Стефан Данаилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 74:
{{цитат|Сещам се за историческия момент с репликата на президента Петър Младенов за танковете и последвалите събития. Като депутат тогава бях в парламента. Народът се трупаше пред сградата, а аз все още възприемах всичко на шега. Не можех да повярвам, че ще се стигне до сблъсъци. Дори се обадих от един стационарен телефон на Мери: ,,Донеси пушката, че тук става голям майтап!". Един познат от УБО мина и ме предупреди: ,,Ламбе, работите са много сериозни!". Помислих си: ,,Егати, дотам ли се докарахме...". В това време Младенов казал: ,,Най-добре е танковете да дойдат". Ние бяхме в заседание. Нешка Робева стана и се обърна към всички: ,,Занимавате се със щуротии, а вижте какво става навън!"}} - ,,Романът на моя живот"
{{цитат|Участвал съм в овладяването на доста кризисни ситуации в партията. Една от тях беше в началото на 90-те. Връщах се от Берлин, там снимах филм. Велислава Дърева и Анжел Вагенщайн ме чакаха на летището. Помолиха ме: ,,Ела да успокоим топката, защото в партията има напрежение, ще стане страшно!". Спорът беше за петолъчката над Партийния дом. Тогава не бях фактор в партията, а просто редови член. Задълженията ми на партиен секретар приключиха след едно бурно събрание в Народния театър, на което колегите щяха да ме разкъсат. За съжаление се разделихме на сини и червени. Всички се нахвърлиха върху мен, дори близките приятели и хората, на които помагах през годините. Единствено младите актьори ме подкрепиха. Евелина Борисова ми подаде бележка от тяхно име, на която пишеше: ,,Ламбо, ние сме с теб!". Болезнено го преживях. Трябва да отбележа, че преди 10-ти ноември 1989 г. никога не съм се занимавал с идеологическа работа, бях по-скоро профсъюзен деятел. Като партиен секретар решавах проблемите на актьорите и работещите в Народния театър - уреждах апартаменти, коли, карти за почивка, заеми, лечение... Когато можех, помагах и на други колеги от съсловието. Дърева и Вагенщайн настояваха спешно да отида на форума на партията, който се провеждаше в зала ,,София" на Партийния дом. Съгласих се. Салонът се пукаше по шевовете. Когато ми дадоха думата, обясних, че не нося в сърцето си петолъчката от върха на сградата. Че тя може би е била в сърцето на баща ми, на другарите, които днес ги няма, но не и в моето. Според мен трябваше да се освободим от нея като символ на миналото, за да започнем начисто и да създадем нормално общество. Доста радикално изказване беше - играх вабанк, но свърши работа. Махнаха петолъчката. Кой знае до какви сблъсъци можеше да се стигне, ако се бяхме заинатили!}}
| |||