|
* „Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях.“
* „Не аз се ожених по сметка за [[Людмила Живкова]], а тя за мен, за да получи софийско жителство — нали баща й е от Правец.“
* „Оставете ме на мира, защото жена ми е много бременна.“
* „Реферите трябва да ги извеждаме с бронeтранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени.“ - за мерките, които трябва да бъдат взети, за да се опазят съдиите след мач; март 2004
* Какво има да си говоря с тоя мистър Пардю!? Пръдлю! (Става въпрос за американския посланник Джеймс Пардю) [https://www.vbox7.com/play:57b3b9d3]
* Сега свалям Гадже, вие с какво ме занимавате, бе!? Ама вие сте много досадни! Това на жена ми не го казвайте! [https://www.vbox7.com/play:e50f20c5df]<br />
* „Единственото място, където нещата не куцат, е футболният съюз. Някои футболисти куцат, но не и БФС.“; март 2004
{{Уикипедия|Иван Славков}}
== За него ==
: ''Българите не сме аборигени. Нашата държава е световна. Българките са най-красивите жени. И най-преданите. Ние, мъжете на България, сме едни от най-силните. Нашата земя е райски кът. Поради което световните господари искат да ни лапнат. Няма друг народ, който да е оцелял петстотин години под робство. Империя, която не се съобразява с тези наши качества – рухва. Светът ще загине не от социализъм, а от липса на такъв. А предателството не е само у нас, то е предизвикано от общия вселенски страх.''
: ''Иване, братко. Позволи ми да ти посветя тези думи за твоята седемдесетгодишнина. Ти винаги си воювал за България, особено през последните двадесет години на реставрация на назначен капитализъм, по пътя към „Пер Лашез”, в луксозен концлагер, и постъпателен геноцид. През това време аз бях хамалин и просяк, останах само просяк. Моите телевизионни директори се казват Леда Милева, Павел Писарев, инженер Иван Славков. Има неща, които ти не знаеш за мен, и други, които аз не знам за теб. Дойдох между вас от бетоновите възли, изкопите, мините, корабите и океана. Когато прочетох „Неосветените дворове” на Радичков, избягах от траулера. Споделих в „Работническо дело” с теб, че искам да стана писател, а ти ми отвърна:''
: ''- За тези упражнения се иска среда!''
: ''В този момент влезе Леда Милева, тогава заместник на Павел Писарев, и ти веднага реагира както във водната топка, бърз и точен:''
: ''- Павле, моля те, вземи Тодор в телевизията, да каже бива ли, та да дойда и аз.''
: ''Това е стилът на Иван Славков – директор на Българска телевизия, която прие от Павел Писарев като полк и я направи дивизия. Ване, оценката за твоята работа е общонародна. Ти не спря нито едно предаване, не пропусна нито една идея, която ти предлагаха. Бялата яхта на „Сан Стефано” плаваше успешно в морето на общественото мнение с помощта на твоя старпом – Христо Цачев, секънд мейд – Александър Бешков, помполита Иво Гановски, твоите навигатори и механиците Бонзо, Колича и Бронзола, режисьорите Асен Траянов, Благо Стратев, Роксена Кирчева, Орфей Цоков и разбира се, тв генерала Хачо и висшите офицери Янчо, Петко, Кево, Гарелов, Методи, Васа Ганчева. Подканям всички живи да вдигнем тост за твоя рожден ден и да опразним до дъно питието живот...''
: ''Иване, ти напомни на новите господари, че нашият народ притежава кинжала на търпението и трябва да се съобразяват с него. За теб може да се напише роман. И не само за теб. Има и други забележителни българи по наше време, които бяха твои приятели – Богомил Райнов, Васил Попов, Павел Вежинов, Светлин Русев, Георги Йорданов, Боян Радев, Димитър Иванов, Захари Иванов, Юли Абаджиев, Иван Вуцов, Янко Чолаков, Янаки Рафаилов и Гец, вашия треньор по водна топка. Плеяда личности от всички среди и жанрове... Бай Мито от Етрополе се обърна към теб за нафтова печка, когато го прие в кабинета си, веднага вдигна телефона на Караманев:''
: ''- Иди да си вземеш печката от ЦУМ!''
: ''Старецът навсякъде разказваше после...''
: ''Георги Масларски ти предложи да се направи иглу в Родопите и от него да води предавания, като заснеме и балерина.''
: ''- Действай! – каза ти. – Но балерината да бъде черна, да се откроява на белия фон.''
: ''Екзотичните предавания на Тодор Пасков по морета и океани, под вода и над вода, стигнаха до телевизионен отбор по подводен риболов, под твоето ръководство, Ване, стигнахме трето място в републиката. Ти не спря нито една пиеса от стотиците, които направихме в Телевизионния театър под палката на знаменития Тонич и неговите помощници: Галя, Димитър, Неда, Магда, двете Бистри, Виолета, Златка, Искра и моя милост. Златен фонд! Още не съм гледал през последните двадесет години сериозно драматично произведение по някоя телевизия. Наскоро попитах действащ телевизионер нещо за стотиците пиеси дето останаха, а той ми отвърна: „Не знам!”''
: ''Това е безвремие, в което се люлея от вълна на вълна със спасителния пояс от вас, приятели мои, спасителен пояс – благодарност. Но виждам, че и вашите лодки нямат вече улов, така че финалът е ясен.''
: ''Иване, прости ми за маринистичните дивотии, чувствам се като изхвърлен кашалот на пясъка...''
: ''Нашият народ все повече оценява високо епохата на [[Тодор Живков]]. От теб знам за вашите разговори, но нямам право да ги оповестявам. Имах честта да присъствам на една среща в Бояна, с интелигенцията. Живков закъсня, а Людмила и ти бяхте представени на участниците от целия свят. Бил съм на десетки срещи с него, като работник, моряк спортист и писател. Когато четеше написани речи, Живков правеше сарми, а това впоследствие предизвикваше вицове по негов адрес. Към тях пък той се отнасяше като Де Гол – с хумор и дори някои сам разказваше. Но когато говореше спонтанно, от словото му бликаше енергия, жизнена практика и факти. Той беше в кръвообращението на нацията, от моряка строител Карауланов до писателя класик Емилиян Станев. За мен Живков си остава най-големият български държавник, водач с много качества, които нашият приятел от „Зора” Минчо Минчев определя така: „Живков владееше стъпките на лисицата и скокът на лъва”. Но той не убиваше. Прегрешилите отстраняваше, колкото и да са способни, с думите: „Всичко имате, защо откраднахте от труда на народа?” Такъв бе случаят с Георги Найденов и капитан Вълчанов, комисиони от сделки, което за света на капитала е нормално...''
: ''Отново се връщам към вечерта в Бояна. Живков влетя като мусон в голямата зала, по риза, с къси ръкави, поднесе оригинално извинение към писатели, художници, композитори, балерини, певци, артисти, архитекти и журналисти от цял свят. Прегърна теб и Людмила, и това беше жест към всички нас в залата. После произнесе блестяща реч, превеждана синхронно и прекъсвана от аплодисменти. „Аз идвам направо от маневрите на Варшавския договор...” Последваха думи за силата и огневата мощ на танковете, самолетите, ракетите, бойците и командирите, сдружените армии и значението на СИВ и Варшавския договор. Тогава чух, че нашата икономика е на осемнадесето място в света, славата на нашата безплатна медицина, образование – световно, достъпен курорт за всички, нулева безработица.''
: ''За медицинската помощ мога да потвърдя от личен опит и с това, че още съм жив. Като работник паднах от третия етаж, срина се плочата, която разбивах и ме потроши. И разкъса артерия тибиалис антериор. На двадесетата минута бях в „Пирогов”. Операции, гипсово корито, отново операции, месеци, грижи от санитарката Цецка до професорите Бойчев и Луканов, а бях само един обикновен работник! В голяма зала бяхме тридесет легла. От един оперен певец до циганчето Седефчо. На капитан Калчев от КАТ му присадиха прерязания крак над глезена... Ако сега се случеше с мен това, просто умирам. Народът работеше яко и живееше добре. Като арматурист получавах два пъти повече от моя директор, но бачкахме от изгрев до залез, и ако изпълнехме предсрочно плана, последните дни от месеца гмуркахме в морето...''
: ''Иване, братко, нашият живот беше предаден от паразитната номенклатура, начело с човека с белега и пияния мужик! От глупост, от алчност, но беше подло. Ти и аз не го предадохме, ти, принцът, и аз, просякът, сега само просяк през последните двайсет години... дори по Великден не намерих парче козунак. Когато крача в планината, минавам край замъците на богаташите, оградени от желязо и бетон, с мощни ротвайлери и безмълвни питбули, свирепо налитащи каракачанки и захапващи букви „Минаването забранено. Частен имот!”. Пред един такъв замък спря джип. Татуиран левент изсипа буркани консервирана сьомга и викна по мобифона: „Ела да ги прибереш за кучетата”. Посегнах към един буркан, а мускулното чудовище викна: „Чупката, старец, не пипай!” Смазаният ми гняв ме хвърли в миналото, когато аз и моите ученици създавахме културизма. Ти вдигаше тогава 140 кила, можех ли да предположа, че оня мечтателен стремеж за сила и здраве, заради който бачках принудително в тухларната, ще се превърне в школа за трепачи и убийци? Та те и теб те наръфаха, че и международно дори, нали помниш какво стана през 2005 г.?!''
: ''А ние с тебе и с нашите приятели мечтаехме за Америка, но тя дойде при нас с цялата си проказа, не с Линкълн, Вашингтон, Джеферсън, Франклин, Торо, Рузвелт, Карсън Маккълърс, Мелвил, По, Уитмън, Джон Браун, идейния прадядо на Барак Обама, който беше обесен, защото пожелал да няма вече робство. Обявиха го за терорист, а той всъщност беше новият Исус. Но Линкълн разпали искрата и освободи черните братя. За тия неща сме си говорили с тебе, с Христо, Сашо, с Минчо, Чавдар и Петев. Сега знаем, че днешните хора са забравили своята история и надуват фанфарите на смъртта в мелодията „мейк мъни”, или „онли Ю Ес Ей”. Те не водят света, а го плашат и стряскат в една перманентна световна война. Алчност и кръв се лее, но кънтят думите на великия Хемингуей: „Човек може да бъде убит, но не и победен!”''
: ''Иване, ти знаеш, че армията на Третия райх беше най-силната и пак я победиха. Сегашните платени армии пет пари не струват. Така е според мен и със скъпо платения спорт. Аз шейсет години вдигам щанги, когато слязох от подиума на седемдесет, имах 145 лег и тяга 200. Проведох своя експеримент върху себе си, следвайки принципа на великия педагог и треньор Павел Добрев: „Карай хората да правят само това, което ти лично си проверил”. Така е и при световния треньор Иван Абаджиев. Аз на себе си доказах, че човек, колкото и да спортува, не може да затъпее. И ти представям моите литературни упражнения, за които безспорно и ти носиш вина...''
: ''Поел жезъла от великия генерал Стойчев, ти ръководеше спорта с душата си. Твоята усмивка насърчаваше нашите олимпийски и световни шампиони, разбира се, и държавата даваше своята лепта, като за всичко друго. „Две Българии създаде нашият народ!” – вечно ще кънтят думите на Живков. А сега нищо не остана от тях.''
: ''„Всички сме равни, всеки носи частица от Бога”...''
: ''„Бог е любов” – пише на гроба на Дънов, този голям невестар, който ти, Ване, според мен надмина, и ако за теб може да се напише роман, то за жените, които са те обичали, може да се напишат сто. Но любовта облагородява, а ревността освирепява. Всъщност жените нас избират, те раждат и страдат, те усещат и мъжкото в нас.''
: ''Помниш ли, през август гмуркахме при Маслен нос, ловяхме с харпуни, облякохме неопрени... Беше на 15 август, моя рожден ден. Обикновено тук бродеха единаци гофузи, но ги нямаше, и започнахме с кефалите и платерините. Наблюдавах те как гмуркаше и прострелваше рибите... И си мислех, когато един мъж го бива в едно, във всичко го бива. Сигурно и Симона си го е мислила, кой знае... Влязохме в скутера като коледни елхи – окичени с кефали и платерини.''
: ''Тръгнахме за Приморско, имаше много твои гости, Иване, но най-важната беше огромна мечка, барабар с циганина, циганката и всичките им циганета. Целуна ти ръка, и ти й отвърн, помниш ли?!..''
: ''И ти, брате, страдаше от предателствата. Помниш ли, когато Луканов стана премиер, подгониха те за колекция оръжия, сина ти арестуваха, после го оправдаха. А ти излезе от ареста и всички те прегръщаха, беше на премиера на книга в НДК. И тогава те попитах кой ти сложи капана, а ти отвърна „Андрей”, кой Андрей - попитах пак, „Моят приятел Андрей” – отговори ми.''
: ''Но големият капан беше в Олимпийския комитет. Защото пръв направи забележка на новите господари, че трябва да уважават човешкото достойноство и да не притискат малките. В оригиналния си стил тогава ти определи най-мощния посланик с една метафора, защото служеше на корпоративния капитал и се намесваше в нашите вътрешни работи. А „наведените” управници и журналисти се възмутиха.''
: ''Ти, брате, зае позиция и срещу войната в Ирак. Беше и моя позиция, и на много други свестни хора. Начело с Минчо от „Зора” и Венци Начев говорехме срещу войната, но нямаше как да я спрем.''
: ''Имах един приятел, разузнавач. Ние със Зангадора го прехвърляхме зад граница под рибарско прикритие. Този герой умря в страшни болки. Преди да си замине, извика ме в Южния парк и ми каза: „На Иван му готвят капан. Предупреди го да е нащрек...”''
: ''Кодовото име на операцията било „Капан за принца”.''
: ''Хукнах да те търся, но новите ти приятели те баткосваха и плячкосваха каквото можеха. Коко Ексеров ми беше последната надежда да стигна до теб, но почина... Не можах да открия нито Христо, нито Сашо. Иване, прощавай, но тогава си рекох, че Принцът е изоставил своя брат просяка. Но не знаех твоите проблеми. На летището в София те изпратихме с легендарния лекоатлет Стоян Славков, ти беше спокоен и умен, дори се шегуваше - „Жалко, че не можах да взема милиона, да го харчим заедно”...''
: ''Иване, още много неща мога да разкажа, но да ти призная, няколко пъти минавах това писание, два пъти губих съзнание, давръндисах се, спомних си за нашия живот и успях да го завърша. Искам да ти възразя. На една сбирка ме покани и между многото истории, които разказах, ти се обърна и ми каза: „Тоше, никой на никого не е длъжен с нищо”.''
: ''Възразявам ти, Иване, аз съм ти длъжник, на тебе, на моите приятели, жените, на всички от телевизията тогава.''
: ''Как щях да постигна нещо без тези хора? Валя, Астор, ти, Ване, и аз – на масата! Това също ще го запомня. И да се пазите с Валя, има още много морета и гмуркания пред нас, дай Боже!''
: ''Принце, недей да забравяш, че ти си длъжен на хората. И затова се гмурна дълбоко, като на Маслен нос някога, и простреля онези, дето си мислеха, че ще победят България. Засега не успяха. Засега.''
: ''Талантът ти е огромен, Ване. Ти си човек от световна класа, теб те обичат по цял свят, и те помнят. Ти си българин, Ване и се гордеем с тебе.''
: ''Честит рожден ден, Иване. Нека още дълго да водиш безкрайния празник, наречен живот! –'' [http://www.novazora.net/2010/issue19/story_05.html Тодор Велчев – Тато "Нова Зора" - брой 19 - 11 май 2010 г.] [http://www.novazora.net/2010/issue19/story_05.html]
[[Категория:Хора|Славков, Иван]]
|
