Флоринда Донер (англ. Florinda Donner, 1944 — 1998) е американска писателка и антрополог, член на шаманската група и групата по тенсегрити на Карлос Кастанеда.


  • В света на магьосниците човек трябва да се освободи от своето его, защото в противен случай то е като завеса за нас, тъй като в този свят не е възможно обикновени хора като нас да предугадят каквото и да е.


  • Всички ние тук сме свързани от нашата борба, от дълбоката ни обич един към друг и от разбирането, че ако не се държим един за друг, нищо не е възможно.


  • Всичко това е една игра! Една прекрасна игра, обаче. Единст­вената игра, която си заслужава да се играе.


  • Да желаеш един мъж сексуално или да се влюбиш в него романтично са единствените две възможности, дадени на робите. А всички приказки, които са ни изприказвали за тези две възможности, не са нищо друго освен оправдания, които ни правят съучастници и ни потопяват в невежество.


  • Да помогнеш на абсолютно непознат е проява или на глупост, или на огромна сила.


  • Да се отъждествява свободата със секса е най-великата ирония. Замъгляването на разсъдъка ни от мъжете е толкова цялостно, толкова всеобхватно, че ни лишава от енергията и въображението, необходими да насочим вниманието си към истинската причина за нашето заробване.


  • За една жена е много по-лесно да скъса връзките със семейството и миналото си. Жените не са отговорни. Тази липса на отговорност им придава голяма гъвкавост. За жалост жените рядко се възползват от това предимство.


  • Изключително трудно е да станеш нещо различно от това, което си възпитан да бъдеш.


  • Истинската промяна не е промяна на настроението, становището или пък възгледите. Истинската промяна предполага пълно преобразуване на цялото същество. Промяната не може да се постигне за три месеца, три години или пък десет години. Необходим е цял човешки живот.


  • Истинското спонтанно действие е действие, при което се самозабравяш напълно, но само след дълбок размисъл. Действие, при което са взети под внимание всички плюсове и минуси и съответно отхвърлени, тъй като не очакваш нищо, не съжаляваш за нищо. С такива действия магьосниците повикват свободата.


  • Магьосниците разбират свободата като способността да вършиш невъзможното, неочакваното - да сънуваш сън, който няма основа, няма реалност в ежедневния живот.


  • Магьосниците са привързани към своя свят единствено чрез своята безупречност.


  • Магьосниците са в света, без да бъдат част от света.



  • Не се извинявай! Бъди такава, каквато си, но се контролирай. Ако искаш да изядеш всичките кайсии, тогава хайде, изяж ги и да прик­лючим въпроса. Това, което никога не бива да вършиш обаче, е да ги изядеш и след това да съжаляваш, че си го направила.


  • Невероятно вълнуващо е да вършиш нещо без да знаеш защо го правиш, а още по-вълнуващо е да се захванеш с нещо без да знаеш какъв ще е крайният резултат.


  • Ние, жените, сме изключително практични. И това е нашият голям недостатък или пък предимство. Жените имат нужда от два пъти от каквото и да било, за да го затвърдят. Два пъти да видят нещо, два пъти да прочетат, два пъти да се сбият и така нататък.


  • Светът на магьосниците е един сън, един миг, но същевременно е толкова реален, колкото и светът на ежедневния живот. За да можем да възприемаме и да функционираме в света на магьосниците, ние трябва да свалим маската на ежедневието, която носим на лицето си от деня, в който се родим, и да сложим втората маска - тази, която ни позволява да видим себе си и света около нас такива, каквито сме в действителност: спиращи дъха явления, които разцъфтяват веднъж за едно кратко съществуване и никога повече не се повтарят.


  • Свободата изисква спонтанни действия. Представа си нямаш какво е да се самозабравиш и да се оставиш на спонтанността...


  • Свободата ще ти струва маската, която носиш. Маската, с която се чувстваш толкова удобно и с която е така трудно да се разделиш, не защото ти пасва кой знае колко добре, а защото си я носила толкова дълго. Свободата е пълно отсъствие на загриженост за самия себе си. Най-добрия начин да престанеш да мислиш за себе си е да се загрижиш за останалите.


  • Сънищата са врати към непознатото. Нагуалите водят чрез сънищата, а сънуването с цел е изкуството на магьосниците.


  • Ти ми се присмя, защото се чувстваш по-висша от мен. А роб, който говори като господар, винаги представлява за момент забавна гледка за господаря.


  • Това, което кара хората да се поддават на обаянието му, е фактът, че той е щедър, а щедростта е може би единствената добродетел, на която никой от нас не може да устои, защото всички сме лишени от собственост, независимо от произхода ни.


  • Това, че си избираш партньора по никакъв начин не променя факта, че те чукат.


  • Човек никога не бива да лъже с цел да му повярват. Ако не лъжеш с цел да ти повярват, можеш да кажеш всичко, което искаш, без значение какво ще си помислят хората за теб.


  • Ако вървиш с празни ръце, никой няма да иска нищо от теб. (Шабоно)