Джоузеф Камбъл (19041987) е американски учен, писател, редактор и оратор. Текстовете му са главно в областта на сравнителната митология.

  • „Митовете и сънищата идват от едно и също място. Те идват от нещо осмислено, което започва да търси изява чрез символа. И единсвения мит, за който си заслужава да помислим, и то още сега, е този свързан с нашата планета, не с града, не с отделните народи, а с планетата и всеки нейн индивид. С това според мен трябва да се занимава митът на бъдещето.“ (Силата на мита)
  • „Вечността не е нещо, което ще дойде. Вечността дори не е нещо продължително. Вечността няма нищо общо с времето. Вечността е онова измерение „тук и сега“, което изключва всякакво мислене във времеви граници. И ако не я постигнеш тук, никъде няма да я постигнеш. Проблемът с рая е, че там всичко е толкова хубаво, та дори не се сещаш за вечността. Само безкрайни наслади и ангелско блаженство. Но да изживееш вечността тук и сега - във всичко, - независимо дали я схващаш като добро или зло, е функция на живота.“ (Силата на мита)
  • „Моята обща формула, която давам и на студентите си, е: „Следвай гласа на сърцето си.“ Първо намери онова, което за теб е щастие, а после не се страхувай да тръгнеш да го дириш.“ (Силата на мита)
  • Хората казват, че онова, което всички ние търсим, е смисълът на живота… Аз мисля, че онова, което действително търсим, е усещането, че сме живи, така че нашите житейски преживявания, в чисто физически план, да намерят съзвучие със собствената ни най-дълбока същност и реалност. По такъв начин наистина да можем да усетим екстаза от това, че сме живи.