Христо Стоичков

Христо Стоичков
Вижте също
	Статия в Уикипедия

Христо Стоичков (р. 1966) e български футболист и треньор, носител на Златна топка за 1994 г. От 2016 г. е съсобственик на ЦСКА София.

„Ако и моите футболисти мислеха като Веско Топалов, работата щеше да е друга.“ — пред в-к „Монитор“
"Соцлагерът е още жив." (Христо Стоичков коментира успехите на футболните отбори от Източна Европа); 12.2004
"А който е крал, да продължава да краде. Всеки ще си получи заслуженото."; 12.2004
„Питайте бе, цървули.“ (в началото на интервю за албански журналисти)
"Не ме снимайте как излизам, а как влизам." (пред сградата на БФС); юли 2004
"За мен ловът е цяла церемония. За това обичам, като се убие животно, както по телевизията дават, да се свири нещо като химн." — обяснява пред в. "Стандарт" страстта си към лова.
„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели“ (в ТВ реклама за неговите Бинго-зали)
„Който разбира от футбол, може да направи смени, който не разбира, да прави разбор след мача.“ (Вестник „24 Часа“ 6.09.2004)
„Това, което искам да кажа на всички българи е, че тези 20 000 лева, които ми ги искат бирниците, няма да им ги дам.“ (Радио Спорт; 3.08.2003)
„Който играе, получава контузии, който не играе, ще се удари в главата, ще се блъсне някъде“ (21.08.2003)
„Айн-цу-цвайн-цу-дрън“ (прогноза преди мача с Германия на световното първенство в САЩ през 1994 г., завършил 2:1 за България)
„Разбрах, че още отсега шведите са се уплашили. Чувам, че не искали да идват на лагер в България, а щели да ходят в Кипър на топло. Явно се приготвят за жегата, която ги чака в София.“ (на първата пресконференция за 2005)
"Радио „Гонг“: Шведските футболисти играят силно в Шампионската лига. Това притеснява ли ви?
"Мисля, че това, което показа Златан Ибрахимович срещу Реал, спокойно мога да го направя и аз, сега. Дори щях да вкарам положението, което той изпусна. Не ме притесняват с нищо. Смятам, че момчетата ми също не се притесняват и знаят, че ако победим на 26-и, шведите ще кажат 'Гуд бай'." (1.03.2005)
„Познавам го. Люта пиперка, като мене е!“ (Христо Стоичков за Валери Божинов)
"От всеки цървул трандафор не става."
„Смених Лазаров не заради контузия, а защото не бях доволен. Имах проблеми с четвъртия рефер, тъй като той ме пазеше като защитник.“ (Христо Стоичков след контролата с Азарбайджан (0:0); 2004)
„Не съм спирал Валери за трансфер в Рома, даже днес му дадох билета за Италия. Спирал съм го да не яде много, да не спи до късно, но за други неща — не“. („7 дни спорт“; 10. 2004)
„Пишат, че съм гений, а на другата страница, че съм некоректен към техния химн. Както те бяха некоректни към нашия. Ако си спомняте, през 1993 година клекнах да си връзвам обувките, когато свиреха химна на Франция. Така че въобще не ме интересува какво пишат.“ (Христо Стоичков за Хърватската преса; 2004)
„— Ще започне ли Владимир Манчев титуляр?

- Казах, че в отбора няма титуляри и резерви. Ще реша 2 часа преди мача. В националния отбор има 22-ма титуляри и толкова резерви. Ако бях треньор по ръгби, бих ги пуснал всички!“ (Пресконференция на базата на ЦСКА в Панчарево; 2004)

"- Любимият Ви предмет (въпрос на Кеворк Кеворкян, по това време гостите на Всяка неделя носят в студиото любими предмети)

-Физическо."

"Ами царя? Казах ли ви че е мошеник. Дойде и ви обра. Само моите имоти още не е взел, защото са в чужбина. На българите като им вземат всичко - да ходят да спят по хотелите на Миленчо Велчевия. Още преди няколко месеца казах, че НДСВ е групировка. Всички ги разкриха." — пред "Труд"; 2007

"Първо държавата се отказа от мен. Не родината, а държавата. Като скалъпи номера с данъците. Докато се занимаваха с мен - лапаха планини и морета, крадяха като триглави лами. Осъдих ги. Сега ме търсят да ми върнат парите, но на мен те не са ми нужни." — пред "Труд"; 2007

"Ти ли си онзи?" (Христо Стоичков започва телефонен разговор със 17-годишната звезда на Лече Валери Божинов); януари 2004
"Ту партс", съмтаймс люн, съмтаймс уин, соу, фърст дей релякс"

"Футболът в Пловдив е икона, никога не забравям, че съм тръгнал от тук!

По една или друга причина, една моя мечта не се сбъдна... Надявам се другия път, когато се преродя, да имам възможността да играя с номер 8 в. Ботев" (Христо Стоичков на представянето на книгата "Футболните битки за Пловдив"

Интервю на Владимир Памуков, в-к „Труд“; 9.06.2004

- Вече побелявате, но нещата изглежда не се променят?

— Едно ще ви кажа — с черна или бяла коса, лудото момче още живее в мен. Така ще бъде винаги. Дори с прическата на Данчо Лечков пак ще съм същия. Признавам, откакто отидох в Щатите, започнах на моменти да се чувствам по-спокоен, даже улегнал. Малко дръпнах газта. Но се усещам, че когато дойде моментът да се реши някаква победа — изригвам. Независимо дали се боря с въдиците да хвана риба, дали съм на голф или съм на терена за мачле на малки вратички.

- Затова ли откакто се върнахте в Барселона, провокирахте в медиите вечния враг Реал (Мадрид)?

— В спорта медиите са оръжие. Предизвикват те, провокират те и ако нямаш нерви, си умрял още преди мача. Мъртъв си. Футболът сега заменя битката на гладиаторите, слава Богу не умират хора, но публиката си иска зрелището.

- Грешката на живота Ви?

— Нямам такава. Бъркал съм много, но съм имал сили да се извиня, когато съм сгрешил. Каквото съм мислил, винаги съм го казвал. Не съм се крил като мишльо и не съм се страхувал да си кажа мнението. Дори и да е грешно.

- Казвате ли си сутрин пред огледалото: „Велик си!“?

— Не, не съм изкукуригал толкова. Напоследък си казвам само: „Остаряваш, бате Ицко, ама левачката още я бива“.

- Нямате девиз в живота, нали?

— Предпочитам да действам, вместо да вдигам лозунги, но вярвам в някои неща. Първото ми правило във футбола е бий чужденеца, за да те уважава. Така си заслужих уважение в съблекалнята на Барса. Разбрал съм също, че човек спре ли потен вода да пие, не го търси за голяма работа. Никога не съжалявам, не се оплаквам и не се обяснявам. Който не ме е харесвал, може и да не е гледал бенефиса ми, но на онези, които бяха с мен в този специален момент — благодаря! Може някога да съм се палил повече и да съм се сърдил, но разбрах — колкото и да обикаля света, българинът трудно се променя. А и няма защо. Видяхте как ни уважават на бенефиса.

За него

"Единствено в България си имаме глупав национален селекционер, който се обръща към "звездите" в отбора си с епитети като "цървули" и "ботуши"." — Ивайло Дражев, президент на Черноморец (София); 20.10.2006