Хорхе Букай

Хорхе Букай
Вижте също
	Статия в Уикипедия

Хорхе Букай (исп. Jorge Bucay, р.1949 г. в Буенос Айрес) е аржентински психотерапевт и писател. Той е автор на двадесетина книги, издадени в над 20 страни с тираж над 2 милиона екземпляра, сред които и издаваните на български език: "Нека ти разкажа", "Приказки за размисъл", "Писма до Клаудия", "Да се обичаме с отворени очи", "Трите въпроса", "Разказвай с мен".

Човек има не правото, а задължението да бъде щастлив. — из интервю по българските медии, 2010 г.

Щастието не е конкретна дестинация, а насока. Да си щастлив, означава да си в тази насока, която те кара да бъдеш щастлив. — из интервю по Нова ТВ през 2010 г.

Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си - и едва тогава той ще приеме другите такива каквито са, и ще може да ги обича истински. — из интервю по Нова ТВ през 2010 г.

Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш - те са заедно; същото е в живота - ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни. — из интервю по Нова ТВ през 2010 г.

Интересен е не самият проблем, интересен е шансът да бъде решен и интересен е резултатът, който може да донесе неговото решение. — из интервю по Нова ТВ през 2010 г.

Страстта е като светкавица - можеш да направиш снимка на светкавица, но не можеш целия си живот да изживееш като светкавица. — из интервю по Нова ТВ през 2010 г.

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти, и се наслаждаваш с дълбоки чувства - тогава чувството на любов ще се усилва. — из интервю по Нова ТВ през 2010 г.

Ако не спрем да се оплакваме и да обвиняваме, че светът е луд, няма да имаме енергията да го променяме. — из интервю по БНТ, 05.06.2011г.

Понякога животът се заема със задачата да обърне с главата надолу всичко - дори проблемите, които си мислим, че имаме. — из книгата "Разказвай с мен

Любовта била сляпа... но това не се отнася за любовта, а за влюбването. — из интервю по БТВ, 08.06.2010 г.

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно.
— из книгата "Писма до Клаудия", 1989

Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

Tрябва да знаеш, че абсолютно нищо не "трябва". Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва… отпусни се.

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава.

Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб… не вярвай на очите си!

Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, "вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени".

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка. — из романа "Да се обичаме с отворени очи"

За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, за това е необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е истинско чувство - това означава, че ти за мен си важен като личност, искам да се погрижа за тебе, искам да се чувстваш добре, искам и да си свободен. Това е истинската любов. — из интервю по БТВ, 08.06.2010 г.

Всички ние сме свикнали с идеята за страстната любов като идеал за една връзка. Когато сме влюбени, ставаме слепи и си създаваме собствена представа за другия - такъв, какъвто ние искаме да бъде. Той или тя обаче никога не отговаря на тези наши предварително изградени представи. ... В основата на романа ("Да се обичаме с отворени очи") е заложена идеята да бъдеш себе си дори когато си обвързан с някого. Не трябва непрекъснато да се стараем да задоволяваме партньора ни, защото той би трябвало да е щастлив с нас такива, каквито сме в действителност. Това е ключът към успешната връзка - да не се преструваме на някой друг. Много често в тези взаимоотношения сме свикнали да се споразумяваме за чувствата си и да водим преговори, сякаш сме на бизнес среща, а това разваля всичко. С времето страстта изчезва и след това или намираме истинската любов, или връзката се разпада независимо от децата или социалния натиск. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Обичам да мисля за любовта през усилията, които полагаме, за да осигурим свобода на другия да прави каквото поиска, без непременно това да ни харесва. Това е много трудно, но е единственият начин. Когато искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да работим за собственото си щастие. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Любовта и свободата вървят ръка за ръка. Не е възможно да обичаме някой, който се чувства заробен от връзката си. Абсолютно ненужно е да налагаме забрани на партньора си, защото той винаги може да отиде при някой друг. Нещата са елементарни - ако го стори, той просто не е подходящият човек. Въпросът е да е напълно свободен и въпреки това да е с нас. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Любовта е свързана с това да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той би искал да бъда. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Всички любовни истории завършват с щастлив край: оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно - илюзията за съвършен живот без проблеми. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите. — из интервю за в-к "24 часа", 09.06.2010 г.

Добре е, когато човек може да бъде такъв какъвто е. — из интервю в Actualno.com, 09.06.2010 г.

Живеем в епоха, в която хората искат да се опознаят по-добре, защото разбират, че притежават неща, които всъщност не са техни. Книги като моите осъществяват среща с духовната личност у нас. Психологията е един от начините да разберем повече за себе си. — из интервю в Actualno.com, 09.06.2010 г.

Всеки автор – и опитният, и начинаещият пише за себе си. Може някой да не го осъзнава, но със сигурност пише за себе си. Психолозите наричат това "проекция" – ти си във всичко, което правиш – в това, което пишеш, казваш, във въпроса, който задаваш и т.н. — из интервю в Actualno.com, 09.06.2010 г.

Започнах да пиша, защото професията ми ми налагаше да не казвам някои неща. По принцип терапевтът в Аржентина няма право да казва какво е видял. Дълго време се съобразявах с това, но измислих своя техника, за да споделя наблюденията си. Затварях устата си, но пишех. По време на терапия пиша какво съм искал да кажа на пациента си. Понякога дори му показвам и резултатът е удовлетворение – и за мен, и за него. Така с помощта на моите пациенти излезе на бял свят "Писма до Клаудия". — из интервю в Actualno.com, 09.06.2010 г.