Уикицитат

Александър Тиянич

Александър Тиянич (сръб. Александар Тијанић, 1949–2013) е сръбски журналист, публицист и бивш директор на Сръбската национална телевизия.

Александър Тиянич
Вижте също
Статия в Уикипедия


  • Кои сте вие, бе хора? Какво е вашето поколение? Коя е вашата песен? Лозунг? Какво пише на вашата табелка? На кого вярвате? Пред кого коленичите? Срещу какво сте? За какво сте? Какво променяте? Кои са вашите книги? На какво се радвате? Кои са вашите бъдещи класици? Кои са причините са вашето съществуване? Защо сте на този свят? Нима се примирявате със съдбата да бъдете поколение, създадено по време на триминутна аритмична среща на нещастен сперматозоид с плачлива яйцеклетка? На кого и как се отплащате за тази съдба? За какво са ви дълговете, като не сте ги направили? … Искате ли като поколение да бъдете проклети, без значение, кусур на историята? А да приличате на нас?

    За какво имате смелост? Онези, следвоенните преди вас, видяха Битълс, Кенеди, Виетнам, Мохамед Али, 68-ма, Удсток, цветната сила, черните братя, поза 69, Селинджър, нашата Златна палма, нобеловия лауреат Андрич, кацането на Луната, транзистора, Бил Гейтс, цветната телевизия, Мерилин Монро, компютрите "Комодор", края на СССР, Шон Конъри, кончината на Тито, края на апартейда, Пикасо, компакт-диска, падането на Берлинската стена, отварянето на Китайската стена, влизането на България в ЕС, гражданската война и разпадането на Югославия. Виждате ли разликата? Защо се съгласявате с нея? Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете след предходното поколение – поколението на силикона?



  • Хора, поради радикална загуба на съзнание, дори от личен интерес, в мнозинството си се съгласяват … или мълчат болезнено, когато с помощта на големи обществени сътресения и разруха на всеки десет години се обявява изгодна социална промоция за неуки, неопитни и послушни.


  • Таблоидната политика неминуемо ражда таблоидна икономика, а след това таблоидно изкуство, после таблоидна журналистика и накрая таблоиден живот от десет часа дневно зомбиране пред телевизионните програми. Това не е случайност. Това е нечий политически проект…


  • Бъдете по-добри от другите. По-добри от нас. Използвайте този хаос.


  • Избрали сте последната робовладелска професия на света [журналистиката – бел.цит.]. Винаги зависите от някой редактор, който лекува върху вас своите комплекси от нещастния си живот. Разбира се, че има и различни в тази професия. Някои вече не са межу живите. Убити, защото са били различни. Други твърдоглаво държат своята суета заради себичност, болезнено желание да се отделят, да бъдат почитани, умни и влиятелни, безмилостно застрашавайки мира, физическата сигурност и финансовата стабилност на своите деца.


  • За да може да разбирате как функционират нещата, за които ще пишете, трябва поне да можете да ги виждате ясно.


  • На Балканите всяко богатство е, като цяло, продукт на договорки, корупция, Алцхаймерова болест ("не се сещам откъде са ми парите") или държавна милост.


  • Корупцията, под която вирее мафията, свързва, точно както отровния бръшлян, всички етажи на пирамидата [на обществото – бел.цит.]. Тази схема важи за всички времена, общества и системи. Въпросът опира единствено до гъстотата на отровния бръшлян и способността на системата да се пази от него. Сега вече знаете, че родителите ви не са виновни. В най-лошия случай са само съучастници. Или поне свидетели. Или, по-лошо, жертви.


  • Недейте снобски да отхвърляте значението на печатните таблоиди или телетаблоидите за психическото здраве на Сърбия. Те събират боклука от цяла Сърбия и го поставят на екран или го увиват в хартия.


  • …Журналистите не са хора на изкуството, а още по-малко историци. Какво би могъл да научи някой бъдещ анализатор за нашето време, ако проучи днешните новини? Какъв извод би си направил за нашата култура, икономика, грамотност? Ние сме писатели на настоящето. Затова, с редки изключения, живеем в своето време и изчезваме заедно с него. Безвъзвратно, защото така трябва.


  • Колеги, може с този разговор да съм ви ускорил съзряването. Може да съм ви уплашил. Но не съм ви лъгал. Не съм заговорничил. Наистина много бих искал поколенчески да опровеграете всяко мое твърдение. Знам, че някои от вас ще го направят.



  • Не бъдете упадъчно поколение, така както сте стъпили върху планината от непрочетени книги.


Източник
Взето от „https://bg.wikiquote.org/w/index.php?title=Александър_Тиянич&oldid=90464“.