Нийл Геймън (р. 1960) e британски писател.


Вижте също:


Произведения редактиране

Никога, никъде, никой редактиране

Никога, никъде, никой (Neverwhere) е роман от 1996 г.

  • Ричард отдавна подозираше събитията в страхливост: не идваха поединично, а прииждаха на тълпи и внезапно скачаха отгоре му.
  • Дьо Карабас се ухили на себе си като изгладняла пантера, която съзира изгубено детенце.
  • Варни побягна през глава в мрака надолу по стълбата. Глас от върха, гласът на господин Круп:
    — Наистина, трябва да гледаме на това като на милостиво убийство.
    Звукът от тропота на Варни по металните стъпала отекваше по цялото стълбище. Той пухтеше и се задъхваше, удряше се в стените, докато се препъваше в тъмното. Стигна подножието на стълбите, точно до табелата, която съобщаваше, че до върха има 259 стъпала и се препоръчва да се качват само здрави хора, а останалите да използват асансьора.
    Асансьора?
    Чу се звън и вратата на асансьора се отвори ужасно бавно, като обля със светлина коридора.

Американски богове редактиране

Уикипедия разполага със статия за Американски богове

Американски богове (American Gods) е роман от 2001 г.

  • Имаше чувството, че някой е прикачил слепочията към черепа му с огромни пирони.
  • Държавата щеше да е много по-добре, ако хората знаеха как да страдат в мълчание.
  • Това не бе какъв да е студ: това бе научна фантастика.
  • Това вече не беше шега. Не беше безразсъдство, беше се прехвърлило отвъд чертата, за да се озове в територията на истинското двайсет и четири каратово „Мили Боже, наистина загазих“.
  • Прибираш се вкъщи не с риба. А с душевно спокойствие.

Момчетата на Ананси редактиране

Момчетата на Ананси (Anansi Boys) е роман от 2005 г.

  • При добре обмислена употреба, усмивка като тази може да подпали свещена война.
  • Помнеше го, но по онзи начин, по който помним случки от детството си - отчасти истински спомени, отчасти спомен за спомена.

Външни препратки редактиране