Юхан Теорин (швед. Johan Theorin) (1963) e шведски писател и журналист.

  • Не можеш да простиш за това, което не си заслужил.
  • Този, който живее скучен и предсказуем живот, самият той става сив и скучен.
  • За децата не съществуват граници между възможно и невъзможно. Тези граници са измислени от възрастните. Нужно е само много силно да искаш и то ще стане възможно.
  • Не е страшно да попаднеш в най-страшната, най-безнадеждно положение. Страшно е, когато на света няма никой, който да те изслуша.
  • Тя ме научи това, което трябва да научи всяка девойка: никога да не зависиш от мъж.
  • Самотата души. Тя може да задуши човек до смърт.
  • Трябва да умееш да прощаваш, и преди всичко - да простиш себе си.
  • Когато придобиете стар дом, той придобива власт над тях.
  • Смъртта има тежка ръка, но тя е милосърдна.
  • В зоопарка има хищници и тревопасни Но разликата между опасни и кротки зверове е ефимерна.
  • Както винаги, най-младите трябва да мълчат.
  • Когато планът не работи, винаги е хаос.
  • Общувай с децата, ставаш по-мъдър.
  • Година в старост е като седмица в младостта.
  • Понякога е по-добре веднага да разбереш лошите новини, отколкото да се мъчиш в очакване.
  • Отмъщението не прави човек щастлив.
  • Не ще заличиш чуждите рани.
  • Ако пишеш книга, отхвърли всички съмнения. Вярвай в това, което пишеш.
  • Живота е постоянна борба между силните и слабите, глупавите и умните. Силните и умните винаги побеждават.
  • Изненадата е в това, че няма никаква изненада.
  • Интересно е, забранено ли е да се отварят писма, които е забранено да доставяш?
  • Живота понякога се променя мигновено.
  • Истинската любов никога не умира от естествена смърт. Нея я убиват тези, които диктуват нашият живот.
  • Навици, навици... колкото по-стар ставаш, толкова по-важни са те. Навиците стават ритуали и заменят живота.
  • В днешно време хората са престанали да ценят антиките. Какво е счупено, те веднага изхвърлят, дори не се опитват да го оправят. За тях купуването е по-важно от запазването.
  • Всяко зло е незабавно забравено, когато погледнете в очите на децата. Сякаш те са погълнали цялата светлина в света и щедро ни я връщат.
  • Равнината е като морето. И там, на пустошта, можеше да се случи всичко.
  • Той има тайни пукнатини в душата му. Но това е и добре. През тях прониква светлина.
  • Понякога изглежда, че животът е приключил, а тя упорито се връща назад.
  • Но знаеш... ако искаш да помогнеш на заблудилият се, лесно е самият ти да се заблудиш.
  • Аз съвсем не съм нещастна! На мен просто ми харесва нещастието! Това е всичко!
  • Винаги се случва на тези, които изпитват нещастие. Те миришат на смърт и хората се опитват да ги избягват.
  • Но това е в самата същност на човешката природа - да се нарушават правилата. Ян е сигурен в това - както децата, така и възрастните постоянно чувстват нужда да правят не само това, което им е позволено.
  • Той винаги се усмихва в минути на опасност. Колкото му е по-страшно, толкова по-широко се усмихва.
  • Можеш да смениш работата, да се преместваш от град в град но нищо не се променя. Това е същото тяло, същият обмен на веществата, същата памет...
  • Свежият въздух проникна вътре във вагона през пукнатините на прозорците. Това беше приятни, като морски бриз на брега.
  • Не можеш да станеш добър човек, като прочетеш психологическо ръководство. За това е нужен жизнен опит... човек може да стане добър само по метода на пробите и грешките.
  • Хората винаги гледат на теб по-различно, разбирайки, че ти си от полицията.
  • При всеки има своя трагедия.
  • Известен факт - и при престъпниците има поклонници.
  • Спасявайте децата. Хората се раждат, за да спасят децата си, човечеството няма друга задача. Всичко останало не е важно.
  • Може би хората не са мислили добре преди, но във всеки случай те са мислили.
  • Единственото разумно, което може да предприеме по този повод е да не мисли за това.
  • - Какво е най-хубавото в тези години? - Покой... и тишина. Не е нужни да бързаш за някъде.
  • Единствената утеха - всичко в този живот минава. Станете по-възрастни. И нови, приятни изживявания постепенно изтласкват старите... по-малко приятни.
  • Няма нищо по-топло и уютно от детската стая.
  • И кой от нас е сто процента и винаги здрав?
  • С възрастта хората все повече се интересуват от миналото. Те искат да знаят за своят произход.
  • Нито една хоризонтална линия... Ето защо на нея е толкова сложно да гледа. Именно така изглежда бурята.
  • Призраците имат своя истина.
  • Току-що бе забелязал колко непоносима беше тишината в детската градина без деца.
  • Родителите не трябва да карат децата да се чувстват самотни.
  • Тези, които изпитват дълбока скръб, не могат да бъдат оставени сами.
  • Човек остарява и инстинктивно търси място, където той е у дома си, където живеят симпатични за него хора. Търсят душевен покой.
  • Ами... това е и един вид свобода - да нямаме нищо.
  • Даже братът може да стане враг.
  • Очаквам това... Чакам тъмнината да бъде заменена от светлина.
  • Да се събудиш е болезнено. Очите са отворени, но съзнанието още спи...
  • Всичко си има място - нищо не може да бъде оставено за по-късно.
  • Основната характеристика на Вселената е непроницаема тъмнина.
  • Дълг на младостта е да сме смее, когато старостта се шегува.
  • Човек вижда това, което иска да види.
  • Не бива да бъдеш твърде уверен. Прекомерната увереност е лоша.
  • Хората привличат злото...
  • Бетонна стена редом с детска градина. Олицетворение на безнадежност. Безнадеждност и жестокост.
  • В света няма нито грижа, нито любов. - каза той, - само егоизъм. Това научих от него много рано.
  • Самота в тълпата. Никога не се беше чувствал толкова самотен.
  • На хората не им харесват мрачни картини - каза тя. Те искат да видят синьото море, спокойното море и цветята. Радостни платна в светли рамки.
  • Аз съм като апостол Тома: да повярвам, ако има доказателства, а такива до сега не съм намерил.
  • В Русия не обичат да се извиняват.
  • Трябва да помниш, че след празника се мият съдове. И колкото по-весел е празника, толкова повече са съдовете.
  • Смъртта става нещо като приятел, когато си стар.
  • Има много неща, които хората не биха искали да знаят за своите близки...
  • Няма добри дни, а тези, които минават бързо, са по-добри от останалите и това е всичко.
  • Всеки има своите малки тайни и изобщо не иска да ги споделя с външни лица.
  • По отношение на техническите иновации, тя не изглежда да е стигнала по-далеч от плетенето.
  • Дневният режим е решаващ фактор в живота на човека.
  • Когато къщите са празни за дълго време, хората започват да измислят всичко.
  • ...ако боят е неизбежен, трябва да бъдеш първи.
  • Не можеш да живееш в миналото. Не можеш цял живот да си блъскаш главата над загадки, които нямат разгадаване. Трябва да гледаш напред.
  • Може би мислиш, че стената е краят на света. Нищо подобно. Той вече знае, че всъщност всичко е наопаки: зад стената светът едва започва.
  • В някои хора семената на лудостта са дремещи - семена, които не се събуждат от сън, просто защото тези хора живеят сравнително благополучен живот.
  • И когато човек има много приятели, всичко в живота му върви добре.
  • Ако на детето му е безинтересно, значи се е разболяло.
  • Ян винаги е бил изумен колко дисциплинирани могат да бъдат децата, когато знаят какво да правят.
  • Войниците умират в самота.
  • Светът е пълен с лъжци. Но така поне можем да се отървем от един от тях.
  • Фантазиите... те са като наркотик. Не, не така. Те са наркотик. И колкото повече фантазираш, толкова по-силно действат.
  • Понякога се случва да видите това, което искате.