Блага Димитрова: Разлика между версии

* ''Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.''

: ''Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.''

: ''Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.''

: ''Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.''

: ''Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.''

: ''Скорост, скорост към нищото, опустошителна като суховей.''

: ''Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.''

: ''Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.''

: ''Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.''

: ''И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.''

* ''Без да желаеш, убиваш някого някъде.''

: ''Без да подозираш отнемаш нечие дихание.''

: ''Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед.''

* ''Благоразумният и добронравен ред на "живот за пример" прогонва халосника Случай. Нехайникът обича неутъпкани пътеки, открити за шибаниците на разнопосочни ветрове и дъждове. Обича ръбове, надвесени над пропасти, недопустими отклонения, безразсъдни скокове, изобщо всичко онова, което порядъчните еснафи наричат "объркан живот".''

: ''Обича той от нищо да прави всичко. От локва – небосвод, от примка на обесен – хоризонт. А всъщност, знаеш ли го какво обича?''

: ''Фантастът Случай е като [[дете]] – бяга от плъховете.''

: ''Затворете се в къщи, свийте се в охлювната си черупка, станете пепеляви, кротки , плахи и никога нищо ярко и разтърсващо няма да ви се случи. Или почти нищо.''

: ''Живот без задъханото присъствие на Случая е мътвило. Самото предусещане, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня гребен на планината, зад оня дънер – това придава на дните тръпчивия жизнен сок. Да си нащрек: нещо ти предстои! Това е може би истинско съществуване.''

* ''— Защо не си намери едно кротко момиче да бъде сянка на твоята сянка?''

: ''— Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.''

: ''— Аз съм много слаба. Опърничавостта ми е броня, за да скрия [[слабост]]та си. В мига, в който сложа глава на рамото ти, ще се разтопя като снежинка.''

: ''— Може би тъкмо това ме е спирало. Винаги по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го превръща в свое повторение. А човек не може да бъде влюбен в собственото си отражение. И отново започва да търси силния партньор.''''

* ''Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.''''

* ''Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко.''''

* ''…Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща…''''

* ''Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.''''

* ''Ние сме онова, което прави от нас [[любов]]та.''

: ''Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная!''

: ''Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти!''

: ''Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная!''

: ''Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.''

: ''Ние сме, когато станем своята противоположност.''

: ''Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.''

* ''— Какво искаш да ме попиташ, а не смееш? Отдавна в тебе напира един въпрос. Прошепни ми го в ухото.''

: ''— Защо се грижиш за мене? Остави ме да си боледувам!''

: ''— Не разбираш ли защо? Той заравя устни в косите ? .''

: ''— От благодарност?''

: ''— Не бих те обидил с благодарност.''

: ''— А за какво?''

: ''— Мое малко, глупаво момиче!''

: ''— Аз съм по-стара от тебе.''

: ''Как тревожно е да си жена.''

: ''Красота и усмивка да бъдеш''

: ''сред всекидневния сив кръговрат''

: ''вярност – срещу изменчивия вятър,''

: ''нежност – в загрубелия свят.''

: ''От безбройните пътища земни''

: ''най-рискования да избереш –''

: ''безразсъдния път на сърцето. . .''

: ''и докрай да го извървиш.''

: ''Твоя единствена радост да бъде''

: ''радост да даваш… Да бъдеш в нощта''

: ''светло прозорче, което чака,''

: ''първа стъпка, разбудила утрото.''

: ''Ти, слаборъката, да подкрепиш''

: ''силата на ръката корава.''

: ''И непростимото да простиш,''

: ''и да градиш живот от отломки.''

: ''Отговорност е да си жена.''