Уикицитат

Атанас Хранов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 40:
:: „20 въпроса: Атанас Хранов“, в-к „Капитал“, 24 април 2015
 
*''Пловдив е границата, където се сблъскват прагматичният подреден и богат Запад и другият – мистичният, объркан, дълбок и хаотичен Ориент. Сблъсъкът на тези два океана ни ражда нас. Ние сме по средата – нито от едните, нито другите. От известно време по понятни причини напираме да се дръпнем към по-цивилизованата, по-рафинираната и печеливша култура на Запада. Опитваме се да забравим лекичко откъде сме. Не трябва – кръвта ни не е синя, тя е гъста, червена, прекрасна. Аз се опитвам да се върна към тази пищност, към орнамента, към изобилието и в цвета, и във формата, така характерни за Ориента.''
*''Пластичното изкуство е игра на светлината и сянката. Когато се появят повече цветове, на скулптурата става малко неудобно. Използвам това противоречие съвсем целенасочено. Според мен, губейки се в цвета, пластиката неочаквано се появява. А цветът – завивайки покрай формата, изниква някъде другаде. Точно като онези необясними нишки, които ни свързват с двете култури на Изтока и на Запада.''
*''Не само аз пътешествам в света на любовта. Правим го всички. Аз чисто и просто я виждам и рисувам. Други я пишат, трети я играят или танцуват. Най-много хора чисто и просто я изживяват. Аз също съм сред тях. Между емоционалните ми състояния на влюбен мъж и на художник няма никаква разлика. Как ще нарисуваш любовта на влюбения леопард, ако не си я преживял? Искреният художник винаги рисува себе си, собствените си емоции. Не може да гледа през друга бленда или да шпионира през чужда ключалка.'' Колкото е по-интересен животът и колкото е по-богат бекграундът на един творец, толкова по-интересно е това, което рисува. *''Ако живея скучно, картините ми ще са такива. Моят живот е пъстър, изпълнен с приключения и предизвикателства. Като ги няма, си ги измислям.''
*''Човек разполага с някакво количество емоция, темперамент, дадени му е свише. Същото важи и за въображението. Човек прави нещата по своя начин, със своя светоглед, със своето темпо. Убеден съм, че хората не виждат по еднакъв начин цветовете, не чуват еднакво звуците. Всеки си обитава своята вселена и оцелява в нея по силите си.''
*''Не мисля, че човек трябва да се съпротивлява безкрайно много на изкушението. Дори хич не ми се ще да устоявам. Предпочитам да му се отдам. Човек трябва да е достатъчно храбър, за да си позволи да бъде щастлив. Щастието също изисква доста храброст, точно както е в бедата и нещастието. Когато страдаш, трябва да намериш сила, за да продължиш. Когато си щастлив, трябва да съумееш да пребориш страха. Страх, че нещо ще се случи, че нещо ще го прекъсне. Най-сигурният начин да прогониш щастието е, като живееш в страх. Чувство, което сковава духа и не дава възможност на художника да твори. Затова предпочитам да бъда прелъстен, да живея в щастие.''
*''Животът на художника в никакъв случай не е цветя и рози. Точно обратното. Цветята и розите са колкото да не се откажеш. Чувството, че си пропуснал нещо или не го правиш както трябва, е ежедневие, постоянно. Другото е рядко – на доволния художник, който стои пред произведението си и се почесва. Търсенето, борбата е основното състояние на твореца.''
*''Всъщност аз много се страхувам някой да ме сложи в някаква тясна рамка. Страхувам се най-много от това на мен да ми стане скучно от това, което правя. Опитвам се да предизвиквам сам себе си и възможностите си, за да държа нещата живи. Иначе неминуемо идва леността, отпускането.''
*''Аз не искам да се оплаквам, не смятам, че държавата трябва постоянно да ни обгрижва и да ни глези. Достатъчно е да не ни пречи. Светът не е длъжен да прави живота на един художник по-добър. Единственото нещо, което творецът е длъжен да прави, е да работи. Когато произведенията му са достатъчно добри, всичко ще си дойде на място.''
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Атанас_Хранов“.