Юлиан Тувим

Юлиан Тувим (пол. Julian Tuwim, 1894-1953) е един от най-големите полски поети, прозаици и преводачи, автор е и на водевили, скечове, оперни либрета, текстове на песни.

Бежанци от своята страна - това все още не е най-лошото. Къде по-зле са бежанците от своето време.
Богатство — това са спестяванията на много хора в ръцете на един.
Блажени са онези, които нямат какво да кажат и не обличат този факт с думи.
В речите на някой хора се дочуват и орфографични грешки.
Водката погубва народа, но на сам човек нищо не може да му направи.
Графоманът пише каквото попадне за прекрасните неща, а талантът пише прекрасно за каквото му попадне.
Добродетелната девойка не тича подир женихите. Къде се е видяло мишеловката да гони мишки?!
Дори и най-красивите крака все някъде свършват.
Думата "щастие" няма множествено число, но думата "нещастие" - има.
Кажи на човека, че на небето има 978 301 246 5б9 987 звезди, и той ще ти повярва. Обаче сложи табелка "Току-що боядисано" и той не пременно ще провери с палец и ще се изцапа.
Колко умни биха били жените, ако можеха да притежават целия този разум, който мъжете губеха по тях.
Критикът е подобен на автомобил: колкото е по-лош, толкова по-голям шум вдига.
Кръвта е два вида: тази, която тече във вените, и тази, която изтича от тях.
Може да се говорият и глупости, но не с тържествен тон.
Най-големите свине обикновено изискват хората да бъдат ангели.
Не е чудно, че на жените за нищо не им стига времто: само погледнете колко миниатюрни са часовниците им.
Поздравленията са най-изисканата форма на завист.
Тактът - това е неизказаната част от нашите мисли.
Тежки времена! Принудени сме да минем без множество неща, за съществуането на които нашите деди не са и подозирали дори.
Трябва да живеем така, че да не се боим да продадем папагала си на най-голямата сплетница в града.
Хвърли късметлията във водата и той ще изплува с риба в зъбите.