Тит Лукреций Кар (Titus Lucretius Carus, ок. 99 — ок. 55 пр.н.е.) е древноримски поет и философ.

De rerum natura, 1570


  • Всеки сам усеща силата си и как да я използва.
    Sentit enim vim quisque suam quam possit abuti.


  • Всичко – и небе, и земя, и море – събрано вкупом е нищо в сравнение с Всемира, сборът на всички сборове.
    Omnia cum caelo terraque, marique nil sunt ad summam summari totius omnem.


  • Днес ще стане вчера и да го върнем вече не можем.
    Jam fuerit, nec post unquam revocare licebit.



  • Нищо не възниква от нищото.
    Nil de nihilo fit.


  • Нищо не се превръща в нищо.
    Nil fit ad nihilum.


  • От нищо — нищо.
    Ex nihilo nihil.


  • Там, където е мястото за главата, той поставя краката.
    Qui capite ipse suo instituit vestigia retro.


  • Този живот един на друг си го предават людете, тъй както бегачите – горяща факла.
    Inter se mortales mutua vivunt et quasi cursores vitai lampada tradunt.


  • Човек си отива, делото остава.
    Eripitur persona, manet res.