Никос Диму: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
 
Ред 16:
* ''  Гъркът се опитва във всяка област да бъде извън реалността. И после е нещастен, защото е извън реалността. И после е щастлив, понеже е нещастен.''
 
* ''  Принципно гъркът пренебрегва реалността. Живее два пъти над финансовите си възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да направи. Знае четворно повече, отколкото в действителност е учил. Чувства - и преживява - петорно повече, отколкото усеща.''
 
* ''  От волното - или неволно - игнориране на реалността в крайните й форми произлизат [[трагедия]]та или [[комедия]]та. И двете живеят от преувеличението и стълкновението. <br/>  При това разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание. <br/>  И трагичният, и комичният герой нямат мярка, логика или чувство за хумор.''
 
* ''  Съществуват различни "пракити" за помирение на индивида с действителността. Най-висша е религията, а най-цивилизована - хуморът.''
 
* ''  Ново-гъркът излгеждаизглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се опита да я открие.''
 
* ''  За гърка отрицанието е утвърждение. Така че когато има позиция, я отрича, за да започне пак от отрицание.''
Ред 32:
* ''  По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи. <br/>  Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава. <br/>  Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите. <br/>  Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.''
 
* ''  Та - доколко сме европейци? От Европа ни делят много неща, може би повече, отколкото ни свъзват. Нищожни отзвуци от големите културни процеси, създали съвременната европейска култура, са стигнали до нас (не говорим за "просветеното" малцинство). Нито схоластичното средновековие, нито Ренесансът, нито Реформацията, нито Просвещението, нито Индустриалната революция. Вероятно културно сме по-близо до православна Русия на славянофилите, отколкото до Европа на рацоналиститерационалистите. А източните влияния?''
 
* ''  В корените на гръцкото нещастие са двата национални комплекса за малоценност. Единият е във времето - към предците. Другият в пространството - към "европейците". Неоснователни комплекси може би, но това не ги прави по-малко реални.''
Ред 58:
* ''  Щом - по някаква причина - паднат тираните или си отидат чужденците, скачаме отгоре (като Карагьозис върху Змея) и казваме: "Ние ги изгонихме."''
 
* ''  Никога новогърците не са могли да поемат отговорностите си. всеВсе ни е виновен някой трети: "пръстът на Англия", Интелиджънс Сървис, НАТО, ЦРУ.''
 
* ''  Друг признак за липса на [[сигурност]]: новогръцката [[подозрителност]]. Първата реакция на каквото и да кажеш е: "Да не ме будалкаш?"''
Ред 96:
* ''  Цялата методичност и системност, които липсват във всекидневния ни живот и работа, са съсредоточени в тайната ни мисия: да съсипем колкото се може по-резултатно това хубаво място, което ни е отредила съдбата.''
 
* ''  Гръцката земя: нещо срдносредно между идиличната Аркадия на Пусен и театър на абсурда. Днес: сценография за туристи.''
 
* ''  Гърция е единственото място, където авторът плаща от джоба си, за да издаде една [[книга]] и след твоатова бива облаган с данък за "приходи от писателски труд".''
 
* ''  Хиляди пъти по-добър е суровият търговски дух, чрез който се извършва промоцията на духовни ценности на Запад - отколкото лепкавото ласкателство, низостта и покровителстването, които характеризират духовния ни живот.''