Димитър Рачков: Разлика между версии

* {{Цитат|Славата е нещо сладко, от една страна. От друга, доста отговорно нещо, защото винаги си пред погледите и в полезрението на хората. Още повече аз работя в предаването ,,Господари на ефира", което, може и нескромно да прозвучи, се е превърнало в институция и доста често показва недъзите в обществото. Голяма отговорност е да работиш в такова предаване. Ако се борим срещу някакви неща, не може ти самият да ги правиш.|||}}

* {{Цитат|Господ ми е дал тази енергичност. Една гира не съм вдигал през живота си.|||}}

* {{Цитат|Е, лицеви опори съм правил, но никога не съм се поддържал във фитнес. Може би, ако полагах някакви грижи, щеше да е още по-добре. Отчитам го като грешка, затова апелирам хората да спортуват. От мързел ли, не знам от какво е. Но това, което виждаш от мен в момента, е някаква даденост.|||}}

* {{Цитат|Като всеки човек, и аз съм се лъгал в някои хора. Разочаровали са ме. Но това е мое вътрешно чувство и в 90 % от случаите преценката ми не ме е подвеждала на първоначалната ми среща. Остава един процент от хора, за които съм се заблуждавал, но това е част от живота.|||}}

* {{Цитат|Театралното пространство и това, което правим, е някакъв оазис и за нас, и за зрителите, надявам се. Хората влизат в театралната зала или сядат пред екраните, за да могат малко да се дистанцират от сивото и мрачно всекидневие. Още повече това важи за българина, преследван от това всекидневие през последните 30 години.|||}}

* {{Цитат|Бих се върнал в театъра, но разбери, телевизията е една машина. На всички го казвам. Опитвал съм се преди години успоредно да съчетавам театъра и телевизията. Невъзможно е. Не можеш две неща, винаги едното страда. Тогава съм избрал телевизията, за хубаво или за лошо. Но никога не бягам от театъра. Все пак аз съм завършил актьорско майсторство и никога не изключвам възможността да се върна в театъра, да направя някоя постановка, стига да ми харесва материалът, да имам доверие на режисьора. Това са много важни неща. Не съм затворил тази страница, напротив. Но се радвам за Сашо, изключително талантлив човек.|||}}

* {{Цитат|Личният живот затова е личен, защото е само за конкретния човек. Не желая да говоря поради простата причина, че той се отнася само за мен и за човека до мен. Иначе другото нека да го обсъждат. Но личният живот си е моята запазена и заградена територия.|||}}

* {{Цитат|Ако си направя равносметка, за нищо не съжалявам в живота си. Успехите, неуспехите, хората, които си е заслужавало да срещна, другите, които са ме разочаровали, това е част от естествения път, през който съм преминал, с всички плюсове и минуси. Най-голямото нещо, с което се гордея и мога да сложа ръка на сърцето си, е, че съм живял честно през тези 50 години. Нито съм излъгал, нито някому дължа нещо. А какво съм постигнал, е много субективен въпрос. За някои е нещо, за други е нищо.|||}}

* {{Цитат|Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.|||}}