза от четенето.


  • При пребиваванието си в Азия, Аристип попаднал в плен при сатрапа Артаферн. Някой го попитал:
    — И не падаш духом?!
    — Малоумник! — му отвърнал Аристип. — По-малко от всеки друг път съм склонен да унивам точно днес, когато ми предстои да побеседвам с Артаферн?


  • Упрекнали Аристип, че за защитата на свое дело е наел оратор:
    — Аз наемам и готвач, когато искам да дам обяд! — бил незабавният отговор на философа.


Източници