Фьодор Тютчев

Фьодор Иванович Тютчев (рус. Фёдор Иванович Тютчев, 1803 – 1873) е руски дипломат и поет, един от най-видните представители на романтизма в Русия.

Фьодор Тютчев
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

• Стиховете никога не са доказвали нищо друго, освен по-големия или по-малък талант на техния съчинител.

  Стихи никогда не доказывали ничего другого, кроме большего или меньшего таланта их сочинителя.

• Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.

  Весна – единственная революция на этом свете, достойная быть принятой всерьёз, единственная, которая по крайней мере всегда имеет успех.

• Руската история до Петър Велики е само панахида; а след него – криминално престъпление.

  Русская история до Петра Великого – одна панихида; а после Петра – одно уголовное дело.

• В Русия – само канцеларии и казарми. И всичко се върти около камшика и чина.

  В России канцелярии и казармы. Все движется вокруг кнута и чина.

• Русия, в мен съмнение роди
  прогресът ти — съдба житейска!
  Селяшка изба бе преди —
  сега си станала лакейска.

• Русия с ум не мож' я осъзна;
  ни общ аршин отгоре й да се прокарва:
  особена е нейната снага –
  в Русия може само да се вярва.

  Умом Россию не понять,
  Аршином общим не измерить:
  У ней особенная стать —
  В Россию можно только верить.

• Ленив следобед, в маранята
  река лениво ромоли,
  в небето пламенно и свято
  лениво облак се топи.

  Лениво дышит полдень мглистый,
  Лениво катится река,
  И в тверди пламенной и чистой
  Лениво тают облака.

— из "Следобед" ("Полдень", превод Любомир Занев)

• Че любовта е – по предание –
  един съюз – душа в душа,
  съединено съчетание,
  съдбовно сливане в сияние,
  Но и … двубой. Не, не греша…

  Любовь, любовь - гласит преданье –
  Союз души с душой родной –
  Их съединенье, сочетанье,
  И роковое их слиянье.
  И… поединок роковой…

— из "Предопределение" ("Предопределение", 1851-1852, превод Любомир Занев)

• Неразгадана тя е тайна
  от прелест цяла е пропита –
  и с трепет гледаме незнаен
  на светлината й в очите.
  
  От плът ли е тя, от какво ли,
  или с неземност поразява?
  Душата иска да се моли,
  сърцето – да я обожава…

  Как неразгаданная тайна,
  Живая прелесть дышит в ней –
  Мы смотрим с трепетом тревожным
  На тихий свет ее очей.
  
  Земное ль в ней очарованье,
  Иль неземная благодать?
  Душа хотела б ей молиться,
  А сердце рвется обожать…

— из "Неразгадана тя е тайна" ("Неразгаданная тайна", превод Любомир Занев)

• Белее сред полето сняг,
  водите пролетно шумят –
  и в бяг събуждат сънен бряг,
  блестят, и бягат, и шептят…

  Еще в полях белеет снег,
  А воды уж весной шумят –
  Бегут и будят сонный брег,
  Бегут, и блещут, и гласят…

— из "Пролетни води" ("Весенние воды", 1830, превод Любомир Занев)

• Виж, Западът как грейва вечер,
  окъпан в залезна заря!
  А Изток ризница навлече
  от сиви люспи и замря.
  Дали са в плен те на враждата?
  Кой хвърля между тях петно?
  Не слънцето ли по средата
  дели и свързва ги в едно?

  Смотри как Запад загорелся
  Вечерним заревом лучей!
  Восток, померкнувшей оделся
  Холодной сизой чешуей.
  В вражде ль они между собою?
  Иль солнце не одно для них?
  И неподвижною средою,
  деля, не съединяет их?

— из "Виж, Западът…" II ("Смотри как Запад…" II, превод Любомир Занев)

Външни връзки

• Путин рецитира Тютчев на среща със Саркози, "Монитор", 11.10.2007

• Федор Тютчев – стихи ((рус))

• Стихи Тютчева ((рус))

• Федор Тютчев – поэзия ((рус))