Хенри Милър: Разлика между версии

 

* ''"Обичам всичко, което тече", е казал за нашето време великият слепец Милтън. За него мислех тази сутрин, когато отворих очи с яростно-радостен вик: мислех за неговите реки и дървета и за света на мрака, който той изследва. Да, аз също обичам всичко течащо: реки, канали, лава, сперма, кръв, жлъч, думи, изречения. Обичам изтичащата от матката околоплодна течност. Обичам бъбрека с неговите болезнени камъни, с неговия пясък и какво ли не още, обичам струящата топла урина и неспирното триперно течение, обичам леещите се като дизентерия истерични думи и изречения, които отразяват всичките противни образи на душата, обичам големите реки, като Амазонка и Ориноко, където луди мъже от типа на Моравагин плават в открита лодка през мечти и легенди и се давят в задънените устия на реката. Обичам всичко течащо, даже менструалното течение, което отнася неплодовитото семе. Обичам ръкописите, дори и свещените, пък били те своенравни, езотерични, многообразни или едностранчиви. Обичам всичко течащо, всичко, което съдържа време и хармония и ни връща към началото на безкрая: ожесточението на пророците, екстатичното сквернословие, мъдростта на фанатика, разтегливата молитва на свещеника, изречените от проститутката мръсотии, отплуващата в канавката плюнка, млякото от гърдата и изтичащия от утробата горчив мед, всичко, което е течно, може да бъде втечнено, разтопено и разтворено, всичката гной и мръсотия, която при изтичането се пречиства, губи своето чувство за произход, затваря чудесната верига към разпадането и смъртта. Неистовото кръвосмесително желание на човека е да продължава да тече единен с времето, да обединява възвишения образ на отвъдното с настоящия свят, с настоящото време. Нелепо, самоубийствено желание, обезсилено от думите и парализирано от мисълта.''

 

 

* ''Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени.''

 

 

* ''Нямам пари, нямам средства за прехрана, нямам [[надежди]]. Аз съм най-щастливият човек на земята. Преди година, преди шест месеца, смятах, че съм творец. Сега въобще не мисля за това. Аз действително съм творец. Вече нямам нищо общо с литературата. Не останаха книги за писане, слава Богу. А тази? Това не е литературно произведение, а клевета, злословие, сквернодумство. Не е книга в нормалния смисъл на думата. Не, това е едно непресекващо оскърбление, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете''

 

 

* ''Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.''

 

 

* ''[[Човек]], който никога не е бил измъчван от невроза, не може да има реална представа за [[страдание]]то.''

 

 

* ''Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже [[слаб]]ият роман изисква стол за сядане и [[самота|уединение]].''

 

 

* ''Жермен си бе курва по рождение. Тя бе напълно доволна от своята роля и даже тази роля й харесваше. (...) Но главното бе мъжът. [[Мъж]]! За това жадуваше тя. Мъж и между краката му да има нещо, което да я гъделичка, да я кара да се гърчи в екстаз, да я кара да награби с две ръце рунтавата путка и да я търка радостно, самохвално, гордо, с [[чувство]] за близост, с чувство за живот. Това бе единственото място, в което тя усещаше някакъв [[живот]] – там долу, където се хващаше с двете ръце.''

 

 

* ''Жермен схващаше правилно нещата: тя беше ограничена и похотлива, влагаше сърце и [[душа]] в [[работа]]та си. Беше напълно завършена курва – и това бе нейното [[достойнство]].''

 

 

* ''Би трябвало да съм [[богат]] и да имам секретарка, на която да диктувам в движение, защото най-интересните [[мисли]] винаги ми идват, когато съм далеч от пишещата машина.''

 

 

* ''[[Думи]]те са [[самота]]. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.''

 

 

* ''Ти не знаеш колко апетитна е омърсената жена, как разцъфва жената от смяната на спермата!''

 

 

* ''Смисълът на [[изкуство]]то е в това да стигаш до [[край]]. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол.''