Христо Стоичков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
* "Който разбира от футбол, може да направи смени, който не разбира, да прави разбор след мача." (Вестник "24 Часа" 6.09.2004)
* "Това, което искам да кажа на всички българи е, че тези 20 000 лева, които ми ги искат бирниците, няма да им ги дам." (Радио Спорт; 3.8.2003)
----
== Интервю на Владимир Памуков, в-к "Труд"; 9.6.2004 ==
'''- Вече побелявате, но нещата изглежда не се променят?'''
- Едно ще ви кажа - с черна или бяла коса, лудото момче още живее в мен. Така ще бъде винаги. Дори с прическата на Данчо Лечков пак ще съм същия. Признавам, откакто отидох в Щатите, започнах на моменти да се чувствам по-спокоен, даже улегнал. Малко дръпнах газта. Но се усещам, че когато дойде моментът да се реши някаква победа - изригвам. Независимо дали се боря с въдиците да хвана риба, дали съм на голф или съм на терена за мачле на малки вратички.
'''- Затова ли откакто се върнахте в Барселона, провокирахте в медиите вечния враг Реал (Мадрид)?'''
- В спорта медиите са оръжие. Предизвикват те, провокират те и ако нямаш нерви, си умрял още преди мача. Мъртъв си. Футболът сега заменя битката на гладиаторите, слава Богу не умират хора, но публиката си иска зрелището.
'''- Грешката на живота Ви?'''
- Нямам такава. Бъркал съм много, но съм имал сили да се извиня, когато съм сгрешил. Каквото съм мислил, винаги съм го казвал. Не съм се крил като мишльо и не съм се страхувал да си кажа мнението. Дори и да е грешно.
'''- Казвате ли си сутрин пред огледалото: "Велик си!"?'''
- Не, не съм изкукуригал толкова. Напоследък си казвам само: "Остаряваш, бате Ицко, ама левачката още я бива".
'''- Нямате девиз в живота, нали?'''
- Предпочитам да действам, вместо да вдигам лозунги, но вярвам в някои неща. Първото ми правило във футбола е бий чужденеца, за да те уважава. Така си заслужих уважение в съблекалнята на Барса. Разбрал съм също, че човек спре ли потен вода да пие, не го търси за голяма работа. Никога не съжалявам, не се оплаквам и не се обяснявам. Който не ме е харесвал, може и да не е гледал бенефиса ми, но на онези, които бяха с мен в този специален момент - благодаря! Може някога да съм се палил повече и да съм се сърдил, но разбрах - колкото и да обикаля света, българинът трудно се променя. А и няма защо. Видяхте как ни уважават на бенефиса.
----
| |||