Петер Алтенберг: Разлика между версии

{{цитат|Афоризмът, импресията или скицата при Алтенберг трябва да бъдат преценявани с цялата привидност на личното и с цялата лична привидност, дори като естетика, като реален и труден, изобщо като лишен от нежност проект за бъдеще. Това произведение с времето ще се промени издълбоко. Това, което днес усещаме в него като фалшива изящност, ще бъде свалено като маската на клоун, за да се стигне до истинската твърдостустойчивост; нюансите ще се изменят в точно познание, а позата ще се окаже пародийно предчувствие за истински жест.|Теодор Адорно||}}

{{цитат|Той е първият вестител на модерна Виена. В неговите етюди откриваме голямата ѝ обществена зрялост (едва ли не свръхзрялост)… откриваме лъчезарната ведрост, осенила фасадите на зданията, неотменната празничност на площадите – които сякаш непрестанно очакват нова процесия… и най-сетне – скръбния меланхолен шепот на нейните градини… В тези етюди всичко е не разказано, а всъщност само записано, запечатано съвършено точно, уловено сякаш с истинска непрестореност. Тези етюди крият неизразима първична красота. Виена неочаквано намери своя език: съграден сякаш наново от най-съкровените ѝ елементи; претворил една втора Виена, отразил я като в огледало – Виена, видяна като през витрина, голяма, бледабледнееща, бляскава!|Райнер Мария Рилке||}}

{{цитат|В тези малки истории се отразява целият му живот. И всяка стъпка, всяко движение, което описва, потвърждава истинността на неговите думи. Петер Алтенберг е гений на нищожнотонезначителното, чудат идеалист, който открива прелестите на света, пръснати сякаш като угарки в пепелниците на кафенето.|Франц Кафка||}}