Тодор Живков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
Цитати за него |
||
Ред 55:
{{цитат|Поговорихме си доста обстойно с др. Тодор Живков. За няколко минути ми даде такива основни установки за външната и вътрешната политика и всичко ми стана ясно. Не случайно др. Червенков се е спрял на него за секретар. Много пъргав ум. Веднага се ориентира и отговор ти дава“.||Георги Трайков, 1955|}}<ref>[http://www.comdos.bg/media/Nashite%20izdania/Destalinizacia/DESTANILIZACIA-NN-indd---A.pdf Десталинизация. Дилемата на едно противоречиво десетилетие, 1953-1964, Строго секретно специално съобщение за коментари на Двадесетия конгрес на КПСС, с. 433 АКРДОПБГДСРСБНА–М, ф. 1, оп. 1, а. е. 3756, л. 4-11. Оригинал. Машинопис]</ref>
* ''Вече над четвърт век оценките за него (Тодор Живков) и за социалистическото време са нееднозначни. Обаче клакьорите на управляващите ренегати ежедневно плюят и отричат постигнатото през 45- годишния период на съграждане. От моите 20-годишни контакти с него съм разбрал, че този човек нямаше никакви други интереси освен просперитета на държавата и добруването на народа. Не се лакомеше за нищо, не търсеше лукс и нямаше претенции за каквото и да било в личния живот. Умееше да води диалог както с обикновените хора, така и с държавници от цял свят. Често от ръководството на социалистическия лагер го изпращаха да решава международни въпроси, които те не можеха да решат. Често казваше, че Чаушеску, когато не му изнася на международни заседания, ставал и излизал. От СССР бяха му наложили да се срещне с Чаушеску и да го убеди съветски войски да минат през Румъния, понеже отказвал. Тодор Живков го поканил и се качили на прословутата яхта на Живков, на която беше се качвал само два пъти. Движели се откъм нашия бряг на Дунав. По време на преговорите Чаушеску демонстративно станал и напуснал. Живков иронично подхвърлил: „Оставете го, нека изпусне въздуха и ще се върне”. Така и станало, въпросът бил решен. Чаушеску не можел да избяга от яхтата, нито от хитрините на Живков. През 1985 г. седяхме и чакахме хеликоптера. Живков се вайкаше, че някои страни от соцлагера закъсват икономически – имат външни дългове. Аз несъобразително попитах: „Ами ние какъв борч имаме?” – „Нямаме нищо, имаме милиард и триста милиона долара задължения. Можем да ги изплатим със стоки за три дена. Нямаме интерес да ги плащаме, така както ти нямаш интерес да си изплатиш апартамента.” По-късно комисията по тези въпроси беше оглавена от Луканов, външния дълг нарасна до към 7 милиарда долара. Но пък арабски държави имаха дълг към нас, та почти се компенсираше. 1984 г. беше сушава. През месец юли се отбих при секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов. Той ровеше някакви книжа. Помайтапих се, че е станал архивар. „Сушава е годината, добили сме около 6 – 7 милиона тона зърно, та ще трябва да внесем жито. Благодарение на селската предвидливост на другаря Живков сме внесли пари в швейцарски банки. Уточнявам колко трябва да купим, докато е по-евтино.” След Десети ноември вероятно някой „демократ” е дочул за тези пари и дълго ги търсиха и приписваха като лични на Живков. Но не намериха негови лични пари. Големи са заслугите на Живков за просперитета на България. Но след 10 ноември 1989 г., когато напусна властта, го арестуваха, съдиха, гавриха се с него и продължават да се гаврят. Един от виновниците за това е Андрей Луканов. Помня с какво раболепие стоеше пред Живков. След 10 ноември той оглави комисията по деформацията в БКП. От Политбюро му възлагат да сондира мнение с държавните глави на Европа следва ли да съдят Живков. Всички са били категорични да не бъде съден. Луканов обаче скрива това от ръководството на партията и под натиска на лумпените, които викаха по улиците, Живков е арестуван и срещу него е заведено дело. След години Живков бе оправдан изцяло. Самият Луканов беше умен човек с примитивно мислене и много подлост. Големи морални и материални щети нанесе на България. Не е тайна, че през последните години Живков беше обърнал поглед и на запад. Интересуваше се от новите технологии и ги внасяхме и от Германия, и от Япония. Това пораждаше недоволство у някои съветски ръководители и най-вече у предателя Горбачов. Той спря помощите за България, разтури СИВ и икономиката ни рухна. Мястото на Живков ще определи бъдещето и историята, защото той е човек – епоха!'' – Христо Христов – Референта, Съгражданин и познат на Тодор Живков Източник: https://cherveno.bg/2018/09/04/%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2/
{{цитат|Тодор Живков го познавам добре. Той не е за този пост. На такъв пост се слага човек или добър организатор, или добър теоретик. Той не е нито едното нито другото. Виж в Италия Толиати не е масовик, но добър теоретик. Живков е поставен като посредствено лице, за да могат другите да го водят. Това е от полза само за Червенков.“||Манол Кушев, 1956|}}<ref>[http://www.comdos.bg/media/Nashite%20izdania/Destalinizacia/DESTANILIZACIA-NN-indd---A.pdf Десталинизация. Дилемата на едно противоречиво десетилетие, 1953-1964, Специално съобщение за изказвания в земеделски и други среди по вътрешните и международните събития, с. 440 АКРДОПБГДСРСБНА–М, ф. 1, оп. 8, а. е. 227, л. 20-27. Оригинал. Машинопис.]</ref>
| |||