Шандор Петьофи
Шандор Петьофи (унг. Petőfi Sándor, 1823—1849) е литературен псевдоним на Александър Петрович, унгарски поет, публицист, революционер, чиито родители имат сръбско-словашки произход.
Шандор Петьофи | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Из негови изказвания
редактиране- Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.
- Поезията не е аристократичен салон, където има само напомадени и лъснати ботуши, а храм, в който можеш да влезеш със скъсани обувки, или дори бос.
- Студент – това е все още нищо, от което може да излезе всичко.
- Този, който гледа в миналото, вижда бъдещето така, както високото небе се вижда в отражението на дълбоката вода.
Из неговата поезия
редактиране(Цитатите са от изданието "Свобода и любов", изд "Народна култура", София, 1959 г. Превод: Петър Алипиев)
"Любов и Свобода"
- Но две неща ми трябват на земята –
- те са: любов и свобода.
- За любовта бих жертвал си живота,
- за свободата – бих дал и любовта.
Пеща, 1 януари 1847 г.
"Час очакван"
- Ала преди да тръгнем в боя,
- ний нека се помолим, братя.
- И не псалом, а клетва черна
- ще да политне над земята.
- И нека прокълнем дедите –
- та да ни чуят чак във гроба, –
- загдето са ни завещали нявга
- позорната съдба на роба!
Пеща, 1848 г.
iз "Апостолът,,
- Къде ли броди мислено мъжът?
- В кои ли светове?
- Кого ли търси?
- Зареян скита той из висините
- где само луди и безсмъртни
- се осмеляват да отидат.
Пеща, юни-септември 1848 г.
из "Апостолът"
редактиране- Погина си народът робски
- и ново поколение
- със срам си спомня вече
- за робите – предци!
- Оковите – наследство
- той разчупи и разбунен
- ги хвърли там, където
- дедите му отдавана спят
- та този звън тържествен
- да ги пробуди в гроба
- да видят свободата,
- която се бояха
- сами да призоват.
- А старите борци
- почиват впепелени
- без гроб, без кръст в земята,
- но споменът за тях
- живей и ще живее
- все неувяхващ и велик!
Пеща, юни-септември 1848 г.
"Към свободата"
редактиране- О, дълги дни мечтана свобода!
- Да се погледнем с тебе във очите.
- В безсънни нощи като духове
- те търсеха навсякъде душите ни.
- Небе-земя пребродихме за теб,
- единствена и свята наша вяра,
- че само ти си вечна сред това,
- което бавно времето събаря.
...
- Ако ли паднем в боя до един,
- в среднощ дори пръстта ще се разтвори
- и ще излезем ние, и врагът
- и с призраци ще трябва да се бори.
Пеща, 1848 г.