Максим Горки

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

Максим Горки (1868 — 1936) е псевдоним на руския писател Алексей Максимович Пешков. Автор е на романа "Майка", отразяващ революционните борби и настроения в началото на ХХ век в Русия, на романа-епопея "Животът на Клим Самгин", на драмата "На дъното" и на други произведения с романтично-героични образи.

Максим Горки
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

А

• Ако врагът не се предаде, него го унищожават.

  Если враг не сдается, – его уничтожают.

• Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.

  Если никто тебя не любит — неразумно жить на свете.

• Ако през цялото време на човек му говорят, че е "прасе", то в края на краищата той действително ще заквичи.

  Если всё время человеку говорить, что он "свинья", то он действительно в конце концов захрюкает.

• Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.

  Если молод — не легко веришь в опасность.

• Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.

  Ежели людей по работе ценить, тогда лошадь луч­ше всякого человека.

Б

• Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…

  Бедные люди — красивее, а богатые — сильнее…

• Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!

  Безумство храбрых — вот мудрость жизни!

В

• В живота винаги има място за подвизи.

  В жизни всегда есть место подвигам.

• В каретата на миналото няма да отидеш никъде…

  В карете прошлого — никуда не уедешь…

• Висотата на културата винаги се намира в пряка зависимост от любовта към труда…

  Высота культуры всегда стоит в прямой зависимости от любви к труду…

• Времето е враг на хората, които обичат спокойния живот…

  Время — враг людей, которые любят спокойную жизнь…

• Всички думи са родени от делата.

  Все слова рождены деянием.

Д

• Да не чувстваш в себе си желания, значи да не живееш.

  Не чувствовать в себе желаний — значит, не жить.

• Да учим децата е необходимо, но трябва да разберем, че е много полезно и сами да се учим от децата.

  Учить детей — дело необходимое, следует понять, что весьма полезно и нам самим учиться у детей.

• Децата са много често по-умни от възрастните и винаги по-искрени.

  Дети очень часто умнее взрослых и всегда искреннее.

• Децата са утрешните ни съдии.

  Дети — это завтрашние судьи наши.

• Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.

  Слово — одежда всех фактов, всех мыслей.

Е

• Езикът е оръжието на литератора, както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…

  Язык — это оружие литератора, как ружьё — солдата. Чем лучше оружие — тем сильнее воин…

Ж

• Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.

  Жизнь всегда будет достаточно плоха для того, чтобы желание лучшего не угасало в человеке.

• Животът е устроен така дяволски изкусно, че не умеейки да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.

  Жизнь устроена так дьявольски искусно, что, не умея ненавидеть, невозможно искренне любить.

З

• За всичко, което човек взема, той плаща със самия себе си.

  За все, что человек берет, он платит собой.

• За да имаш право да критикуваш, трябва да вярваш в някаква истина.

  Чтобы иметь право критиковать — надо верить в какую—то истину.

• За свободните са достижими всички висоти.

  Для свободных — все высоты достигаемы.

• За човека няма и не може да има нищо по-близко от човека.

  Для человека нет и не может быть ничего ближе человека.

И

• Избирай си другари след оглеждане, защото има хора, които са заразни като болест…

  Товарищей выбирай себе с оглядкой, потому что есть люди, которые заразны, как болезнь…

К

• Каквото и да прави човек в Русия, все едно — жалко за него.

  Что человек на Руси ни делает, все равно его жалко.

• Книгите чети, ала помни — книгата си е книга, но ти си поразмърдай своя ум.

  Книги читай, однако помни — книга книгой, а своим мозгом двигай.

• Когато много питат — малко мислят и лошо помнят.

  Когда много спрашивают — мало думают и плохо помнят.

• Когато нещо се прави от нужда, то в него радост няма да усетиш.

  Когда что-нибудь делается по нужде, так в этом радости не сыщешь.

• Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто - все по-нагоре.

• Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!

  Когда труд — удовольствие, жизнь — хороша! Когда труд — обязанность, жизнь — рабство!

• Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.

  Когда человек хочет узнать — он исследует, когда он хочет спрятаться от тревог жизни — он выдумывает.

• Красотата и мъдростта са в простотата.

  Красота и мудрость — в простоте.

Л

• Личният егоизъм е родният баща на подлостта.

  Личный эгоизм — это родный отец подлости.

• Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.

  Ложь — религия рабов и хозяев. Правда — бог свободного человека.

• …Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.

  …Любовь — как огонь железу, которое хочет быть сталью…

• Любовта — това е желанието да се живее.

  Любовь — это желание жить.

М

• …Малкият човек, когато иска да раобти, е непреодолима сила!

  …Маленький человек, когда он хочет работать, — непобедимая сила!

Н

• На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.

  На день надо смотреть, как на маленькую жизнь.

• На мене хората са ми интересни докато искат нещо, докато отиват някъде, докато търсят друго, докато се опитват…, но ако са постигнали целта си и са се спрели, те престават да ми бъдат интересни.

  Мне люди до той поры нравятся, пока они хотят чего—нибудь, куда-нибудь идут, ищут чего-то, мучатся… но если они дошли до цели своей и остановились, тут они уже неинтересны.

• Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.

  Лучшее наслаждение, самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.

• Най-голямата радост от живота е да се чувстваш нужен и близък на хората.

  Самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.

• Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.

  Превосходная должность — быть на земле человеком.

• Наш възпитател е нашата дейтвителност.

  Наш воспитатель — наша действительность.

• Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.

  Не будьте равнодушны, ибо равнодушие смертоносно для души человека.

• Не знаейки миналото, е невъзможно да се разбере истинският смисъл на настоящето и целите на бъдещето.

  Не зная прошлого, невозможно понять подлинный смысл настоящего и цели будущего.

• Не се сърдете на глупаците — те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.

  Не сердитесь на дураков, они будут жить еще долго, к ним следует относиться, как к дурной погоде.

• Няма такъв кон, който може да избяга от самия себе си.

  Нет такого коня, на котором от самого себя ускакать можно.

О

• Основната задача на всички църкви е била една и съща: да внушава на бедните младежи, че за тях няма щастие на тази земя, а то им е приготвено на небесата, а също и че каторжният труд за всеки чужди чичко е богоугодно дело.

  Основная задача всех церквей была одна и та же: внушать бедным холопам, что для них — нет счастья на земле, оно уготовано для них на небесах, и что каторжный труд на чужого дядю — дело богоугодное.

• От човека остават само неговите дела.

  От человека остаются только одни его дела.

П

• Подлеците са най-строги съдии.

  Подлецы — самые строгие судьи.

• Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.

  Процесс развития культуры есть процесс преодоления трудностей.

С

• Само най-голямото изкуство — музиката — е способно да докосне душите.

  Только величайшее искусство — музыка — способно коснуться глубин души.

• Силата на познанието е в съмнението.

  Сила познания — в сомнении.

• Смисълът на живота е в красотата и силата на стремежите към целите — и трябва всеки ден от битието да има своя някаква висока цел.

  Смысл жизни в красоте и силе стремления к целям, и нужно, чтобы каждый момент бытия имел свою высокую цель.

• Смисълът на живота е в усъвършенстването на човека.

  В совершенствовании человека — смысл жизни.

• Стопанин е този, който се труди…

  Хозяин тот, кто трудится…

• Стремежът напред — това е целта на живота. Нека всеки живот бъде стремеж и тогава той ще бъде пълен с изключително прекрасни часове.

  Стремление вперед — вот цель жизни. Пусть же вся жизнь будет стремлением, и тогда в ней будут высоко прекрасные часы.

Т

• Талантът — това е вярата в себе си, в своята сила.

  Талант — это вера в себя, в свою силу.

• Талантът е като породист кон — трябва да се научим да го управляваме, защото ако само дърпаме поводите на всички страни, конят ще се превърне в кранта…

  Талант — как породистый конь, необходимо научиться управлять им, а если дергать повода во все стороны, конь превратиться в клячу…

• Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.

  Нужно жить всегда влюбленным во что-нибудь недоступное тебе. Человек становится выше ростом от того, что тянется вверх.

• Трябва да знаем не само за да знаем, а за да се научим на правим.

  Знать необходимо не затем, чтоб только знать, но для того, чтоб научиться делать.

• Трябва да обичаш онова, което правиш, и тогава трудът - дори и най-грубият - се извисява до творчество.

  Нужно любить то, что делаешь, и тогда труд — даже самый грубый — возвышается до творчества.

• Трябва да умеете да извличате от фактите смисъл.

  Нужно уметь извлекать из факта смысл.

У

• Учи се от всички, но не подражавай никому.

  Учитесь у всех — не подражайте никому.

• Учителят, ако е честен, то винаги трябва да е внимателен ученик.

  Учитель, если он честен, всегда должен быть внимательным учеником.

Х

• Хората се объркват в масата излишни думи.

  Люди запутываются в массе лишних слов.

• Хубавата книга е просто празник.

  Хорошая книга — просто праздник.

• Хубавото винаги запалва желанието за по-добро.

  Хорошее всегда зажигает желание лучшего.

Ц

• Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?

  Весь мир для людей, но для чего же люди, если они не сами для себя?

Ч

• Човекът — ето това е истината! Всичко в човека, и всичко за човека! Съществува само човекът, а всичко останало е работа на неговите ръце и неговия ум! Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!

  Человек — вот правда! Всё — в человеке, всё для человека! Существует только человек, всё же остальное — дело его рук и его мозга! Человек! Это — великолепно! Это звучит… гордо! — из "На дъното"

• Човекът е създаден, за да върви напред и нагоре… Не може да има каквото и да било благополучие, ако всички легнат под дърветата и повече нищо не похванат да правят.

  Человек создан затем, чтобы идти вперед и выше… Не может быть какого-то благополучия, когда все лягут под прекрасными деревьями и больше ничего не будут делать.

• Човешката култура е дело на трезви умове.