Атанас Хранов: Разлика между версии

*''Пловдив е границата, където се сблъскват прагматичният подреден и богат Запад и другият – мистичният, объркан, дълбок и хаотичен Ориент. Сблъсъкът на тези два океана ни ражда нас. Ние сме по средата – нито от едните, нито другите. От известно време по понятни причини напираме да се дръпнем към по-цивилизованата, по-рафинираната и печеливша култура на Запада. Опитваме се да забравим лекичко откъде сме. Не трябва – кръвта ни не е синя, тя е гъста, червена, прекрасна. Аз се опитвам да се върна към тази пищност, към орнамента, към изобилието и в цвета, и във формата, така характерни за Ориента.''

*''Пластичното изкуство е игра на светлината и сянката. Когато се появят повече цветове, на скулптурата става малко неудобно. Използвам това противоречие съвсем целенасочено. Според мен, губейки се в цвета, пластиката неочаквано се появява. А цветът – завивайки покрай формата, изниква някъде другаде. Точно като онези необясними нишки, които ни свързват с двете култури на Изтока и на Запада.''

*''Човек разполага с някакво количество емоция, темперамент, дадени му свише. Същото важи и за въображението. Човек прави нещата по своя начин, със своя светоглед, със своето темпо. Убеден съм, че хората не виждат по еднакъв начин цветовете, не чуват еднакво звуците. Всеки си обитава своята вселена и оцелява в нея по силите си.''

*''Не мисля, че човек трябва да се съпротивлява безкрайно много на изкушението. Дори хич не ми се ще да устоявам. Предпочитам да му се отдам. Човек трябва да е достатъчно храбър, за да си позволи да бъде щастлив. Щастието също изисква доста храброст, точно както е в бедата и нещастието. Когато страдаш, трябва да намериш сила, за да продължиш. Когато си щастлив, трябва да съумееш да пребориш страха. Страх, че нещо ще се случи, че нещо ще го прекъсне. Най-сигурният начин да прогониш щастието е, като живееш в страх. Чувство, което сковава духа и не дава възможност на художника да твори. Затова предпочитам да бъда прелъстен, да живея в щастие.''