Иван Гончаров

руски писател

Ивàн Алексàндрович Гончарòв (рус. Иван Александрович Гончаров, 1812-1891) е руски писател класик, член-кореспондент на Руската Императорска академия на науките, автор на романите "Обломов", "Обикновени хора", "Бездна" и др. очерци и пътеписи. Нарицателното "обломовщина" става синоним на застоя, на рутината и апатията, обхванали широки слоеве от руското общество.



  • Живот "за себе си и около себе си" не е живот, а пасивно състояние - необходимо е слово и дело, и борба.
    Жизнь «для себя и про себя» – не жизнь, а пассивное состояние: нужно слово и дело, борьба.


  • Без жертви, без усилия и лишения не би могло да се живее на този свят: животът не е градина, в която растат само цветя.
    Без жертв, без усилий и лишений нельзя жить на свете: жизнь — не сад, в котором растут только одни цветы.


  • Не обикнеш ли дълга си, не можеш да го изпълняваш.
    Не полюбивши долга, нельзя его исполнить.


  • На дружбата не й трябва ни роб, ни повелител. Дружбата обича равенството.
    Ни раба, ни повелителя дружбе не надо. Дружба любит равенство.


  • Ако ти не можеш прамо, откровено, даже рязко да кажеш на приятеля всичко, което мислиш за него и за неговите постъпки или да изслушаш от него подобна истина за себе си, значи вие не вярвате истински един в друг, не разбирате и не се уважавате един друг.
    Если ты не можешь прямо, откровенно, даже резко сказать другу все, что ты думаешь о нем, о его поступках, или выслушать от него такую же правду о себе, значит вы не верите по-настоящему друг другу, не понимаете и не уважаете друг друга.


  • Силния никога няма да обикне силен: такива - като козли - само да се съберат и веднага започват да се бодат. — из "Бездна"
    Сильный сильного никогда не полюбит: такие, как козлы, лишь сойдутся, сейчас и бодаться начнут!


  • Голямата любов е неразделима от големия ум; широтата на ума се равнява на дълбочината на сърцето. Затова и крайните върхове на хуманността биват достигани от големите сърца, които са и големи умове.
    Великая любовь неразлучна с глубоким умом; широта ума равняется глубине сердца. Оттого крайних вершин гуманности достигают великие сердца, они же великие умы.


  • Глупавата красота не е красота. Обърни поглед към тъпата красавица, вгледай се дълбоко във всяка една черта от лецето, в усмивката й, в погледа - и красотата й малко по малко ще се превърне в поразяващо безобразие.
    Глупая красота — не красота. Вглядись в тупую красавицу, всмотрись глубоко в каждую черту лица, в улыбку её, взгляд — красота её превратится мало-помалу в поразительное безобразие.


  • Хитростта е като дребна монета — с нея не може да се купи много.


  • Трудно е да бъдеш умен и искрен по едно и също време, особено в чувствата
    Трудно быть умным и искренним в одно время, особенно в чувстве…


  • Това е лоша черта у мъжете - да се стесняват от своето сърце. Това е също самолюбие, обаче фалшиво. Те по-добре да се стесняват от ума си - защото той доста по-често греши. — из "Обломов"
    Это дурная черта у мужчин — стыдиться своего сердца. Это тоже самолюбие, только фальшивое. Лучше бы они постыдились иногда своего ума: он чаще ошибается.


  • Умът навсякъде е еднакъв: умните хора си имат общи признаци, както и глупаците, въпреки разликите в нациите, дрехите, езика, религиите и даже възгледите за живота.
    Ум везде одинаков: у умных людей есть одни общие признаки, как и у всех дураков, несмотря на различие наций, одежд, языка, религий, даже взгляда на жизнь.


  • Източникът на знания е неизтощим: каквито и успехи да достигне човечеството по този път, на хората все ще им остава още да искат, да откриват и да опознават.
    Источник знания неистощим: какие успехи ни приобретай человечество на этом пути, все людям будет оставаться искать, открывать и познавать.


  • Мъдростта е съвкупност от истини, постигнати чрез ума, наблюдавани от опит и приложени в живота, това е харминия на идеите с живота.
    Мудрость – это совокупность истин, добытых умом, наблюдением к опытом и приложимых к жизни, это гармония идей с жизнью.


  • Фантазията е своего рода парен локомотив, само - дай Боже - да не гръмне котелът.
    Фантазия – это своего рода такой паровик, что дай бог только, чтобы котел не лопнул.



  • Пряката цел на изкуството е художествената правда.


  • Не можеш да се научиш на творчески похвати. Всеки творец си има свои похвати. Мжеш само да подражаваш на най-висшите похвати, но и това до нищо няма да доведе; а в работата на творческия дух не би могло да се проникне.
    Приемам творчества не научишься. У всякого творца есть свои приемы? Можно только подражать высшим приемам, но это ни к чему не ведет, а в работу творческого духа проникнуть нельзя.


  • Да се изобразява единствено хубавото, светлото, радостното в човешката природа, означава да се скрива истината. Не може да се изобрази светлината без сенки.
    Изображать одно хорошее, светлое, отрадное в человеческой природе — значит скрадывать правду... Света без теней изобразить нельзя.


  • Литературата е езикът, отразяващ всичко, което страната мисли, което желае, което знае и което иска и трябва да знае.
    Литература — язык, выражающий всё, что страна думает, чего желает, что она знает и чего хочет и должна знать.