Хулио Кортасар

Хулио Кортасар е аржентински писател.

• Критиците и читателите имат склонността малко да разпределят авторите. Мен ме разпределяха винаги като прозаик и тогава автоматически ти отричат правото, не ти го казват, но е налице своеобразен отказ един прозаик да пише поезия, да печата поезия. Това е своего рода покушение. Не бива да се прави. Всичко това на мен ми изглежда нелепо. Аз много добре знам, че поезията е моето частно удоволствие. Но вярвам, че измежду многото стихотворения, които съм написал, огромно количество, хиляди стихотворения, има някои, когато могат да се спасят и отпечатат.
• Много от това, което съм написал, се подрежда под знака на ексцентричността, защото между живеене и писане никога не съм допускал ясна разлика - ако живеейки, успявам да прикрия едно частично участие в моето положение, то не мога да го отрека в онова, което пиша, защото пиша именно тъй като не съм или съм наполовина.
• За моя отвратителен оновавремешен реализъм дава допълнителна представа това, че обикновено намирах монети по улицата, докато се разхождах с леля си, ала най-вече сръчността, с която, след като ги бях откраднал у дова, ги пусках, а пък леля ми гледаше някоя витрина, за да се втурна да ги събирам и да упражнявам непосредствено правото да купувам бонбони. Но пък на леля ми ѝ беше много присъщо фантастичното, понеже никога не намираше необичайно това прекалено често повтаряне и дори споделяше въздбудата от находката и някой бонбон.

Източници

• Хулио Кортасар, „Междуетажие“, София, Народна Култура, 1985