Норман Мейлър: Разлика между версии

{{Автор

| Име = Норман Мейлър

| Уикипедия = Норман Мейлър

| Общомедия = Category:Norman Mailer

}}

'''Норман Мейлър''' (англ. [[w:en:Norman Mailer|Norman Mailer]], 1925–2007) е американски писател, поет, журналист, драматург, сценарист и режисьор от еврейски произход. Той е един от пионерите на т. нар. нова журналистика, съчетаваща репортажа с литературни елементи. Автор е на 40 романа и е носител на две награди [[w:Пулицър|"Пулицър"]].

===От него===

{{цитат|Ако някой не е достатъчно [[талант]]лив, за да стане [[писател]], не е достатъчно [[ум]]ен, за да стане [[адвокат]] и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става [[журналист]].|||If a person is not talented enough to be a novelist, not smart enough to be a lawyer, and his hands are too shaky to perform operations, he becomes a journalist.}}

{{цитат|[[Америка]] е ураган и единствените хора, които не чуват тътена, са тези щастливци, невероятно [[глупав]]и и самодоволни бели протестанти, които живеят в центъра, в спокойното око на големия вихър.|||America is a hurricane, and the only people who do not hear the sound are those fortunate if incredibly stupid and smug White Protestants who live in the center, in the serene eye of the big wind.}}

::— <small>из Advertisements for Myself (1959), "Advertisement for 'Games and Ends'", Pt. 5</small>

{{цитат|Америка… се е изгубила в [[телевизия]]та. Защото в [[реклама]]та [[лъжа|лъжливостта]] и манипулацията са издигнати до нивото на вътрешните ценности на рекламодателите. Прекъсването [за реклами] се счита като съпътстваща необходимост за [[пазар]]а. Преди се е считало, че седем-осемгодишните могат да четат непрекъснато в продължение на час или два.Но те вече не го правят. Навикът е изгубен. На всеки седем до десет минути детето бива прекъснато от реклами по телевизията. [[Деца]]та са свикнали с [[мисъл]]та, че в тяхна изгода е да бъдат прекъсвани. В резултат те повече не са в състояние да учат. От системното прекъсване техните способности за концентрация са силно намалели.|||America…is being lost through television. Because in advertising, mendacity and manipulation are raised to the level of internal values for the advertisers. Interruption is seen as a necessary concomitant to marketing. It used to be that a seven– or eight-year old could read consecutively for an hour or two. But they don’t do that much anymore. The habit has been lost. Every seven to ten minutes, a child is interrupted by a commercial on TV>Kids get used to the idea that their interest is there to be broken into. In consequence, they are no longer able to study as well. Their powers of concentration have been reduced by systematic interruption.}}

{{цитат|Безрадостна е моята [[религия]], неспокойна от тревоги, защото за да вярваш в Бога се изисква не любов, а [[смелост]]. [[Любов]]та идва като награда.|||Comfortless was my religion, anxiety of the anxieties, for I believed God was not love, but courage. Love came only as a reward.}}

::— <small>из "An American Dream" (1965), гл.7</small>

{{цитат|Белег на [[посредственост]] е да се търси прецедент.|||The mark of mediocrity is to look for precedent.}}

{{цитат|[[Брак]]ът има четири етапа. Първо е ухажването, след това женитбата, после децата, и накрая – последния етап, без който не можете да опознаете напълно жената, е разводът.|||There are four stages to marriage. First there's the affair, then there's the marriage, then children, and finally the fourth stage, without which you cannot know a woman, the divorce.}}

::— <small>резюмирайки опита си от неколкократните си женитби и разводи в News summaries (31 December 1969)</small>

{{цитат|В Америка много малко хора ще ти се [[доверие|доверят]], освен ако не си непочтителен.|||In America few people will trust you unless you are irreverent.}}

::— <small>The Presidential Papers (1963), Preface</small>

{{цитат|В Америка ударите, които се нанасят срещу тялото, са твърде малко. Ние тука убиваме духа и сме станали експерти по това. Използваме психически куршуми и се убиваме един друг, клетка по клетка.|||In America all too few blows are struck into flesh. We kill the spirit here, we are experts at that. We use psychic bullets and kill each other cell by cell.}}

::— <small>The Presidential Papers (1963), The Fourth Presidential Paper — Foreign Affairs : Letter To Castro</small>

{{цитат|В крайна сметка [[герои|герой]] е този, който [[спор]]и с боговете и по този начин предизвиква [[дявол]]ите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото [[творчество]].|||Ultimately a hero is a man who would argue with the gods, and so awakens devils to contest his vision. The more a man can achieve, the more he may be certain that the devil will inhabit a part of his creation.}}

::— <small>The Presidential Papers (1963), Preface</small>

{{цитат|Всяка [[война]], която настоява за отказ от [[разум]]а, като необходимост за подкрепа, е лоша война.|||Any war that requires the suspension of reason as a necessity for support is a bad war.}}

{{цитат|Всяка една от моите [[книги]] ме убиваше малко по малко.|||Every one of my books had killed me a little more.}}

{{цитат|Във всеки един момент от съществуването си [[човек]] или израства в нещо повече или се свива до нещо по-малко. Човек винаги живее малко повече или си отива малко по малко.|||Every moment of one's existence one is growing into more or retreating into less. One is always living a little more or dying a little bit.}}

::— <small>"Hip, Hell, and the Navigator" in Western Review No. 23 (Winter 1959)</small>

{{цитат|Единствената [[лоялност|вярност]], която притежават хората, е към [[емоции]]те, които те се опитват да си възвърнат.|||The only faithfulness people have is to emotions they're trying to recapture.}}

{{цитат|Екзистенциализмът е вид [[философия]], която се създава за легендарните [[деца]].|||Existentialism is the kind of philosophy that makes for legendary children.}}

{{цитат|Естествената роля на човека от ХХ-ти век е тази на тревожността.|||The natural role of twentieth-century man is anxiety.}}

::— <small>из "The Naked and the Dead" (1948), in Pt. 1, Ch. 6</small>

{{цитат|Ето как сълзите се стичаха по лицето на Чери… една чаена лъжичка, пълна с десетгодишна скръб.|||That was how the tears went down Cherry's face… a teaspoon full of ten years' sorrow.}}

{{цитат|[[Желание]]то за [[успех]] е като смазка за тайната проституция на [[душа]]та.|||The desire for success lubricates secret prostitution in the soul.}}

{{цитат|Живеем във [[време]], което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето [[изкуство]]. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалното [[усилие]], идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим [[цивилизация]]та от ада и чумата на нейното залежаване.|||We live in a time which has created the art of the absurd. It is our art. It contains happenings, Pop art, camp, a theater of the absurd… Do we have the art because the absurd is the patina of waste…? Or are we face to face with a desperate or most rational effort from the deepest resources of the unconscious of us all to rescue civilization from the pit and plague of its bedding?}}

::— <small>из "Cannibals and Christians" (1966), Introducing our Argument</small>

{{цитат|За да накарате армията да действа, трябва да напъхате всеки един от хората в нея в скалата на [[страх]]а… Армията функционира най-добре, когато сте уплашени от човека над вас и сте изпълнени с презрение към вашите подчинения.|||To make an Army work you have to have every man in it fitted into a fear ladder… The Army functions best when you're frightened of the man above you, and contemptuous of your subordinates.}}

::— <small>из "The Naked and the Dead" (1948), in Pt. 1, Ch. 6</small>

{{цитат|И [[Бог]] като нас страда от амбицията да направи [[съдба]]та по-необикновена, отколкото е била предвидена за Него – да, Бог е като мене, но малко повече.|||God like Us suffers the ambition to make a destiny more extraordinary than was conceived for Him, yes God is like Me, only more so.}}

::— <small>из "Advertisements for Myself" (1959), "Advertisement for Myself on the Way Out"</small>

{{цитат|Има едно нещо, което съм научил през всичките тези години, и то е да не правя любов, когато наистина не го чувствам; едва ли има нещо по-лошо, което бихте могли да направите на себе си от това.|||One thing I've learned in all these years is not to make love when you really don't feel it; there's probably nothing worse you can do to yourself than that.}}

{{цитат|Има много [[църкви]] на мое име и на името на моите апостоли. Най-голямата и святата, наречена на името на Петър, е място на най-големия разкош в Рим. Никъде другаде не може да се намери толкова злато.|||There are many churches in my name and in the name of my apostles. The greatest and holiest is named after Peter; it is a place of great splendor in Rome. Nowhere can be found more gold.}}

::— <small>из "The Gospel According to the Son"</small>

{{цитат|Крайната цел на изкуството е да засили, дори ако е необходимо, да изостри моралното съзнание на хората.|||The final purpose of art is to intensify, even, if necessary, to exacerbate, the moral consciousness of people.}}

::— <small>"Hip, Hell, and the Navigator" in Western Review No. 23 (Winter 1959)</small>

{{цитат|Крайната цел на либерализма е [[вегетарианство]]то.|||The ultimate tendency of liberalism is vegetarianism.}}

::— <small>Herbst Theater, San Francisco City Arts & Lectures Series, (5 February 2007)</small>

{{цитат|Лошите момчета не танцуват. По-добре да го повярваш.|||Tough guys don't dance. You had better believe it.}}

{{цитат|[[Любов]]та си е любов – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш навсякъде. [[Въпрос]]ът е, че никога не можеш да я задържиш. Не и докато не си готов да загинеш за нея.|||Love was love, one could find it with anyone, one could find it anywhere. It was just that you could never keep it. Not unless you were ready to die for it.}}

::— <small>из "An American Dream" (1965), гл.6</small>

{{цитат|Малко изнасилване е дори полезно за душата на [[мъж]]а.|||A little bit of rape is good for a man's soul.}}

::— <small>из обръщението по повод "Richard Milhous Nixon and Women's Liberation" at the University of California at Berkeley, цитирано в "TIME magazine" (6 November 1972)</small>

{{цитат|Мисля, че не е добре човек да говори за настоящата си [[работа]], защото тя разваля нещо в основата на творческия акт. Това разрежда напрежението.|||I think it's bad to talk about one's present work, for it spoils something at the root of the creative act. It discharges the tension.}}

::— <small>цитирано в "The Writer's Quotation Book : A Literary Companion" (1980) by James Charlton, стр. 43</small>

{{цитат|Модерната [[демокрация]] е [[тирания]], чиито граници са обаче неопределени; човек открива колко далече може да отиде единствено като пътува по права линия, докато не бъде спрян.|||A modern democracy is a tyranny whose borders are undefined; one discovers how far one can go only by traveling in a straight line until one is stopped.}}

::— <small>The Presidential Papers (1963), Preface</small>

{{цитат|Можете да се потопите в праведен [[гняв]], но последствията са доста евтини. Номерът е да се превърнете в инструмент на своята собствена [[политика]]. Независимо дали ви харесва или не, това постига най-голяма ефективност.|||You can indulge your righteous rage but the things it comes out of are pretty cheap. The trick is to make yourself an instrument of your own policy. Whether you like it or not, that's the highest effectiveness man has achieved.}}

{{цитат|На никое сърце не му е толкова тежко, колкото на плахото сърце.|||No heart is so hard as the timid heart.}}

{{цитат|Не ме интересуват абсолютните [[морал]]ни [[присъди]]. Само си помислете какво означава да бъдеш добър или лош. В крайна сметка в какво се измерва разликата? Добрият човек може да бъде 65% добър и 35% лош – това е много добър човек. Приличният среден човек може да бъде 54% добър, 46% лош, а средният лош по душа точно обратното. Значи, ако кажете, че съм 60% лош и 40% добър – заради това трябва да страдам от вечно наказание?|||I'm not interested in absolute moral judgments. Just think of what it means to be a good man or a bad one. What, after all, is the measure of difference? The good guy may be 65 per cent good and 35 per cent bad—that's a very good guy. The average decent fellow might be 54 per cent good, 46 per cent bad—and the average mean spirit is the reverse. So say I'm 60 per cent bad and 40 per cent good—for that, must I suffer eternal punishment?}}

{{цитат|Не мисля, че [[живот]]ът е нещо абсурдно. Мисля, че всичко ние сме тук поради някаква огромна [[цел]]. Мисля, че се смаляваме от необятността на целта, заради която сме тук.|||I don't think life is absurd. I think we are all here for a huge purpose. I think we shrink from the immensity of the purpose we are here for.}}

::— <small>из интервю за Divina Infusino in American Way (15 June 1995)</small>

{{цитат|Не познаваш достатъчно една [[жена]], докато не се срещнеш с нея в съда.|||You don't know a woman until you've met her in court.}}

::— <small>резюмирайки опита си от многобройните си женитби и разводи</small>

{{цитат|Ние всички сме толкова [[вина|виновни]] за това, че сме позволили светът около нас да става все по-грозен и безвкусен с всяка година, че отстъпваме пред терора и сами се потапяме в него.|||We are all so guilty at the way we have allowed the world around us to become more ugly and tasteless every year that we surrender to terror and steep ourselves in it.}}

::— <small>из "In the Belly of the Beast: Letters From Prison"</small>

{{цитат|Ние плуваме през владения, едва видими и отмивани от вълните на времето. Порим през пространства от обаяние. Минало и бъдеще идват заедно като буреносни облаци и нашите застинали сърца живеят от светкавиците в раните на боговете.|||We sail across dominions barely seen, washed by the swells of time. We plow through fields of magnetism. Past and future come together on thunderheads and our dead hearts live with lightning in the wounds of the Gods.}}

::— <small>из "Ancient Evenings" (1983) – финални фрази</small>

{{цитат|Никога няма да разберете какво ви е задвижило, а в следващия момент то вече ще е маловажно.|||You never do find out what makes you tick, and after a while it's unimportant.}}

{{цитат|Нищо друго няма по-голямо значение в целия свят от това да знаете, че сте прав, а световната вълна е в грешка и тази вълна се разбива във вас.|||There is no greater importance in all the world like knowing you are right and that the wave of the world is wrong, yet the wave crashes upon you.}}

::— <small>"Armies of the Night" (1968)</small>

{{цитат|Няма нищо безопасно в [[секс]]а. И никога няма да има.|||There is nothing safe about sex. There never will be.}}

::— <small>цитирано в "The International Herald Tribune" (24 ян. 1992)</small>

{{цитат|Обикновено има нужда от една бира, за да пусна мотора.||за своята подготовка за писане|I usually need a can of beer to prime me.}}

::— <small>цитирано в "Настолна книга за читатели и писатели", изд."Кралица Маб", 2006</small>

{{цитат|[[Писател]]ят може да расте като човек, но може и да се смалява. … Неговото [[любопитство]], реакцията му към живота не трябва да намаляват. Ще бъде фатално, ако се свие, ако започне по-малко да се интересува, по-малко да съчувства, ако замръзне до точката, където животът губи своя вкус, и страстта му да разбира на хората се смени с умора и отвращение.|||The writer can grow as a person or he can shrink. … His curiosity, his reaction to life must not diminish. The fatal thing is to shrink, to be interested in less, sympathetic to less, desiccating to the point where life itself loses its flavor, and one’s passion for human understanding changes to weariness and distaste.}}

{{цитат|Разликата между написването на книга и излизането по телевизия е като разликата между зачеването и създаването на бебе в епруветка.|||The difference between writing a book and being on television is the difference between conceiving a child and having a baby made in a test tube.}}

::— <small>"The Siege of Mailer : Hero to Historian" in The Village Voice (21 ян 1971)</small>

{{цитат|[[Рай|Раят]] и адът нямат смисъл, ако повечето хора са сложна смес от [[добро]] и зло. Няма причина да получите награда, ако сте 57/43…|||Heaven and Hell make no sense if the majority of humans are a complex mixture of good and evil. There's no reason to receive a reward if you're 57/43…}}

::— <small>из "On God: An Uncommon Conversation"</small>

{{цитат|[[Революции]]те са периодите в [[история]]та, когато индивидите имат най-голямо значение.|||Revolutions are the periods of history when individuals count most.}}

::— <small>из "Barbary Shore" (1951), гл. 29</small>

{{цитат|С [[гордост]]та на художник трябва срещу стените на всяка власт, която съществува, да надувате малката тръба на вашето неподчинение.|||With the pride of an artist, you must blow against the walls of every power that exists, the small trumpet of your defiance.}}

::— <small>цитирано в "The Eternal Adam and the New World Garden" (1968) от David W. Noble, стр. 204</small>

{{цитат|Сантименталността е емоционалният промискуитет на тези, които нямат сантименти.|||Sentimentality is the emotional promiscuity of those who have no sentiment.}}

::— <small>цитирано в Review of the book My Hope for America (1964) by Lyndon B. Johnson </small>

{{цитат|Светът не е това, което бих искал да бъде. Но тогава никой никога не ми каза, че съм имал право да го проектирам.|||The world's not what I want it to be. But then no one ever said I had the right to design the world.}}

::— <small>из интервю за "TIME" (1991)</small>

{{цитат|Страхотният секс е нещо апокалиптично. Няма такова нещо като страхотен секс, освен ако моментът не е апокалиптичен.|||Great sex is apocalyptic. There is no such thing as great sex unless you have an apocalyptic moment.}}

{{цитат|Суровите [[мисли]] и яростните [[сили]] са мое състояние. Не знам кой съм. Нито това кой бях. Не чувам и звук. Болката е наблизо и няма да бъде като никоя друга преди.|||Crude thoughts and fierce forces are my state. I do not know who I am. Nor what I was. I cannot hear a sound. Pain is near that will be like no pain felt before.}}

::— <small>из "Ancient Evenings" (1983) – първоначални фрази</small>

{{цитат|Съществува една популярна заблуда за [[човек]]а като нещо средно между животното и ангела. Всъщност човекът е преход между животното и Бога.|||There's that popular misconception of man as something between a brute and an angel. Actually man is in transit between brute and God.}}

::— <small>из "The Naked and the Dead" (1948), in Pt. 1, Ch. 11</small>

{{цитат|Съществува ничия земя между секса и любовта, но това се променя през нощта.|||There is a no man's land between sex and love, and it alters in the night.}}

{{цитат|Съществува скрит тласък към порнографията, толкова силен, че половината свят на [[бизнес]]а е пиян от този вид полусекс, който се намира и в рекламите.|||There's a subterranean impetus towards pornography so powerful that half the business world is juiced by the sort of half sex that one finds in advertisements.}}

::— <small>из "Petty Notes on Some Sex in America" first published in Playboy magazine (1961–1962)</small>

{{цитат|Съществуваше такъв житейски [[закон]] – така [[жесток]] и [[справедлив]] – който изискваше от човека или да израства, или да плати много повече, за да си остане същия.|||There was that law of life so cruel and so just which demanded that one must grow or else pay more for remaining the same.}}

::— <small>из "The Deer Park" (1955), гл.26</small>

{{цитат|Същността на духа, помисли си той, е да избереш неща, които не подобряват положението на човека, а го правят по-опасно. Ето защо светът, който той познаваше, беше беден, защото твърдеше, че моралът и предпазливостта са нещо идентично.|||The essence of spirit, he thought to himself, was to choose the thing which did not better one's position but made it more perilous. That was why the world he knew was poor, for it insisted morality and caution were identical.}}

::— <small>из "The Deer Park" (1955), гл.18</small>

{{цитат|Тежките [[думи]] живеят в подземието на сърцето.|||Harsh words live in the dungeon of the heart.}}

::— <small>из "The Gospel According to the Son"</small>

{{цитат|Това, което характеризира един член на малцинствена група, е, че е принуден да вижда себе си едновременно като изключителен и като незначителен, като прекрасен и като ужасен, като добър и като лош.|||What characterizes a member of a minority group is that he is forced to see himself as both exceptional and insignificant, marvelous and awful, good and evil.}}

::— <small>из "Cannibals and Christians" (1966), "A Speech at Berkeley on Vietnam Day"</small>

{{цитат|Убеден съм, че най-нещастни са тези хора, които от любовта биха направили изкуство. Това съсипва всички останали усилия. От всички творци те определено са най-жалките.|||I am convinced the most unfortunate people are those who would make an art of love. It sours other effort. Of all artists, they are certainly the most wretched.}}

::— <small>из "The Man Who Studied Yoga" (1956), гл.5</small>

{{цитат|Убийството дава обещание за голямо облекчение. То никога не е лишено от сексуалност.|||Murder offers the promise of vast relief. It is never unsexual.}}

::— <small>из "An American Dream" (1965), гл.1</small>

{{цитат|Ужасът на ХХ-ти век се състои в размера на всяко събитие и оскъдността на неговото отразяване.|||The horror of the Twentieth Century was the size of each new event, and the paucity of its reverberation.}}

::— <small>"A Fire on the Moon" (1970), Pt. 1, Ch. 1</small>

{{цитат|Функцията на [[социализъм|социализма]] е да издигне [[страдание]]то на по-високо ниво.|||The function of socialism is to raise suffering to a higher level.}}

{{цитат|[[Чувство]] на [[радост]] ме изпълваше отново по начина, по който текстът на песента можеше да напомни на човек на ръба на лудостта, че скоро ще бъде отново луд и че съществува свят по-интересен от неговия собствен.|||The feeling of joy came up in me again the way the lyric of a song might remind a man on the edge of insanity that soon he will be insane again and there is a world there more interesting than his own.}}

 

===За него===

{{цитат|Очевидно е, че той беше един от великите гласове на Америка.|||Obviously, he was a great American voice}}

::— <small>[[w:Joan Didion|Joan Didion]], американска писателка и журналист, цитирана от "The Associated Press" (11 ноем. 2007)</small>

{{цитат|Той беше абсолютно неустрашим… Беше вече доста слаб в края, но планираше да напише седем обемни романа за Хитлер.|||He was absolutely dauntless … He was quite weak in the end, but he still planned to write a seven-volume novel about Hitler.}}

::— <small>[[w:Jason Epstein|Jason Epstein]], американски редактор и публицист</small>

{{цитат|Това е снимката на Норман Мелър. Той беше много голям писател; той, ъ-ъ, си е дарил егото на Харвардския медицински институт за изследване.|||That's a photograph of Norman Mailer. He was a very great writer; he, uh, donated his ego to the Harvard Medical School for study.}}

::— <small>Майлс Монро, герой на [[Уди Алън]] от филма [[w:Поспаланко|Поспаланко]] (1973)</small>

* [http://e-vestnik.bg/2661 Норман Мейлър - арогантният гений], e-vestnik, 12 ноември 2007

* [http://knigolandia.info/book-review/zamuk-v-gorata/ Норман Мейлър описва детството на Хитлер]

* [http://www.esquire.com/features/gore-vidal-norman-mailer-0591 Mailer and Vidal: The Big Schmooze] (1991)

 

{{сорткат|Мейлър, Норман}}

[[Категория:Хора]]

[[Категория:Журналисти]]