Савелий Тартаковер

Савелий Тартаковер
Вижте също
	Материали в Общомедия

Савèлий Григòриевич Тартакòвер (рус. Савелий Григорьевич Тартаковер, 1887–1956) е международен шахматен гросмайстор от полско–еврейски произход, роден в пределите на Руската империя, прекарал по-голямата част от живота си във Франция. Той е сред десетте най-силни шахматисти в началото на ХХ век, шахматен теоретик и литератор, преводач на руската литература, доктор по право и активен участник във френската Съпротива. Автор е на множество остроумни афоризми, наречени в негова чест "тартаковеризми".

От него

Бедни хора! Колко приличате във всичките си начинания на този шахматист, който "би могъл да спечели партията"…
Бедные люди! Как вы похожи во всех своих начинаниях на того шахматиста, который «мог бы выиграть свою партию»…

Боголюбов: Мат в четири хода!
Тартаковер: Стига си ми досаждал!
Боголюбов: Мат в четыре хода! Тартаковер: Не надо мне надоедать!

В шахмата може да има само една грешка: надценяване на противника. Всичко останало е или лош късмет или слабост.
В шахматах может быть только одна ошибка: переоценка противника. Все остальное или невезение, или слабость.

В шахмата се учат само от грешките. В грешките винаги има нещо правилно.
В шахматах учатся только на ошибках. В ошибках всегда заключено нечто правильное.

Всички възможни грешки просто чакат да бъдат извършени.
Ошибки всегда поджидают, чтобы их допускали.

Грешките затова и съществуват, за да бъдат извършвани.
Ошибки для того и существуют, чтобы их делали.

Грешките са солта на шахмата.
Ошибки — это соль шахмат.

Грешните ходове често пъти се откриват много трудно.
Ошибочные ходы часто очень трудно найти.

Единствено действително силният шахматист знае колко слабо е играл.
Только действительно сильный шахматист знает, насколько слабо он играет.

Жертви са възможни само благодарение на грешка на противника.
Жертвы возможны только благодаря ошибке соперника.

Заплахата е по-силна от нейното изпълнение.
Угроза сильнее ее исполнения.

Изолираната пешка мачка настроението на цялата дъска.
Изолированная пешка угнетает настроение на всей доске.

Крайната пешка прилича на провинциалистка.
Крайняя пешка подобна провинциалке.

Морфи беше поет на шахмата, Стайниц – боец, Ласкер – философ, Капабланка – механик-чудо, Алехин – търсач на шахматната истина.
Морфи был поэтом шахмат, Стейниц — бойцом, Ласкер в философом, Капаланка — чудо–механиком, Алехин — искателем шахматной правды.

Най-строгите правила в шахмата са изключенията.
Самыми строгими правилами в шахматах являются исключения.

Обичам шахмата заради неговата нелогичност.
Я люблю шахматы за их нелогичность.

Патът – това е трагикомедията на шахмата.
Пат – трагикомедия шахмат.

По време на първата партия ме боляха зъбите. По време на втората ме болеше глава. При третата ме мъчеше ревматизъм, а при четвъртата не се чувствах много добре. А по време на петата? Е, не може по всяко време да печеля!
В первой партии у меня болели зубы. Во второй болела голова. В третьей меня мучал ревматизм, а во время четвертой я себя не очень хорошо чувствовал. А в пятой? Ну нельзя же все время выигрывать!

Победа се постига не с добра, а с най-добра игра.
Победа достигается не хорошей, но лучшей игрой.

По-добре е да се жертват фигурите на противника.
Лучше жертвовать фигуры соперника.

Предпоследната грешка печели.
Предпоследняя ошибка выигрывает.

С капитулация все още не е била спасвна нито една партия!
Капитуляцией еще не была спасена ни одна партия!

Тактикът трябва да знае какво да прави, когато има какво да се прави; стратегът трябва да знае какво да прави, когато няма какво да се прави.
Тактик должен знать, что надо делать, когда есть что делать, стратег должен знать, что надо делать, когда нечего делать.

Шахматните закони съществуват, за да бъдат нарушавани.
Шахматные законы существуют для того, чтобы их нарушали.

Шахматът – това е борба преди всичко със собствените грешки.
Шахматы — это борьба, главным образом со своими ошибками.

Шахматът е игра, основана на точно пресмятане, която изисква късмет, късмет и пак късмет!
Шахматы, эта основанная на точном расчете игра, требующая везения, везения и еще раз везения!

За него

Омир на шахматната игра.

— Емануел Ласкер, немски гросмайстор и математик [1]

На Тартаковер не му достига това, което е необходимо не само за шахматния артист, ни за артиста въобще, а именно: гениалната идея.

— Арон Нимцович, гросмайстор от руско–еврейски произход

В живота това [качество] се изразява във всеразрушаващ хумор, а зад шахматната дъска е огромна положителна сила. Скептицизмът на Тартаковер го предпазва от всякаква догма и в тази борба с догматизма той вижда същността на ултрасъвременната школа, на която би искал да бъде литературен вожд. Но неговият скептицизъм си има и сенчеста страна. Той не вярва в дълбоките идеи, които (и в това е признакът на всичко велико!) ни изглеждат фантастични. Ето защо, не изпитвайки досега нито един голям провал, той не е постигнал и нито една велика победа. В този турнир Тартаковер играе с изключителна сериозност и с удивителна щателност; понякога не само в сложните ситуации, но което е по-важно, и в най-простите – не разчитайки на интуицията, той се опитва всичко да предвиди и пресметне. И ако толкова сериозен труд се увенчае с пълен успех, то това ще бъде заслужена победа.

— Рихард Рети, чешки гросмайстор и журналист, по време на турнира в Земеринге през 1926 г.