Отваря главното меню
Юлиян Тувим, 1929 г.

Юлиан Тувим (пол. Julian Tuwim, 1894-1953) е един от най-големите полски поети, прозаици и преводачи, автор е и на водевили, скечове, оперни либрета, текстове на песни.


  • Бежанци от своята страна - това все още не е най-лошото. Къде по-зле са бежанците от своето време.
  • Богатство — това са спестяванията на много хора в ръцете на един.
  • Блажени са онези, които нямат какво да кажат и не обличат този факт с думи.
  • В речите на някой хора се дочуват и орфографични грешки.
  • Водката погубва народа, но на сам човек нищо не може да му направи.
  • Графоманът пише каквото попадне за прекрасните неща, а талантът пише прекрасно за каквото му попадне.
  • Добродетелната девойка не тича подир женихите. Къде се е видяло мишеловката да гони мишки?!
  • Дори и най-красивите крака все някъде свършват.
  • Думата "щастие" няма множествено число, но думата "нещастие" - има.
  • Кажи на човека, че на небето има 978 301 246 5б9 987 звезди, и той ще ти повярва. Обаче сложи табелка "Току-що боядисано" и той не пременно ще провери с палец и ще се изцапа.
  • Колко умни биха били жените, ако можеха да притежават целия този разум, който мъжете губеха по тях.
  • Критикът е подобен на автомобил: колкото е по-лош, толкова по-голям шум вдига.
  • Кръвта е два вида: тази, която тече във вените, и тази, която изтича от тях.
  • Може да се говорият и глупости, но не с тържествен тон.
  • Най-големите свине обикновено изискват хората да бъдат ангели.
  • Не е чудно, че на жените за нищо не им стига времто: само погледнете колко миниатюрни са часовниците им.
  • Поздравленията са най-изисканата форма на завист.
  • Тактът - това е неизказаната част от нашите мисли.
  • Тежки времена! Принудени сме да минем без множество неща, за съществуането на които нашите деди не са и подозирали дори.
  • Трябва да живеем така, че да не се боим да продадем папагала си на най-голямата сплетница в града.
  • Хвърли късметлията във водата и той ще изплува с риба в зъбите.