Жул Ренар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rumensz (беседа | приноси)
м Rumensz премести страница „Жюл Ренар“ като „Жул Ренар“: както е издаван в България
Rumensz (беседа | приноси)
https://www.crossroadbg.com/jul-renar.html
Ред 1:
[[Файл:Jules Renard.jpg|thumb|Жюл Ренар]]
'''Жул Ренар''' (фр. Pierre-Jules Renard) (1864-1910) е френски писател.
* „Представете си за минута, че е умрял — и ще забележите колко е талантлив.“
 
* „Дуелирахте ли се вече?“ — „Не, но получих плесницата.“
* Представете си за минута, че е умрял — и ще забележите колко е талантлив.“
* „Във всяка жена живее тъща.“
* Дуелирахте ли се вече?“ — Не, но получих плесницата.“
* „Писането е единствената професия, при която никой не ти се подиграва за това, че не печелиш пари.“
* Във всяка жена живее тъща.“
* „Любовта, която в живота заема само едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена.“
* Писането е единствената професия, при която никой не ти се подиграва за това, че не печелиш пари.“
* "Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята."
* Любовта, която в живота заема само едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена.“
* "Не знам дали Бог съществува, но за Неговата репутация щеше да е по-добре да не съществуваше."
* Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.
* Не знам дали Бог съществува, но за Неговата репутация щеше да е по-добре да не съществуваше.
* Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината.
* Не е задължително да живеете, но сте задължени да живеете щастливо.
* Нашето щастие - това е само мълчаливо нещастие.
* Представете си живот без смърт. От отчаяние всеки ден ще искаме да се самоубием.
* Класика - това не е задължително това, което е съвършено; това просто означава, че на човек от време на време му се отдава да създаде нещо прекрасно.
* Истината не винаги е изкуство. Изкуството не винаги е истина, но истината и изкуството имат точки на съприкосновение.
* Религията е направила от смъртта нещо ужасно и нелепо.
* Старостта настъпва тогава, когато човек започва да говори: Никога не съм се чувствал така млад.
* Старостта идва внезапно, като сняг. На утрото вие ставате и виждате, че всичко е бяло.
* Само времето не губи време.
* Егоист? Безусловно; моят собствен живот ме интересува повече, от колкото живота на Юлий Цезар.
* Истинския егоист е съгласен даже, когато другите са щастливи, стига само те да му носят на него щастие.
* За народа е толкова полезно да се бои от войни, колкото отделния индивид от смърт.
* Да пишеш е особен начин да разговаряш: говориш и никой не те прекъсва.
* Работата понякога е нещо като риболов в места, където със сигурност няма риба.
* Човек, който чака пържена патица, за да влети в устата му, ще трябва да чака много, много дълго време.
* Поглеждайки красива жена, не мога да не се влюбя в нея, аз съм луд за нея. Това е като гръмотевична буря и продължава точно толкова: един миг.
* Има периоди в живота, когато съдбата, обстоятелствата и даже хората са благосклонни към нас. Не трябва да се вълнувате. Ще мине.
* Добре съвпадащата двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно чувстват нуждата от скандал.
* Красива срамежлива жена се спасява, като се държи като кула без прозорци и врати.
* Не казвайте на жена, че тя е прелестна: кажете й, че друга такава жена няма на света, и ще ви се отворят всички врати.
* Ако във фразата има думата задник, публиката, колкото и да е изискана, ще чуе само тази дума.
* Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш.
* Щастлив е този, у когото има семейство, където той може да се оплаче от своето семейство.
* Феминизъм е тогава когато не разчитат на Прекрасният Принц.
* Чашата на живота е прекрасна! Каква глупост е да негодуваш само защото виждаш нейното дъно.
* Обичам самотата, даже когато съм сам.
* Ако познавате живота, дайте ми адресът си.
* Попитахте ме за моите дела само, за да имате правото да ми разказвате за своите нещастия.
* Винаги да оставаш неудовлетворен - в това е същността на творчеството.
* Аз не знам дали съществува Бог, но неговата репутация би била по-добра, ако той не съществува.
* В очите се отразява душата. В езика се отразява обществото...
* Такива хора, като мен ме правят мизантроп.
* Любовта прилича на пясъчен часовник, изпълнен със сърце и опустошен разсъдък.
* Бог успешно е създал природата, но с човек е претърпял фиаско.
* Фразата е филтър на мисълта.
* Хората биха видели много красиви неща около себе си, ако не бяха толкова зли.
* Всяко утро при събуждането ти си длъжен да кажеш: Аз виждам, аз чувам, аз се движа, аз не страдам! Благодаря! Живота е прекрасен!
* Безразлични сме към чуждото нещастие, ако то не ни доставя удоволствие.
* Да бъдеш искрен означава преднамерено да настъпвате другите по краката.
* Да бъдеш скромен е такъв вид гордост, която по-малко дразни околните.
* Нищо не е завършено за този, който е жив.
* Щастието е най-краткото от всички впечатления.
* Приятел е този, който всеки път, когато се нуждаеш от него, сам се досеща за това.
* Животът. Разбирам го все по-малко и по-малко и го обичам все повече и повече.
* Да бъдеш щастлив означава да внушаваш на другите завист. А винаги ще има човек, който ще ни завижда. Главното е да разберете, кой е той.
* Човек който му е провървяло е човек, който е правил това, което другите само са искали да направят.
* Ако трябва да построят дом на щастието, най-голямата място за стая трябва да се отдели на чакалнята.
* Има места и времена, когато човек се оказва толкова сам, че е способен да прегърне целият свят.
* Ако не в парите е щастието, то дайте ги на съседа.
* Сянката живее само при светлина.
* Малко омраза изчиства доброто.
* По-трудно е да бъдеш в течение на седмица порядъчен човек, отколкото герой в течение на петнадесет минути.
* За мързеливостта ни ние се наказваме не само от нашите неуспехи, но и успехите на другите.
* Ах, ако имах секретар за сънища! Какви забележителни неща би записал!
* Счупеният порцелан живее по-дълго от цял порцелан.
* Пийте всяка сутрин на чаша слънце и яжте парче ръж.
* Педант е този, който страда от разстройство на ума.
* Всяка наша критика се свежда до упрек към ближния за това, че той не притежава достойнства, които ние си преписваме.
* Животът е кутия, пълна с пробождащи и режещи инструменти. Всеки час ние обезобразяваме ръцете си до кръв.
* Във всяка жена живее свекърва.
* Идеалът на спокойствието олицетворява седяща котка.
* Бих искал да бъда човек на една мечта.
* На земята няма рай. Това са само парчета разпръснати по света.
* Ясният стил е вежливостта на литератора.
* Това, което той знае, знае добре, но той не знае нищо.
* Всички знаят, че егоизмът има граници, че има минути, когато го отхвърляме.
* Когато ми казват, че съм талантлив, не е нужно да ми го повтарят: разбирам от първият път.
* На моят мозък му трябва да мечтае не по-малко от два часа - тогава мога да го накарам да работи в течение на петнадесет минути.
* Не разчитайте особено на обществото в смисъл на реформи: постарайте се да реформирате самите себе си.
* Опитът е полезен подарък, който никога не се използва.
* Щастието, което преписваме на другите, допълнително задълбочава копнежа в мисълта, че изобщо не сме щастливи.
* Не златен век, а век на златото.
* Жената трябва да живее само един сезон от съществуващите четири, като цвете. Тя отново да се появява всяка година.
* Смъртта е благотворна - тя ни избавя от мисълта за смърт.
* Ех, колко е добър този бог: открил ни е такива пространства, а не ни е дал крила!
* Посъветвах го всеки ден да чете злополучната хроника, за да оцени своето благополучие.
* Какво е нашата фантазия в сравнение с фантазията на дете, което мисли да построи железопътна линия от аспержи!
* В течение на целият ден дървото съхранява в клоните си малка нощ.
* Вие препродавате за три хиляди франка това, което самите вие сте купили за петдесет, и говорите работа си е работа. Но не! Кражбата си е кражба.
* Живота може да си позволи разкоша да се освободи от логика, литературата никога.
* Когато става въпрос за щастието всичко е важно.
* Когато мисля за всички тези книги, които са ми останали да прочета, аз се считам за щастливец.
* Свободомислещ. Достатъчно е просто мислещ.
* Мигрена. Това е точно това, което Исус Христос е нарекъл трънен венец.
* Обичам сам да си създавам неприятности.
* Книга, която искате да преживеете веднага.
* Малко е просто да мислиш: трябва да мислиш за нещо определено.
* Свободен - да, ти си свободен, както и аз; равен на мен - да, но брат - това е съвсем друг въпрос.
* Въображението ми има очи на гърба ми. Представям си само миналото.
* Да пишеш за свой приятел, означава, да се скараш с него завинаги.
* Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имате, за да говорите за него.
* Ние непрестанно и настойчиво проявяваме своите пороци и все така успяваме да презираме всички ближни.
* Аз обичам хората повече или по малко в зависимост от това, много или малко материал ми дават за писане в бележниците.
* За да преуспеете, трябва да творите подлости и шедьоври. За кое от двете сте по-способни?
* Не е ли все едно, какво правя. Попитайте ме, какво мисля!
* Болестите ни привикват към смърт. Дайте ми добра мигрена и аз ще се самоубия.
* Щастието не прави човек добър. Такова заключение правиш по повод на чуждото щастие.
* Да се справяш с малки количества пари също е талант.
* Не желая да знам, какво може да мисли за талантливите хора човек, който не притежава талант.
* Романтиците са хора, които никога не са виждали обратната страна на нещата.
* Даже най-добрият от нас има на съвестта си няколко малки убийства.
* Възможно е вдъхновението да е радостта, която изпитваме при писането: то съвсем не предшества тази радост.
* Страхът ни кара да заобичаме трудът, в който е целият живот.
* И главното: никога не бъркай мъка със скука.
* Все повече и повече стават егоистите: нищо не можеш да направиш.
* Само ако знаехте, колко добре се чувствам в самота, в какви добри отношения съм със себе си.
* Обичам те, като фраза, която съм измислил в съня си и събуждайки се, не мога да си спомня.
* Съвсем не искам да знам за множество неща: искам да знам само това, което обичам.
* Критиците са достойни за снизхождение - те през цялото време говорят за другите, а за самите тях никой не говори.
* Критикът е ботаник. А аз съм градинар.
* Ние сме недостатъчно глупави.
* Уморен съм, защото мога само да обичам. И имам нужда да почитам някого.
* Нито една лоша мисъл не може да устои пред красивите стихове.
* Животът е кратък, но колко дълго време е от раждането до смърта.
* Има приятели. Няма истински приятели.
* На всеки е приятно да слуша, когато го хвалят за нещо.
* За вас не бих отишъл даже на края на света.
* Не се безпокойте! Никога няма да забравя услугата, която съм ви оказал.
* Той ме свали с ударите на своите комплименти.
* Имено в градът, в истинският град пишеш своите най-вдъхновени страници за селото.
* Колко дълъг е животът през зимата.
* Вятър, който умее да прелиства страниците, но не умее да чете.
* Птицата не чувства болка, когато и подрязват крилете, но тя не може вече да лети.
* Патицата - това е домашен пингвин.
 
[[Категория:Хора|Ренар, Жюл]]