Ханя Янагихара

Ханя Янагихара
	Ханя Янагихара, 2016 г.
Вижте също
	Материали в Общомедия

Ханя Янагихара (Hanya Yanagihara) (1974) е американска писателка и журналистка.

Хората свикват със своите тела във всеки техен вид. Ако тялото е здраво очакваш, че това винаги ще те слуша постоянно, с половин дума. Ако тялото е болно и очакванията са други.
Като остаряваш, разбираш, че хората с които се срещаш и спиш може да ценят в теб едни качества, а тези, с които се събираш да живееш, стоейки до теб, прекарвайки ден след ден са съвсем други.
Ако обичаш своя дом, че даже и да не го обичаш, - няма нищо по-уютно, спокойно и приятно от първата неделя след прибирането.
... да бъдеш жив означава да се безпокоиш. Живота е непознаваем, пълен със страхове.
При всеки има чувства, на които по-добре да не дават воля, защото всички разбират, че това само ще усложни живота.
Твоят живот ще бъде не по-малко ценен или оправдан, ако ти нямаш деца.
... при нуждите на хората и в помощта няма срок на годност. Няма такава възраст, когато това свършва.
... да вярваш в предишните истини винаги е по-просто, от това да изменяш възгледите си.
... от дисциплина, както и от бдителност, човек е почти невъзможно да се отучи.
Дружбата е постоянен обмен: обмен на обич, време, понякога пари и винаги на информация.
Никой не иска да слуша чужда история, всеки иска да разкаже своята.
На художника по-малко, отколкото на писателя или композитора, са нужни теми и идеи.
Невъзможно е да обясниш здравата логика на болният.
Не е ли чудо приятелството - да намериш човек, с когото този огромен самотен свят става не толкова самотен?
Всяка етика или морал са относителни и зависят от културата.
Бъди умен. Не казвай нищо.
От всички емоции, които трябва да бъдат описани в ретроспекция, щастието е може би най-скучното, а благоговението е най-трудна.
Благополучните деца не искат нищо така страстно, като романтичната бедност.