Елин Пелин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м подреждане на цитатите по азбучен ред
Ред 8:
'''[[w:Елин Пелин|Елин Пелин]]''' ([[w:1877|1877]] - [[w:1949|1949]]), с рождено име '''Димитър Иванов Стоянов''', е български писател, академик.
 
{{цитат|Аз се мъчих само да бъда правдив и да пиша за това, което добре познавам. Пишех за нашето село, защото ми е най-познато, защото от дете съм израсъл в него. Аз пишех за живота и за живите хора, и не можех да премълча техните страдания и неволи.|||}}
{{цитат|Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.|||}}
{{цитат|Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.||„Пророк“|}}
{{цитат|Ако съдим по литературата, която е най-яркият израз на съвременното състояние на човешката душа, бихме дошли до заключение, че тая душа е твърде болна и твърде немощна и суха. Защото от няколко години насам не се вижда блясъкът на нито един гений, който да посочи път, да стопли, да повика и поведе, който да даде утеха, радост и успокоение. Страшните спекулантни крясъци, гримасите, лъжите на много таланти, отчаяни от пустотата на времето, погълнати всецяло от тая пустота, само дразнят, бодат, затъпяват и още повече обезкуражават.|||}}
{{цитат|Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.|||}}
{{цитат|Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.|||}}
{{цитат|Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.||„Пророк“|}}
{{цитат|Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова...да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.||„Косачи“|}}
{{цитат|Идеята на разказа расте като дръвчето. Тя има корен, стебло и връх. Когато се пресажда, не трябва да се забива с върха надолу.|||}}
{{цитат|Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри.|||}}
{{цитат|Литературата и изкуствата - това е, което характеризира и говори за духовната култура на един народ и сочи степента на неговото развитие, силата на неговия гений.|||}}
{{цитат|Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.||„Гераците“|}}
{{цитат|Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога.|||}}
{{цитат|Малкият разказ не търпи възвишен тон.|||}}
{{цитат|Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.|||}}
{{цитат|Най-хубавите разкази са ненаписани.|||}}
{{цитат|Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.|||}}
{{цитат|Невидени очи скоро се забравят.||„Косачи“|}}
{{цитат|От вихрената бързина, от бясното движение мозъкът - огненото вещество в нашите глави - полека-лека изстива със затвърдяла кора, както земята от бързото въртение се е покрила със суха изстинала повърхност. През тая застинала част на мозъчното вещество едва ли може да премине и докосне центъра нежното дихание на поезията. Той ще усеща само чука, длетето, удара на машината и топлината на физическите дяволски лъчи.|||}}
{{цитат|Писателят се ражда с прочетените книжки.|||}}
{{цитат|Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.|||}}
 
{{цитат|Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова...да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.||„Косачи“|}}
 
{{цитат|Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога.|||}}
 
{{цитат|Аз се мъчих само да бъда правдив и да пиша за това, което добре познавам. Пишех за нашето село, защото ми е най-познато, защото от дете съм израсъл в него. Аз пишех за живота и за живите хора, и не можех да премълча техните страдания и неволи.|||}}
{{цитат|Идеята на разказа расте като дръвчето. Тя има корен, стебло и връх. Когато се пресажда, не трябва да се забива с върха надолу.|||}}
{{цитат|Малкият разказ не търпи възвишен тон.|||}}
{{цитат|Най-хубавите разкази са ненаписани.|||}}
{{цитат|Литературата и изкуствата - това е, което характеризира и говори за духовната култура на един народ и сочи степента на неговото развитие, силата на неговия гений.|||}}
{{цитат|Ако съдим по литературата, която е най-яркият израз на съвременното състояние на човешката душа, бихме дошли до заключение, че тая душа е твърде болна и твърде немощна и суха. Защото от няколко години насам не се вижда блясъкът на нито един гений, който да посочи път, да стопли, да повика и поведе, който да даде утеха, радост и успокоение. Страшните спекулантни крясъци, гримасите, лъжите на много таланти, отчаяни от пустотата на времето, погълнати всецяло от тая пустота, само дразнят, бодат, затъпяват и още повече обезкуражават.|||}}
{{цитат|От вихрената бързина, от бясното движение мозъкът - огненото вещество в нашите глави - полека-лека изстива със затвърдяла кора, както земята от бързото въртение се е покрила със суха изстинала повърхност. През тая застинала част на мозъчното вещество едва ли може да премине и докосне центъра нежното дихание на поезията. Той ще усеща само чука, длетето, удара на машината и топлината на физическите дяволски лъчи.|||}}