Атанас Хранов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 51:
*''Вярата обединява всичко, тя е фундаментът – не големите дувари, не сградите, не материалното. Просто трябва да разберем, че времето не е пари, а щастие.''
:: „Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие“, интервю на Мария Луцова, в-к „Марица“, Пловдив, 14 октомври 2016
*''Няма как просто да минеш покрай картината и тя да ти въздейства. Трябва да се спреш срещу нея, да я погледнеш и да помислиш. Не е като музиката - искаш или не искаш, тя ти влияе. По тази причина аз не слушам музика, докато рисувам, особено когато съм в някакъв важен етап от работата си. Искам да е тихо, за да слушам себе си.''
*''Казват, че всеки художник рисува себе си. Това е напълно вярно. Не можеш да избягаш от това, което имаш в себе си като идея, наслагвания. Поводът за последната ми изложба между другото беше точно този. Казва се „Закуска в ателието“. Естествено, нямам предвид нито закуска, нито ателие. Това са метафори. Ателието не е физическото пространство, в което се намираме в момента, а онова, другото ателие, което нося със себе си. То е един духовен лабиринт, състоящ се от всички неща, които слагаш вътре и съхраняваш във времето. То определя твоя вътрешен свят и всичко, което излиза от теб.''
*''Не обичам и не участвам в никакви сдружения, пък било то и на художници. Отвътре ми идва да страня от тях. Не ми е в натурата. Предпочитам да правя нещата сам. Не че имам нещо против тези сдружения, напротив, много са добри и смислени, най-вече когато са на някаква принципна основа. Много е готино, приветствам ги, харесват ми, но аз няма да съм вътре, не знам защо. Нито съм си го обяснявал, нито искам да си го обяснявам. Вероятно е въпрос на светоглед и характер.''
*''Напълно достатъчно е да имаш самочувствие, когато застанеш срещу платното. Тогава ти трябва цялото самочувствие на този свят, за да нямаш респект и страх. Но извън това можеш да прехвърлиш границата много лесно, да вземеш да се приемеш на сериозно, а това никак не е добре. Истината е, че няма картина, която да промени света.''
*''Всъщност художниците са очите на другите хора. Ние се учим да гледаме повече от другите - това е нашата професия.''
*''Понякога съзнанието ни крои интересни клопки. Виждаш някъде - по телевизията, в музей, галерия, ходейки по улицата, някаква картина или образ, който ти харесва. Приемаш го като нещо хубаво и смислено. Минават няколко години, вече си го забравил отдавна, и нещо съвсем подобно ти изплува в съзнанието. И ти го нарисуваш с пълното съзнание, че то е твое.''
*''Идеите според мен витаят в някакъв ментален, духовен космос, до който търсещите хора имат достъп. Докосват се до него и взимат от тях. И така съвсем нормално и без никаква лоша мисъл една идея може да хрумне на няколко души по света, без те да имат никаква връзка помежду си.''
*''Едно от нещата, които са важни за мен, е, че се опитвам да рисувам доброто. Има много начини да нарисуваш грозното, лошото, злобата, омразата... Според мен обаче светът не е изтъкан само от страдания и нещастия. Добротата и красотата не са сладникави и повърхностни усещания. Те си имат своята дълбочина, сила. Имат и своята съпротива към злото.''
*''Страхът е най-чистият наркотик. Когато свикнеш с него, постоянно го търсиш. Знаете ли едно бушуващо море каква дивашка гледка е?! Направо ти спира сърцето. Не можеш да излезеш от киното и да кажеш - този филм не ми харесва.''
*''Да обичаш жена, е най-хубавото нещо. Пък дай боже да е взаимно - от това по-хубаво няма. Но и да не е, не е беда. Много хубаво не е на хубаво.''
:: „Атанас Хранов: Злото се рисува по-лесно от доброто“, интервю на Илияна Караланова, в-к „Марица“, Пловдив, 19 май 2018
== За него ==
| |||