Стефан Данаилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 6:
}}
'''[[w:Стефан Данаилов|Стефан Ламбов Данаилов]]''' (1942-2019) е емблематичен български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), дългогодишен народен представител, политик от БКП/БСП (1975-2019), министър на културата от 16 август 2005 до 27 юли 2009 г.
{{цитат|В живота винаги ще има някой, който ще иска да се смачка, но много повече хора ще срещнеш, които ще ти подадат ръка. Запомни от мен - всички сме грешни, но достойните хора ходят изправени.||„Романът на моя живот“}}
Ред 83:
{{цитат|Дълго отсъствах от партийната игра заради провала на правителството на Жан Виденов. Бях дълбоко разочарован.}}
{{цитат|90-те бяха мътни години. Мутри, пари в сакове... Голямо пребоядисване падна сред бившите комунисти. По едно време не се знаеше кой е кой. И аз се обърках. Отказах се от активната политика, но не и от партията. Защото съм последователен и лоялен човек, не обичам лъжата.}}
{{цитат|Повярвах в градивната промяна за кратко, когато дойде на власт екипът на Жан Виденов. Казах си: ,,Млади хора са, ще променят посоката!". Много помагах в тяхната кампания, обикалях като луд из България, надявах се... Все още не бях опознал клопките на властта. Имах илюзии.}}
{{цитат|Усетих, че потъваме, когато през 1996 г. беше издигната кандидатурата на Георги Пирински за президент на България. В НДК имаше голяма среща с него, беше поканена и творческата интелигенция. В кулоарите за първи път чух, че в страната няма жито. Приличаше на клопка, прибират житото и това е... Отидох при премиера. Бяхме на ,,ти", уважаваше ме заради безкористната ми помощ в неговата кампания и в тази на Краси Премянов, шефа на парламентарната група на БСП. Попитах директно, без заобикалки: ,,Жан, вярно ли е това с житото?". Той отговори: ,,Вярно е, нямаме с какво да го купим." Така и не разбрах кой му скрои номера. После дойде сривът на банковата система, инфлацията, хората загубиха много пари и имоти. И аз се опарих. Отдръпнах се, но не си и помислих, че мога да напусна партията.}}
{{цитат|Факт е, че има всякакви кретени в партийните структури, но там членуват и свестни хора. От опит знам, че партията може без всеки. Животът - също. Дори да си най-големият артист, един ден си отиваш. Идват други и те забравят.}}
{{цитат|Покрай подготовката за филма ,,Рекет" бях в Италия, когато стана първата промяна в кабинета на Жан Виденов. Издирваха ме с покана да стана министър на културата. А аз се криех. Бях сигурен, че няма да издържим.}}
{{цитат|Не бях от хората, които се месеха в работата на политиците и ходеха да дават съвети на ,,Позитано". Не че ми беше безразлично. Но започвах да свиквам със скандалите, нищо не можеше да ме изненада.}}
{{цитат|Не ми беше приятен начинът, по който СДС дойде на власт след уличните бунтове през 1997-а, но през първата година от управлението на сините някои сфери в държавата се стабилизираха.}}
{{цитат|Днес все по-често си задавам въпроси. Познавам много хора от т.нар. граждански обединения и се питам: Какви са те? Какво търсят? Вероятно и в бъдеще мнозина ще се стремят към властта по всякакви начини. Но дали ще има полза за хората по улиците?}}
| |||