Карл Густав Юнг

швейцарски психолог и психиатър (1875–1961)

Карл Густав Юнг (нем. Carl Gustav Jung, 1875 - 1961) е швейцарски психолог и психиатър.


  • Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.


  • Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.


  • Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива.


  • Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.


  • Не смятам, че човек по природа е добър, а злото в него е само превратно схващано добро. Напротив, убеден съм, че има достатъчно много индивиди, представляващи толкова лоша комбинация от наследствени качества, че както за обществото, така и за тях самите би било добре да се откажат от индивидуалните си особености. Затова с чиста съвест можем да твърдим, че по принцип колективното възпитание е нещо полезно и за много хора – напълно достатъчно.


  • Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.


  • Но онзи който е бил излъган, и сам лъже.


  • Новото винаги е несигурно - нещо, което трябва да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова истинският напредък е възможен единствено при наличието на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде единствено познаването на миналото. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с миналото, се излага на опасността да попадне във властта на произтичащите от новото и непознатото внушения и заслепение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето.


  • Обратното на любовта не е омразата, а властта.


  • От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.


  • Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека.
  • Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.


  • Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.


  • Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.


  • Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.


  • Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда. — „Психологически типове“


  • Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път.


  • Склонността да живееш в илюзии и да вярваш в някаква фикция за самия себе си – в добър или в лош смисъл – е почти непреодолимо голяма.


  • Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.


  • Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.


  • Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла. — „Писма том 1“


  • Трябва да се изследва семейната среда и нейните психологически условия и почти без изключение именно там, у родителите, ще бъдат открити единствените реални причини за проблемите на детето. Смущаващите му особености са не толкова израз на собственото му същество, колкото отражение на смущаващото влияние на родителите.


  • Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.


  • Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.
  • Вършеше много добрини - прекалено много, за да бъде в добро настроение. — „Автобиография“