Отваря главното меню
Шандор Петьофи
Шандор Петьофи
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Шандор Петьофи (унг. Petőfi Sándor, 1823—1849) е литературен псевдоним на Александър Петрович, унгарски поет, публицист, революционер, чиито родители имат сръбско-словашки произход.


Съдържание

Из негови изказванияРедактиране

  • Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.


  • Поезията не е аристократичен салон, където има само напомадени и лъснати ботуши, а храм, в който можеш да влезеш със скъсани обувки, или дори бос.


  • Студент – това е все още нищо, от което може да излезе всичко.


  • Този, който гледа в миналото, вижда бъдещето така, както високото небе се вижда в отражението на дълбоката вода.


Из неговата поезияРедактиране

(Цитатите са от изданието "Свобода и любов", изд "Народна култура", София, 1959 г. Превод: Петър Алипиев)


"Любов и Свобода"

  • Но две неща ми трябват на земята –
те са: любов и свобода.
За любовта бих жертвал си живота,
за свободата – бих дал и любовта.

Пеща, 1 януари 1847 г.

"Час очакван"

  • Ала преди да тръгнем в боя,
ний нека се помолим, братя.
И не псалом, а клетва черна
ще да политне над земята.
И нека прокълнем дедите –
та да ни чуят чак във гроба, –
загдето са ни завещали нявга
позорната съдба на роба!

Пеща, 1848 г.

iз "Апостолът,,

  • Къде ли броди мислено мъжът?
В кои ли светове?
Кого ли търси?
Зареян скита той из висините
где само луди и безсмъртни
се осмеляват да отидат.

Пеща, юни-септември 1848 г.

из "Апостолът"Редактиране

  • Погина си народът робски
и ново поколение
със срам си спомня вече
за робите – предци!
Оковите – наследство
той разчупи и разбунен
ги хвърли там, където
дедите му отдавана спят
та този звън тържествен
да ги пробуди в гроба
да видят свободата,
която се бояха
сами да призоват.
А старите борци
почиват впепелени
без гроб, без кръст в земята,
но споменът за тях
живей и ще живее
все неувяхващ и велик!

Пеща, юни-септември 1848 г.


"Към свободата"Редактиране

  • О, дълги дни мечтана свобода!
Да се погледнем с тебе във очите.
В безсънни нощи като духове
те търсеха навсякъде душите ни.
Небе-земя пребродихме за теб,
единствена и свята наша вяра,
че само ти си вечна сред това,
което бавно времето събаря.

...

Ако ли паднем в боя до един,
в среднощ дори пръстта ще се разтвори
и ще излезем ние, и врагът
и с призраци ще трябва да се бори.

Пеща, 1848 г.