Уилям Шекспир

Уилям Шекспир (William Shakespeare, 1564 — 1616) е английски драматург и поет.

Уилям Шекспир
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Алкохолът увеличава желанието, но намалява възможностите!

• Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост.

• Времето върви различно за различните хора.

• Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?

• Всички влюбени се кълнат да изпълнят повече отколкото могат, но не изпълняват дори възможното.

• Всяко безумие има своята логика.

• Да обичаш – това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.

• Дори да си студена като лед и чиста като сняг — пак не ще избегнеш клеветата.

• Еретик не е този, който изгаря на кладата, а този, който я подпалва.

• Жената е ангел, докато я молят. Спечелят ли я, тя е загубена.

• За отчаяните няма друго лекарство, освен надеждата.

• Защото, щом слънцето плоди червеи в едно умряло псе, то едно късче мърша е добро за целуване… Имате ли дъщеря?

• Който се смее над белега, не познава какво е рана.

• Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?

• Не се поддавай на отчаянието. Животът не е нито по-добър, нито по-лош от нашите мечти. Просто е напълно различен.

• Никога няма да намериш жена без отговор, освен ако се окаже без език.

• Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.

• О, слабост, твойто име е жена!

• По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.

• Обикнал в тебе всичко недостойно,
  достоен съм за твойта обич двойно.

• Виж, младата стопанка в двора как,
  подгонила побягналата птица,
  оставя своя мъничък юнак
  след нея да реве, прострял ръчица.
  Със пламнал лик, във шумния си лов
  увлечена, забравила за всичко,
  не чува тя отчаяния зов
  на малкото, останало самичко.
  Така и ти си хукнала след туй,
  което от прегръдките ти бяга,
  пък аз те моля изоставен: – Чуй!
  Върни се, приюти ме, моя драга!
  Хвани тогова, който ти е мил,
  но утеши и плачещия Уил!

• Че тя е твоя, не скърбя, нали
  така я чувствам близка и любима.
  Че ти си неин; ей това боли;
  и тази болка е непоносима.
  Но аз пред мен ви оправдах почти:
  обичаш я, защото ми е мила.
  Заради мене си й скъп и ти:
  тя част от мен във тебе е открила.
  Изгубя ли макар един от вас,
  понасям тежка загуба двукратно.
  Ти имаш нея, тебе – тя, а аз
  за двама ви умирам безвъзвратно.
  Но аз нали във теб съм въплaтен?
  И значи тя обича само мен!

• Ако бях това, което исках, щях да мечтая да бъда това, което съм.