Аврелий Августин Блажени (лат. Sanctus Aurelius Augustinus, 354 — 430) е римски свещеник, теолог и ритор.


  • Велика е силата на паметта, страшно нещо, Боже мой, дълбоко и безпределно многообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот разнолик и разнороден и във висша степен огромен. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и несметно пълни с несметни видове неща... Над всичко това аз тека, аз летя. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, но край няма.Така велика е силата на паметта, така велика е силата на живота, смъртният живот на човека.


  • Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.


  • Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.


  • В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.


  • Важно е да се знае длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.


  • Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.


  • Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.



  • Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.


  • Всички искат да бъдат блажени, но не всички могат.



  • Дай ми, Господи, да разбера дали първо трябва да те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първо да Те познавам или първом да Те призовавам. Но нима някой Те призовава, незнаейки за Теб?


  • Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.


  • Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия — не, не знам.


  • Когато над нас се изливаш, Ти, Господи, не се принизяваш, а нас възвисяваш. Ти не се разпиляваш, а нас съединяваш.


  • Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.


  • Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си.



  • Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.


  • Нека да вярваме, ако не можем да разберем.


  • Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.


  • Никой нищо не прави хубаво, ако е против волята му, дори ако човек и да прави нещо хубаво.


  • Нито един човек няма право да води толкова съзерцателен живот, за да забрави за своя дълг да служи на ближния.


  • Нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-точно нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе.


  • О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.


  • Обичай и прави каквото си поискаш. — защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания


  • От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.


  • По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.


  • Разбери, за да повярваш.


  • Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.


  • Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме.


  • Толкова страдащи, колкото са се отдавали на страданието.


  • Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.



  • Човекът е като завършена картина - може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.


  • Човекът няма друга причина да философства, освен стремежът към блаженство.


из "Изповеди"

превод Анна Николова, изд."Народна култура", София, 1993


  • 1. … Дай ми, Господи, да узная и да разбера дали първо трябва да Те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първом да Те познавам, или трбва първом да Те призовавам. Ни нима някой Те призовава, незнаейки за теб? Та нали в незнанието си може да призове едно вместо друго? Или може би Те призовават, за да те Познаят? Но как ще призовават Оногова, в Когото не са повярвали? А и как ще повярват без проповедник (Рим.10:14)? Но Годпода ще хвалят онези, които Го търсят (Пс. 21:27); понеже който Го търси, Го намира (Мт. 7:7, Лк. 11:10), а който Го намери, ще Го възхвали.


  • 2. … Следователно нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-скоро нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе, от Когото е всичко, чрез Когот е всичко, в Когото е всичко (Рим. 11:36). Да, тъй е, Госпиди, да, тъй е! Къде да Те призовавам, след като в Тебе съществувам? Или откъде ще дойдеш в мен? Че къде извън небето и земята да изляза, та оттам да дойде в мен моят Бог, Който е рекъл: "Не изпълвам ли Аз небе и земя (Иер. 23:24)?"


  • 3. … И когато над нас се изливаш, Ти не се принизяваш, а нас възвисяваш, Ти не се разсипваш, а нас съединяваш.


  • 6. Тесен е домът на душата ми, а да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? Или към кого другиго, нежели към Тебе да извикам: "От тайните ми грехове ме очисти, Господи, и от умишлените удържи раба Си (Пс. 18:13-14)!" Вярвам и затова и говоря (Пс. 115:1), Господи. Ти знаеш това. …