Анита Блейк

Анита Блейк (Anita Blake) е главен персонаж на поредицата „Анита Блейк, ловецът на вампири“, автор – Лорън К. Хамилтън. Книгите от серията (+20) често попадат в списъците с бестселъри на „Ню Йорк Таймс”. Те са преведени на повече от 16 езика по целия свят. Анита може да е малка и млада, но вампирите я наричат Екзекуторката. Анита е некромант и ловец на вампири във време, когато вампирите са защитени със закон — докато не станат твърде непослушни. Тя е свръхестествен консултант на полицията, по-късно и шериф, и е влюбена в повелителите на мрака. Дребничка брюнетка, елегантна и възбуждаща, Анита Блейк е въоръжена до зъби и е готова за всяка ситуация.

из „Престъпни удоволствия“, Guilty Pleasures

• Не можеш да спасиш света. Всъщност има дни, когато не съм способна да спася абсолютно никого. Всеки трябва първо да спасява себе си и после да търси на кого да помогне. Открила съм обаче, че тази философия не действа по време на престрелка и бой с ножове. Като изключим тези случаи, е напълно приложима.– Гл. 22.
• Понякога си говоря самичка. Давам си много добри съвети. Случва се дори да ги следвам.– Гл. 36.
• Омразата, като цяло, се основава на страх — по един или друг начин. Така си е. Увих се в гнева си, с намек за омраза, и в дъното на всичко това — ледена топка от чист ужас.– Гл. 36.

из „Усмихнатият труп“, The Laughing Corpse

• Смъртта, особено насилствената, обикновено превръща дори и най-гнусния тип на света в приятен човек.–гл. 9.

из „Циркът на прокълнатите“, Circus of the Damned

• — Сарказма — в буркана! — нареди той.
  — Ама моля ти се, винаги използвам пресен сарказъм и никога — от буркани!–гл. 13.

из „Кафенето на лунатиците“, The Lunatic Cafe

• (...)болката от тази първа загуба все още беше прясна. Можеш да се справиш с нея, да я изтърпиш, но никога — да й избягаш.–гл. 3.

из „Кървави кости“, Bloody Bones

• Всеки, който не вярва, че гората е смъртоносно място, никога не се е губил в нея.–гл. 15.
• Няма истинска безопасност–гл. 41.

из „Убийствен танц“, The Killing Dance

• Поех си дълбоко дъх с аромат на кафе и го изпуснах мигновено. Кафето може и да не беше лек за всичко, но беше близо.–гл. 11.
• Един от много сериозните му недостатъци, беше абсолютното отвращение към кафето. Трудно е да се довериш на някой, който не пие кафе.–гл. 12.
• Никога не бях пила кафе, което да не е чудесно. Беше просто въпрос на мнение колко чудесно изглежда.–гл. 17.

из „Огнено жертвоприношение“, Burnt Offerings

• Повечето хора не биха задържали погледа си върху белези от рани. Е, няма как да не ги забележиш, но веднага извръщаш глава. Нали разбирате — хвърляш едно око, поглеждаш встрани и след миг още един бърз поглед. Нищо повече.–гл. 1.
• Когато се извиняваш, постарай се да не се усмихваш. Иначе ефектът се губи.–гл. 7.

из „Синя луна“, Blue Moon

• Любовта би трябвало да те кара да се чувстваш по-сигурен, а не обратното.–гл. 2.