Абхазки пословици и поговорки

• Ако викнеш в стомната, и стомната ще ти викне.

• Ако не посочиш недостатъците на жена си, тя ще ги намери у тебе.

• Ако нямаш съсед, ти трябва да станеш някому съсед.

• Брадвата, с която построили всичко, изхвърлили на двора. — аналогично на българската: Сече клона, на който седи.

• Видяла гаргата човек с пушка и си казала: "Ако е с главата си, няма да стреля в мен, ако е глупак – няма да ме улучи."

• Вместо залудо да седиш, по-добре залудо ходи.

• Глава да има, тюбетейка ще се намери.

• "Дай" и "вземи" вървят едно след друго.

• Девойка, неуспяла да се омъжи, става свадлива.

• Докато козата не си заклати опашката, козелът не приближава.

• Дълг и заем не стареят.

• Дърво, което народът проклина, ще изсъхне.

• Дървото се крепи с корените си, а човекът – с роднините.

• За гладния и сол, и пипер е добро ядене.

• За жената питай жена.

• За този, който не знае как да работи, работата никога не свършва.

• Залепи ли се за някого бедността, с него и в Мека ще отиде.

• Когато лошият дюлгерин влезе в гората, всички дървета треперят.

• Когото ругаят сто човека, сто души струва.

• Което лошо е дошло, лошо си и отива.

• Което ти се досвиди за добрия другар, от полза няма да ти бъде.

• Който е получил власт за един ден, сто глави е отнел.

• Който не е боледувал, не цени здравето.

• Който не е полезен за себе си, и за другите е безполезен.

• Който не се срамува да каже, той и да направи, няма да се срамува.

• Който сам не е бил на гости, той гости не знае да приеме.

• Който се е спънал сутринта, ще се спъва до пладне.

• Който се надява на своята сила – не заплашва.

• Който ти желае доброто, той и дъщеря ти хвали.

• Комуто поверяваш коня си, не му поверявай и жена си.

• Красивата жена сама се пази, а грозната трябва да я пази мъжът й.

• Кучето милвай, но тоягата не хвърляй.

• Където го боли човек, там си слага ръката.

• Където повече тежи на колата, там скърца.

• Към този, с когото са свикнали, няма уважение.

• Лошо уший, ама хубаво изглади.

• Навреме посятото навреме пониква.

• На жена и оръжие да не разчиташ.

• На лакомия умът е в стомаха.

• На слабия езикът му е дълъг.

• Навреме посятото навреме пониква.

• Най-сладък от всичко е езикът, най-горчив от всичко е езикът.

• На бедния само това му остава – да си засуква мустаците.

• Не се бий с лодкаря, когато преминаваш реката.

• Не се смей на този, който е паднал по-рано от тебе.

• Образованието е гост, умът – стопанин.

• Онзи когото наречеш свой господар, ще те нарече свой роб.

• От заредената пушка се бои един, а от незаредената – сто.

• Откраднатата биволица четири ведра с мляко давала.

• По-добре да приемеш на гости петима конници, отколкото едно дете.

• Познатият крив път е по-кратък от непознатия прав път.

• По-лесно е да спреш дъжда, отколкото момиче, което е тръгнало да се жèни.

• Правѝ за друг, учѝ за себе си.

• Първо погледни кой те слуша, а след това започни приказката си.

• Родителите – за децата, децата – за себе си.

• С един кол ограда не можеш да направиш.

• С труд добитото чушле е по-сладко и от мед.

• Самотният чувства самотата си, и когато е с другите.

• Ситият мисли, че другарите му също са сити.

• Слабият е по неволя добър.

• Умният враг е по-добър от глупавия роднина.

• Храбър се пише този, който не е бил на война.

• Шегата е половин истина.

Източници

• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"